Хисаря

360° Виртуална разходка

Град Хисаря е разположен в централна България, в малка котловина, на около 40 км северно от Пловдив и на около 180 км източно от София. Намира се в близост до възрожденските градове Карлово, Калофер, Сопот, Панагюрище и Копривщица. Термалните води, на които е богата хисарската котловина, са причина на това място, през вековете, да се срещнат културите на различни народи и цивилизации. Те са оставили тук ценни паметници от своето пребиваване, което прави Хисаря туристически център с богато културно историческо наследство.

Градът е един от най-старите и популярни балнеологични центрове в България. Обявен е за национален курорт още в далечната 1957 година.

Хисаря е едно от най-слънчевите места в страната, причината за което е липсата на мъгли. Древните хроники наричат Хисаря – „ослепително белият град”.

Двадесет хотела и балнеосанаториуми, 3800 легла, над 8200 пансионатни легла и хиляди туристи, които ежегодно почиват и се лекуват – това прави Хисаря един от най-големите балнеологични и СПА курорти в България.

Извори и история

Историята на Хисаря е свързана с изворите. Термалното находище от 22 извора – 16 естествени и 6 сондирани, както и лечебната сила на минералните им води, са определяли винаги начина на живот на населението в града. Около 5 хилядолетия преди Христа край топлите минерални извори възниква праисторическо селище, чието име не е останало в аналите, но от тогава животът в него никога не е спирал.

Термалните извори в Хисаря имат различни физико-химични характеристики, а температурата им варира от 31 до 51 °C. Първият химически анализ на водите е направен от чешкия химик Состержонек. Той изпитва качеството и минерализацията на водите на пет хисарски извора в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив. Това е и първият, изобщо, химически анализ на минерална вода в България.

Разбира се, тези анализи са свързани с регламентираното използване на минералните извори в Хисаря за балнеолечение. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”. Това прави Хисаря първият град в България с организирано балнеолечение.

Древното селище в Хисарската котловина влизало в пределите на Одриската държава и е било населено от племето беси.

След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. сл. Хр., малкото тракийско селище постепенно се разраства и става известно с целебната сила на своите извори.

Предполага се, че първото име на града от римският му период е Аугуста – величествена, свещена, божествена (лат.), или – град на императорите.

През средата на ІІІ век градът бил опожарен и опустошен от готите, но в края на същия век (293 г.), римският император Диоклециан го възстановява като му дава името си – Диоклецианопол.

Невероятно красивата архитектура и уникалната укрепителна система превръщат Диоклецианопол в шедьовър на римската култура, който няма еквивалент в цяла Антична Европа. Безспорно е, че най-внушителните образци от античната култура в Хисаря са именно от този период.

През IV век Диоклециан обгражда града с крепостна стена. Тя е с дължина 2315 метра и на места достига височина до 11 метра. Крепостта имала 44 кули и четири големи порти. Главната е била южната крепостна порта – тази към Тримонциум (Пловдив). Днес останките от Южната порта напомнят за величието и богатството на града. Южната порта, известна като „Камилите”, е един от символите на Хисаря. Портата е висока цели 13 метра.

Диоклецианопол бил изграден по всички правила на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация, с прекрасни колонади и чешми.

През IV, V и VI век градът става известен в пределите на цялата Римска империя и според сведенията от пътеводителя на античния автор Хиерокъл от 528 година сл. Хр., Диоклецианопол е трети по големина град в провинция Тракия, след Филипопол – Пловдив и Берое – Стара Загора.

След падането на Западната Римска империя град Диоклецианопол става част от Византия. През VІІ-Х век, според епархийските списъци, той става духовен християнски център и епископско седалище, подчинено на Филипополския митрополит. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики, което говори за ролята Диоклецианопол в разпространяването и утвърждаването на християнството.

Каква ирония на съдбата, като се има предвид, че Диоклециан е бил един от ожесточените гонители на християнството заедно с още двама свои „събратя“ – Деций и Домициан. Всички те са известни като гонителите 3Д – Деций, Домициан и Диоклециан.

Пловдив и Пловдивска област влизат в границите на Първата българска държава през 820 година. По същото време, в пределите на Средновековна България влиза и Хисаря.

През 1364 година град Пловдив пада под турско владичество. По същото време е покорено и разрушено селището край Хисарските топли минерални извори, но животът продължава в близките селища Хисар–Момина баня и Веригово – сегашни квартали на град Хисаря. Започва и заселване на турско население. В Момина баня те съставляват почти половината от жителите на селото.

