Яйлата

На 2 км южно от Камен бряг и на 18 км североизточно от Каварна се намира Националният археологически резерват „Яйлата“ – приморска тераса с площ 453 декара, отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви.

Местността Яйлата е обявена за археологически резерват през 1989 година. Той обхваща голяма площ от бреговата ивица, започваща от Камен бряг до курорт Русалка, както и морската ивица с ширина 500 метра по протежение на брега. Братя Шкорпил първи посетили мястото и го картографирали. В трите открити некропола са намерени над 120 фамилни гробни съоръжения.

На територията на археологическия комплекс се намират многобройни паметници, принадлежащи на различни исторически епохи, от VI хилядолетие пр.н.е. до средата на XI век. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни, четири вкопани гробници, пещери и други. През средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци – руни, кръстове и каменни икони.

Археологически проучвания

Редовните археологически разкопки водят своето начало от 1980 год., като усилията са били насочени главно към проучване на ранновизантийската крепост, некрополите от скални гробници и пещерните комплекси.

Не по-малко значими са и останките под вода в акваторията на резерват Калиакра. Огромната дъга на залива на Калиакра е една единствена защита от северните и източните ветрове на корабите от най-древно време и естествен пристан за извършване на товаро-разтоварно работи. Освен това следи от приставане на кораби има и на Русалка и на Яйлата.

От морското дъно са извадени каменни котви, каменни щокове от каменно-дървени котви, части от оловни котви, железни котви и разнообразен керамичен материал. В залива на Калиакра през 1791 година руската флота начело с адмирал Ушаков нанася поражение на турския флот, при което потъват много кораби. При хвърляне на мрежи от рибари в шлефа около Калиакра до 60 метра дълбочина се е попаднало на останки от антични и средновековни кораби. Всичко това доказва, че акваторията около Яйлата е с културни останки.

Името

Името “Яйла” е от тюркски произход и на български означава “високо пасище”. Името не дава представа за щедростта и красотата, които са дадени на това място. Сред море от треви, тук растат цели острови от дива ръж, див овес, божури, ириси и още много други уникални за мястото растения.

Легенди

Легендата разказва, че на Яйлата прекарал последните си дни римският поет Овидий, заточен в град Томи (дн. Кюстенджа) от император Август. Приятелите му го измъкнали от град Томи с кораб. Овидий се приютил в залива на Яйлата и бил укрит от местното население.

Крепостта Яйлата

В северната част на равнинната тераса, т.н. Голяма Яйла, могат да се видят останки от ранновизантийска крепост, построена по времето на император Анастасий – V-VIв., на обща площ от 2,5 декара. Запазени са следи от пет кули, три стълби и една кула-порта, разрушена през VI в. Мястото, където е построена, леко доминира над околния терен, отделено е от север и изток от морето с отвесни с височина над 20 метра скални масиви. Това е наложило изграждането на отбранителни крепостни стени само от запад и юг. Последните са широки 2,60 метра и са с обща дължина 130 метра. С фронт към сушата пред западната стена се издават четири плътни кули, а в източния край на южната стена е била разположена портата на крепостта. Лицата на отбранителните съоръжения са прецизно изградени от плътно прилепени един към друг каменни дялани блокове, които на отделни места достигат дължина до 2,00 метра и ширина до 0,70 метра. Отвътре, прилепени до крепостните стени да построени три добре запазени, еднораменни стълби. Те са разположени така, че са давали възможност за бързо и безпрепятствено придвижване на войниците до платформата на стените и кулите. Във вътрешността на укрепителното селище е разкопана неголяма по размер площ. Разкрита е част от главната улица, водеща от входа до центъра на крепостта и една голяма сграда, която вероятно е служела като караулно помещение. Интерес представлява прилепеното към една от постройките каменно стълбище, което показва, че тя се е издигала на два етажа.

Най-невралгичният и важен пункт и за функционирането, и за отбраната на крепостта и била портата. Тя е от типа кула – порта с два входа с ширина 2,60 метра. Външният е бил преграждан със спускаща се врата (т.нар. катаракта), а вътрешният – с двукрила, залоствана с масивни дървени греди, които са се прибирали в специално направени за тази цел дълбоки канали в крепостната стена. Над входа, който е бил засводен, се е извисявала надвратната кула, осигурявала по-добрата охрана на портата и терена около нея.

