Музей на солта
Музеят е тържествено открит на 7 Септември 2002г. Той изцяло е посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода. Този начин на обработка е бил използван още в дълбока древност и е известен като "Древна Анхиалска Технология". В миналото хората са ценели изключително много качествата на солта. Тя дори е служила като разменна монета, когато още не са съществували парите. Била е прочута като "бяло злато", тъй като имала особено висока стойност, защото се намирала рядко, а добиването и ставало много трудно.
Добивът на сол е един от най-старите запазени поминъци в района на Поморие. Археологически находки свидетелстват, че по тамошните земи са съществували солници още през 5-ти век пр.н.е. Солта се превърнала в начин на препитание, а технологията се предавала от поколение на поколение. До 30-те години на 20-ти век Поморие остава единственият център в България, където се добива морска сол. Музеят на солта се състои от малка музейна сграда и близо 25 декара солници, където се добива от бялото злато и до наши дни
Солниците са съвкупност от голям брой водни басейни, разделени помежду си с големи дървено-насипни диги. Уникалното е, че могат да се видят на живо древните традиции на местните жители и как протичат всички технологични процеси. В експозиционната зала също има много интересни неща, които да се видят. Там е изложена богата колекция от снимков материал от началото на 20-ти век, както и най-различни документи от 15-ти-20-ти век свързани с производството и търговията на сол в Поморие. Доста интригуваща е и сбирката от автентични соларски инструменти, използвани за добив на сол в миналото. В музея се прожектират и филми, разказващи за солодобива в района.
Поморийското езеро, в чиито граници се намират солниците и музеят, е защитена зона. В езерото са установени над 200 вида птици, а над него минава част от миграционния път на птиците Via Pontica. Има построени природозащитни изкуствени островчета, където гнездят колонии от речни и гривести рибарки, саблеклюни и други. Специални камери в солниците проследяват поведението на птиците, които могат да се наблюдават на екрани в сградата на музея.