В началото на ХVІІ век от Анадола и от близкото село Хисар Кюселере край Хисарските минералните извори “Момина сълза” трайно се заселили турци. Те нарекли това селище Хисар (виж “Имената”). За кратко време лековитите минерални извори добиват известност по цялата Турска империя. В него идвали да търсят изцеление видни турски личности от Цариград, Одрин, Татар Пазарджик и Пловдив.

В Хисарския край живеело будно българско население, което взело активно участие в борбата за национална независимост и свобода. Народната памет пази спомена хайдушките чети, за светлите личности и идеалите, свързани с националното и духовно Възраждане, за саможертвата на въстаниците от Април 1876 година, когато местното население се вдигнало на бунт срещу поробителите. При потушаване на въстанието селата Старосел и Синджирлии (сега “Веригово“), Елешница и Красново са били опожарени от башибозушки набези. След Освобождението на България през 1878 година Хисаря навлиза в своя Ренесанс.

Целият двадесети век е характерен с растящата му популярност като балнеолечебен център обичан от всички българи.

В двадесет и първи век Хисаря продължава да бъде градът на изворите. Той вече не е крепостта на Диоклециан, а градът на хисарлии, които с много любов и грижа съхраняват древната му история. Водите му продължават да лекуват, а слънцето да го дарява щедро с топлината си. Какво богатство за България!

Имената

В различни епохи и при различни владетели градът е наричан с различни имена – Аугуста, Диоклецианопол, Севтополис, Алексиополис, Ветус, Термейтисина, Хисар.

През 1942 г. село Хисар се слива със съседното Момина баня и е наименувано Хисар-Момина баня, през 1964 село Хисар-Момина баня е обявено за град с името Хисаря.

На турски и арабски език „хисар“ означава „крепост“, но това е по-скоро турска транскрипция на оригиналната дума „Caesarea“ – Кесария (Цезария). Думата “кесар” или “цезар” означава император (цар), а градът – “царски град“. Имало е такава древна традиция – градовете построени от царе да се наричат по този начин. Такъв пример е град Кесария (Хисаря) Филипова – градът на Филип – братът на цар Ирод.

Минералните води

Минералните води на Хисаря се използват както за питейно лечение на бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни и чернодробни заболявания, така и за къпане при лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, на обмяната на веществата и ендокринната система и гинекологични заболявания.

Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на радон и температура 41 °C, което я прави най-подходяща за лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Радиоактивността на минералната вода, особено на „Момина баня“, дава възможност за провеждане на радонови инхалации. Водата е без мирис, с приятен вкус. Един от изворите, които Состержонек изследва през 1882 г. е именно Момина баня.

До водопийния павилион Момина сълза е чешмата Стублата, водата от която е най-хладка – 31 °C и се ползва за промиване на очите. В този район в радиус от 100 м са разположени няколко извора с различно химическо съдържание и температура.

Топлица е най-горещият извор с 51 °C и върху него е била построена първата баня, използвана още през римската епоха. Водата се използва за балнеолечение, подходяща е при гинекологични заболявания. До него е извор Бистрица, с температура на водата 45 °C. Използва се само за къпане. Подходяща е за кожни заболявания – освежава кожата, прави я нежна и красива. Срещу тях е разположен изворът Свежест. Водата в банята е с температура 41 °C, а в басейна се охлажда до 37 °C. Използва се за лечение предимно на неврози.

Туризъм

Град Хисаря е световноизвестен национален и международен туристически център, гостоприемен и модерен европейски курорт. Той предлага прекрасни условия за отдих и балнеолечение, за конгресен, еко-пешеходен, селски , културен, ваканционен и други видове туризъм , незабравими изживявания в света на тайнствата и красотите на Хисарското Средногорие.

Градът е същински рай за любителите на класическата лечебна балнеология или най-съвременните акватерапии, уелнес и спа-процедури. Изкушаващо е дори за почитателите на белите спортове, които откриват удобното местоположение на Хисаря и като изходна точка за своите ски преживявания.

В града има много хотели, къщи за гости и малки семейни хотелчета, които предлага чудесни условия за отдих по всяко време на годината, защото онова, която привлича туристи от близко и далече в Хисаря не се влияе от сезоните. Това са топлите минерални води.

Няколко интересни забележителности в Хисаря

Национален археологически резерват „Диоклецианопол“

Това е територията на града, която се намира в пределите на някогашната крепост, с всички запазени паметници на културата (крепостна стена, амфитеатър, обществени сгради, християнски базилики, казармени помещения, вили, терми и римска гробница). Запазени са също термите, амфитеатърът от IV в. с площ на арената 765 кв.м, късно-римски жилищни сгради, раннохристиянски базилики, некропол и гробници.