Откритият разнообразен археологически материал – изработени от мед, бронз, кост и глина предмети, както и многобройни монети, показват, че крепостта в местността Яйлата е била изградена в края на V – началото на VI век. Съществувала по времето на едни от най-силните и опустошителни нападения на славяни и прабългари, нейния живот продължил съвсем кратко. Разрушена окончателно някъде около последната четвърт на VI век, над нейните опожарени руини животът замира за около три века. Едва през IX век около нея възниква старобългарско селище. По същото време портата е била преградена със зид от преупотребени каменни блокове, а при потерната в западната стена е бил изграден малък параклис. Както повечето селища в Добруджа и това в Яйлата е унищожено от печенегите в средата на XI век.

Пещерите

На територията на резервата са разположени голям брой, дялани от човешка ръка единични или групирани в комплекси пещери. Само на Голямата Яйла те са 101. В продължение на няколко години с помощта на пещерняци, геодезисти и техници бе извършено пълното им документиране. Пещерите са разположени на няколко нива в отвесните скатове, ограничаващи местността към Добруджанското плато и морето. Използвани са в продължение на хилядолетие като жилища, някои от тях като гробници или църкви. През ранновизантийския период – V – VI век те са служели за монашеска обител, т.е. тук е съществувал един от т.нар. скални манастири в Добруджа.

Некрополите

Над 120 са гробните съоръжения в откритите три некропола в резервата, издълбани в скалистото равнинно плато или в отвесните склонове. В южната част на Яйленската тераса са проучени няколко гробници от т.нар. пещерен тип. Те са в основата на скалния масив и се състоят от малки преддверия, през които се влиза в гробната камера, която е с правоъгълен план.

По-системно е проучен некропол №1, който се намира на Добруджанското плато на около 700 метра северно от споменатата вече ранновизантийска крепост. Разположен е по венеца на извисяващия се на около 50-60 метра над морето скалист бряг. По своя архитектурен план гробните съоръжения се обособяват в няколко основни типа:

Пещерен тип с малки шахтовидни преддверия със или без стъпала; Гробници, при които камерите са със сравнително голям, обикновено правоъгълен или елипсовиден отвор към повърхността, затварян с дялани каменни плочи. Обикновено този тип гробници са с по-добре оформени преддверия и стъпала;

Гробовете с правоъгълна или елипсовидна форма, покривани с една или няколко дялани плочи. (В този тип съоръжения са погребвани деца). Некрополът е възникнал около издяланото в скалата светилище. Както и по-голямата част от гробните съоръжения то е обърнато с лице към морето, по посока на изгряващото слънце.

Некропол № 12, от който са проучени 14 гробници се намира непосредствено на изток от село Камен бряг. За разлика от некропол № 1 тук гробниците са обособени на малки групи с ориентация  както изток-запад, така и север-юг. Повечето от тях са с по-големи размери и много по-прецизно издялани. Особен интерес предизвиква гробница № 2, на чиято източна стена се намира стилизирано изображение на бича глава – единствената пластична украса, открита до този момент в изследваните некрополи.

С малки изключения почти всички гробници са били ограбени още в древността или по-ново време. Намереният гробен инвентар – глинени паници, гърнета, чаши, лампички, бронзови и железни токи, стъклени мъниста, монети и други ги датира в хронологическите граници на II – V век. Гробниците са били фамилни, функционирали са продължително време като в някои от тях бяха открити до 15 скелета.

Защитена местност Яйлата

„Яйлата” е обявена за защитена местност за опазването на защитени видове растения и животни и техните местообитания. Обхваща тревни съобщества със степен характер, горски и храстови формации, крайбрежни варовикови скали и морски пещери. В защитената местност се срещат 19 вида редки, застрашени от изчезване, растения, в т.ч. борзеановият игловръх, калиакренската метличина, бесеровата змийска трева, татарската змийска трева, широколистната гърлица, мейеровата гърлица, калиакренското плюскавиче. Тук се намира едно от най-обширните находища на обикновен божур в България.

