Той е порив за вглъбяване. Време, в което хладният въздух избистря мислите, а капките дъжд по прозореца чертаят нови, по-тихи пътища. Това е усещането, че трябва да оставиш излишното да окапе, точно както дърветата събличат пременените си корони, за да запазят само най-важното – корена и силата да устоят на предстоящата зима.

Това е онзи внезапен импулс да облечеш топлия пуловер, да вземеш чаша горещ чай и да започнеш нещо ново, скрито от очите на света.

Порив за творчество, за споделена тишина или просто за дълга разходка по шумящия килим на парка, където всяка стъпка е сбогуване с миналото и тихо посрещане на промяната.