Каранвърбовският манастир е основан през Второто българско царство и съществува до падането на България под османско владичество. Възраждането на манастира се дължи на едно сляпо турско момченце, което се измило с водата, извираща от мястото на разрушения манастир, и прогледнало. В знак на блогодарност, бащата на детето и собственик на нивата, подарява на християните земята, в която се намирал чудотворния извор. В периода 1828-1859г. постепенно там били изградени монашески килии и малка църква. Третият период в историята на Каранвърбовския манастир започва през 1890г., когато е построена манастирската църква, а аязмото било оформено като кладенец.