Разнообразен е и животинския свят. Тук гнездят преминават за зимуване към бреговете на Африка над 178 вида птици. Тук са регистрирани повече от 270 вида фауна. Сред тях са и редките за Европа степен пор и нютонов хомяк. Срещат се и 19 вида редки и застрашени от изчезване растения.  

Кое от всички забележителни създания – птици, животни и растение заслужава да бъде споменато като най-интересно, като най-важно. Не мисля, че може да има такова съревнование, но все пак ето някои от тях:

Среден корморан Phalacrocorax aristotelis (Linnaeus, 1761), който гнезди в пещерите по скалистото крайбрежие само между с. Тюленово и н. Калиакра. Той е защитен вид и е включен в Червената книга на България. Числеността му от 25-30 гнездящи двойки през 1978 се е увеличила вече на 150-170 двойки.

Голяма дропла Otis tarda Linnaeus, 1758 – в  края на 19 в. популацията е била голяма и повсеместна. В началото на 20в. числеността й започва силно да намалява. Към края на 70-те години само единични двойки мътят яйцата си в Добруджа. Отделни ята зимуват тук и южно от Стара планина. В днешни дни голямата дропла не гнезди у нас и рядко малки групи от предимно млади птици посещават региона. Размножаваща се популация съществува в Испания и Унгария. В Украйна и Русия видът е силно намалял. Украинските дропли са постоянни и само при много студени и снежни зими предприемат недалечни миграции на юг, достигайки и България.

Малка дропла, стрепет Tetrax tetrax (Linnaeus, 1758) – В миналото тя е гнездила в Средна и Южна Европа. От края на 19 в. числеността й рязко намалява. Понастоящем гнезди само на Пиренейския п-ов, Франция, Италия, в степите на Русия и Централна Азия, източно от Азовско море. Вероятно още от 70-те години вече не се размножава у нас. Не е наблюдавана и през зимата. Тя е защитен вид и е включена в Червената книга на България като “Изчезнал вид”.

Тюлен монах (Monachus monachus) Hermann, 1779 – В миналото е обитавал скалистото крайбрежие на Черно море около н. Калиакра, Маслен нос и Странджа. През 1936 г. около н. Калиакра са живели 128 тюлена, през 1979 – два, а след 1980 г. видът не е наблюдаван повече тук. Родните рибари са избивали поголовно тюленчетата под предлог, че изяждат рибата.

Все още малка популация на този вид съществува по турското Черноморско крайбрежие, в Егейско море, по островите и африканското крайбрежие на Средиземно море. Тюленът монах е включен в Червения списък на IUCN с категорията критично застрашен; CITES, Бернската и Бонската конвенции. Видът навсякъде е защитен.

Виа Понтика – това е един от основните пътища за миграция на прелетните птици. Два пъти в годината в резерват Яйлата може да се наблюдава преселението на 174 вида птици, като 50 вида от тях гнездят в скалите на самия резерват. Пещерите на Яйлата са обитавани от пещерни гълъби и прилепи. Аристотелевият корморан, папуняка и синявицата също смятат “високото пасище“ за свой дом.

Транспорт

До резерват Яйлата се стига лесно от Варна по първокласен път Е87 в посока гр. Каварна. При Каварна се поема по шосе 901 към с. Камен бряг. В самото начало на селото има отбивка вдясно и табела Яйлата. На входа на резервата има удобен паркинг. Разстоянието от селото до там може да се измине и пеша.

Настаняване и места за хранене

Ако сте решили да останете за по-дълго в района на Яйлата и да разгледате още от удивителните феномени на северното ни Черноморие, можете да отседнете в киприте къщи за гости, вили и малки хотелчета в Камен бряг и Свети Никола, както и в близкия курортен комплекс Русалка. Тук може да похапнете местни рибни ястия с прясно уловена риба и други деликатеси.

Интересен факт

На около километър и половина от Яйлата, се намира и Огънчето – метална тръба от която изтича газ и гори “вечно” – нещо като “Вечен огън”.

България е толкова богато дарена от Създателя с природни богатства и феноменални забележителности. И вероятно, за да разгледате и опознаете всичко, няма да ви стигне един живот. Но може просто да опитате.  Любител на археологията, любител на птиците и природолюбител или просто турист, ако сте в близост до Яйлата, непременно посетете резервата.