Историческа местност "Оборище"
Оборище е местност в подножието на връх Лисец, Същинска средна гора. Намира се на 10км. северозападно от град Панагюрище. Разположена е на височина около 600 метра в дълбоката и глуха долина на Панова река, която е приток на Луда Яна. На североизток Оборище е оградена от масива на връх Разслатица, на северозапад - от Бойков рът, на юг - от местностите Пладнището, Тепето и Турколовица. Името на местността се свързва с факта, че по време на кърджалийските набези околното население е криело там добитъка си, като в естествен обор, защото е оградено отвсякъде с вековна букова гора.
В Оборище на 14 -16 април 1876г. се провежда Оборищенското събрание на представителите на революционните комитети в IV-ти (Панагюрски) революционен окръг. Събранието е свикано, за да се провери готовността на населението за въстанието, което според решението на Гюргевският революционен комитет трябва да избухне през пролетта на 1876г. Има спор относно това колко делегати от българските земи са участвали в събранието на Оборище. Според някои източници, броят им е 67, според други - 58, а трети твърдят, че е 78. Смята се, че заедно с апостолите Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов, придружителите, пълномощниците, готвачите, стражата и други, общият брой на на революционерите на събранието е около 150 души.
Събранието избира Военна комисия, която да разработи конкретния план на въстанието. В нея влизат Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Васил Петлешков и Г. Нейчев от Панагюрище, Н. Попстоянов от Копривщица, Н. Караджов от Клисура, Ив. Соколов от Пазарджик, В. Соколски от Перущица, Хр. Търнев от Пловдив, поп Груйо Тренчов от село Баня и Н. Гугов от Петрич. Решенията на Оборищенското събрание дават още по-голям тласък на подготовката за Априлското въстание, което е ай-ярка проява на организираността и целенасочеността на национално -революционното движение.
В местността през 1928г. е издигнат паметник, който пази имената на участниците в събранието, напомняйки за героизма и саможертвата на революционерите. Тясна асфалтирана пътечка и няколко дървени моста водят до него, а върху гранитни плочи лежат завети на възрожденците. За честването на 100-годишнината от избухването на въстанието в един малък саркофаг до основния паметник е съхранено послание към идните поколения.