Паркът Маймун дере

Интересно име за парк, нали? Паркът се намира извън крепостните стени на античния град, на пешеходно разстояние. Местните хора разказват следната история – по турско време, през града преминавали много кервани с пътуващи търговци. Един от тях, превозващ маймуни, бил разпилян. Е, посъбрали, колкото посъбрали от маймуните, но няколко от тях не успели да приберат. Те останали, а топлата и мека зима тук се оказала благоприятна за размножаването им. Маймуните се възпроизвеждали толкова бързо, че сред местните хора възникнало поверие, че жените, които не можели да заченат, трябвало да пренощуват една нощ в парка, за да се излекуват от безплодието си. За жалост в една много студена и люта зима в края на 19 век, маймуните от парка измрели. Доколко всичко това е истина, не се знае. Но във всяка любопитна история или легенда има поне малко зрънце истина.

Римската семейна гробница

В началото на Маймун дере се намира и римската семейна гробница. Разположена е на около 300 метра от Археологическия резерват и до нея се стига по алея през парка, започваща южно от минералния извор “Момина сълза”. Тя е късноримска семейна гробница от четвърти век. Вътре се забелязват красиви цветни стенописи, които са частично запазени.

Гробницата се състои от стълбищен коридор и гробна камера, която е изписана със стенописи с растителни и геометрични орнаменти, а подът и е покрит с разноцветна мозайка. Между другото това е и единствената открита досега в България римска гробница с подова мозайка. Днес гробницата може да бъде видяна в оригиналния си вид.

Термалният извор “Момина сълза”

И за него има легенда, която разказва, че през турско време красива българка била харесана от турския бей в града. Тя отказала да стане негова наложница, с което си спечелила гнева му. Беят я принудил да стане прислужница и да сервира гола пред неговите гости. Красивата девойка изпълнила заповедта му, но когато стигнала до него, стоварила подноса върху главата му и го убила. Наказа от приближените му, тя била изпратена на клада. Горяща в пламъците, от очите капнали две сълзи. Когато докоснали земята, от мястото бликнала лековита вода. Изворът бил наречен “Момина сълза”.

Термите

Непосредствено до извора “Момина сълза” са римските терми. Те са едни от малкото известни и добре запазени термални римски бани в Европа. В баните са били изпълнявани различни лечебни процедури с минерална вода. Помещенията отвътре са били покрити с бял мрамор. Комплексът обхваща около 2000 кв.м площ. Изграждането му, заедно с нимфеума (светилището на нимфите) датира от средата на II век. 

Обектът е благоустроен и може да се разходите из различните помещения на баните, да видите римските мозайки. Водата, която ще видите в басейните не е термална, а дъждовна, но това ще ви позволи да добиете автентична представа за това как са изглеждали в действителност.

Колонада

Една от емблемите на Хисаря е Колонадата. Тя е построена през 1960 г. и е точно копие на римска колонада. Захранва се с минерална вода от извор Момина сълза. Върху свода са изобразени осемте антични божества на здравето – Язо, Панацея, Телесфор, Асклепий, Хигия, Епионе, Мохайос и Подалериос. Върху свода на колонадата са нарисувани символично основните кристали на минералната вода.

Археологическият музей

Музеят е основан е през 1953 г. и притежава 2377 експоната. През 1933 г. група местни жители създават археологическо дружество, имащо за цел да събира, опазва и популяризира богатото археологическо наследство на Хисаря и неговия район. За председател на дружеството е избран запасният генерал Тодор Марков – жител на Хисаря. В своята вила той създава лична музейна сбирка, която през 1953 г. прераства в държавен музей. От 1960 г. музеят се помещава в сегашната си сграда на улица “Ал. Стамболийски” 8. Сградата музея е преустроена жилищна постройка от 40 –те години на ХХ век за нуждите на музея. През 1979 г. в същия стил е построена нова сграда и музеят е разширен в южна посока. Сега той има П-образна форма с експозиционен двор и лапидариум. Музеят е с археологически профил. Експозицията му отразява хилядолетната материална и духовна култура в Хисаря и неговия район от новокаменната епоха (V хилядолетие пр. Хр. ) до Възраждането.

В археологическия отдел са представени интересни артефакти от различните исторически епохи, открити в града и близките местности. Макети на емблематични за града антични обекти – римски амфитеатър,перистилна жилищна сграда,раннохристиянска базилика и южна порта “Камилите” дават представа за реалния облик на тези забележителности. В музея са експонирани най-новите находки, открити през 2014 г. при археологическите разкопки на римските терми и тракийския селищен, търговски и култов комплекс от V – ІV в. пр. Хр. при с. Кръстевич.

