Биосферен резерват Сребърна
360° Виртуална реалност
Познат и далеч от пределите на България като един от близо 300-та паметника на световното културно и природно наследство.
"Сребърна" е поддържан биосферен резерват, който включва природния район около езерото Сребърна, както и природо-научен музей, прилежащ към резервата. Разположен е в непосредствена близост до едноименното село, като се намира на 16км. в западна посока от Силистра. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено "Via Pontica". Местността е обявена за резерват през 1948г. и има охраняема площ от около 600 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара.
В резервата и неговите околности общо са установени 230 вида птици, или 57,5% от българската орнитофауна (която се състои от около 400 вида). Девет вида са световно застрашени като три от тях имат стабилни и уникални популации в резервата - малък корморан, къдроглав пеликан и белоока потапница. Срещат се 41 вида бозайници, 11 вида влечуги и 10 вида земноводни и 24 вида риби - видра, европейска дива котка, степна скачаща мишка, воден плъх, смок мишкар, голям стрелец, шипобедрена костенурка, сирийска чесновица (Pelobates Syriacus), жаба дървесница, червенокоремна бумка, щука, каракуда, червеноперка, езерен рак и др.
В езерото са установени общо 23 вида риби (18,1% от българската сладководна ихтиофауна). 12 вида са земноводните, а 15 - влечугите.
Девет вида от обитаващата резервата флора и фауна са защитени по Закона за защита на природата, 13 са включени в “Червената книга на България”, а 2 вида присъстват в “Европейския сдисък на застрашените, редките и ендемични растения”. Природо-научният музей при биосферен резерват "Сребърна" притежава експозиция от препарирани обитатели на резервата. От него могат да се наблюдават и птиците в резервата, а чрез видеовръзка, картината и звуците се предават на екран в музея.
През 1878г., унгарският пътешественик и художник Феликс Каниц е първият, които насочва вниманието на Европейската научна общественост към богатата и разнообразна природа на Сребърна. През 1942г. Сребърна е била обявена за развъдник на водоплаващи птици и в езерото е било забранено всякакво ловуване. Три години по-късно тази забрана е била премахната и е бил разрешен лов на водоплаващи птици. През 1948г. Сребърна е обявен за поддържан резерват. През 1975г. Сребърна е включена в Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони с международно значение. През 1977 е обявен за биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО. През 1983 г. влиза в списъка на паметниците на световното културно наследство и природните забележителности на ЮНЕСКО.