Летният театър

Летният театър е построен в стила на античните амфитеатри изцяло в духа на римските антични градове. Намира се в красивия парк “Орфеев дол” и разполага с 1700 места. Открит е през 1960 г. и на сцената му сe изнасят концерти, както на професионални състави, така и на самодейни.

Старохристиянски базилики

В Хисаря са открити 10 раннохристиянски базилики, които са от периода IV-VI век. Те представят детайлите по време на развитието на раннохристиянската архитектура. Двукорабната базилика е единствената открита досега. Тя е изградена по вредата на пети век и се намира върху малка част от казармения комплекс на античния римски град.

Православният храм „Свети Пантелеймон“ – Храмът е изграден през 1889 година. Намира се в центъра на града, като най-интересни са стенописите, които пресъздават библейски истории.

Църквата „Свети Димитър“ – Построена е в периода (1845-1882 г.). На пода в църквата се намира мраморна плоча, която датира Априлското въстание. Тогава е опожарена и след това е възстановена. През 1982 година е обявена за паметник на културата.

Църквата „Успение Богородично“ – Изградена е през 1883 година. Няма кубета, притежава една олтарна абсида и трон. Също е паметник на културата, обявен през 1975 година. Намира се в квартал “Момина баня”.

Католическият храм „Свети Свети Петър и Павел“ – Изграден е през 1882 г. Наблюдават се прекрасни стенописи, които са дело на художника Стоян Изов.

Наоколо:

Районът около Хисаря е богат на археологически паметници и от тракийския период. Край село Старосел се намира най-големият Тракийски култов комплекс в България, датиран от V – VІ в. пр.н.е. На 22 км на север от него, под връх Кози грамади, се проучва тракийска владетелска резиденция, а до село Кръстевич – тракийско търговско средище от VІ – ІV в. пр.н.е.

Старосел е село намиращо се в община Хисар, област Пловдив. След откритите от проф. Георги Китов край него антични тракийски гробници и храмове то придобива световна известност. Тракийският култов храм в „Четиньова могила“, открит и разкопан от Китов през 2000 г., е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Храмът впечатлява с внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е кръгла куполна камера с диаметър 4,80 м, полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.

Религията на траките включвала Великата богиня Майка, която била отъждествявана с планина или скала. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея, имало и мъжко божество, Анонимно. Царят на траките бил медиатор – връзката между хората и боговете. От аристократичните ритуали на траките, изпълнявани само от мъже, води началото си „орфизмът“. Храмът в Старосел е изпълнявал точно такава функция – във вътрешната камера са се изпълнявали тайни орфически ритуали. Целта им е била усъвършенстване, извисяване на царя до богочовек. На 30 м. южно от храма, през 2000 г. беше открит „кенотаф“ – празен гроб, а около него в три отделни ями – разчленено на три човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение.

В могила „Хоризонт“ е разкрит единственият в Тракия храм с колонада. И докато на други места колоните са една или две – тук броят им достига 10. Колоните са с капител в ранен дорийски стил. И в този храм е бил погребан представител на тракийската аристокрация. Въпреки че гробницата е ограбена още в древността, намерените сребърни и златни предмети говорят красноречиво за ранга на погребания.

Пътят за Старосел преминава през село Старо Железаре, където може да посетите „Дома на традициите” – етнографска експозиция на обичаите и традициите в региона, с демонстрации на старинни дейности от бита и дегустации на домашно приготвени ястия.

Дворцова резиденция на цар Котис I под връх Кози грамади

През 2005 г. в местността под връх Кози грамади се състоя най-високата археологическа експедиция в България. Тогава бяха направени сензационни открития – над 400 находки, включително цели оброчни плочки, изобразяващи Зевс и Хера, открити в древно светилище. Било е изградено VIII в.пр.Хр. и е било обградено с крепостна стена. Днес може да видите останките от дворцовата резиденция на тракийския цар Котис I от IV в.пр.Хр. Учените считат, че там е била столицата на Одриското царство.  Теопомп описва срещата на цар Котис I с Филип II Македонски от 359г. пр.н.е. Старогръцкият историк подчертава красотата на мястото, разположено сред гъсти, прохладни гори и богато на много води. Резиденцията е на площ от около 5 декара. В средата е разположена дворцовата сграда със залата за пиршества на владетеля, който бил известен с това, че обича удоволствията и разкоша. Местността се намира в Същинска Средна гора, на височина от 1100 м. Достъпна е с високопроходими джипове и пеша. При предварителна заявка може да бъде организирана екскурзия за група или индивидуално посещение.