Античен театър

Античният театър Пловдив се намира в Стария град, на южния склон на Трихълмието, в седловината между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Той е сред най-добре запазените антични театри в света и единственият в България. Разкрит е при археологически разкопки, проведени през 1968-79 г. от Археологически музей – Пловдив и частично възстановен в началото на 80-те години на XX век. Обявен е за археологически паметник от 1995 г. Античният театър Пловдив е напълно адаптиран за съвременния културен живот на града, като в него се провеждат различни по характер спектакли за около 3500 зрители.

Построяване

Според някои предположения на това място имало театър още преди римляните. Повечето автори смятат, че сградата е построена при император Траян (98-117), около 108-114 г. или през 116-117 година. Откритият и разчетен надпис върху постамент на статуя посочва пък, че театърът е бил построен през 90-те години на I век сл. Хр., когато градоначалник на Филипопол е бил Тит Флавий Котис – потомък на тракийската царска династия, три пъти първожрец на провинция Тракия, съдебен представител на метрополията и отговорник за строежите.

Театърът бил основно ремонтиран по времето на Адриан (117-138), а при династията на Северите (193-235) бил адаптиран за гладиаторска арена. В края на IV-ти век голяма част от театъра е разрушена от пожар или земетресение и бил изоставен. През следващите векове той бил изцяло застроен с къщи и съществуването му – забравено.

Архитектурен стил

В театъра се преплитат стиловите белези на елинистичния и римския театър. Той бил построен по старата гръцка мода, между два от хълмовете на акропола. По това време римляните вече били изобретили арката, архитектурен пробив, който направил възможно изграждането на мега сгради като Колизея в Рим. Но този метод бил твърде скъп. Жителите на Филипопол предпочели по-евтиния вариант. Вместо да пилеят пари за многоетажна сграда с колонади, те разположили кавеата (полукръглата част на театъра със седалките) на склоновете на хълмовете. Амфитеатралното разположените 28 реда мраморни седалки са вградени направо в земята. Двадесет от тях са запазени и до днес. С надписи по седалките за обозначени десетте квартала (фили)  на града, които носят имената на божества и митични герои. Отбелязани са също и почетните зрителски места с имена на магистрати и видни граждани.

Театърът е разделен на радиални сектори посредством стръмни стълбища. Игралното поле (орхестра) е с подковообразна форма  с диаметър 26,64 м. В южната му част се издига триетажният корпус на постройката за артистите (скене).

Сценичната площадка (проскений) е висока 3,16 м. с фасада към орхестрата, декорирана йонийска колонада от мрамор, която е увенчана от триъгълни фронтони. Украсена е с фризове и статуи. Фасадата на скенето към зрителите се състои от два портика на два етажа – първият етаж е в римо-йонийски, а вторият – в римо-коринтски ордер. Фасадата е просечена от три симетрично разположени врати.

Входовете – пародоси – към орхестрата, отначало – открити, по-късно – засводени, свързват кавеята със сценичната постройка. Подземен проход със засводен коридор започва от центъра на орхестрата, преминава под сценичната постройка и излиза извън сградата. Втори засводен проход преминава под централния сектор на високия ранг и свързва кавеята на театъра с Трихълмието. Над засводения проход на втория ранг седалки е имало ложа за императора и почетните лица, изградена със средства на герусията –  съветът на старейшините на Филипопол.

Обществени функции

Театърът изпълнявал и други функции. Най-вероятно на него се провеждали състезанията по пеене и поезия, които били част от прочутите Питийски спортни игри, провеждани на всеки четири години във Филипопол. Тези състезания били изключително популярни. В края на II – началото на III в. например, поетът Максим от Апамея, победител от много състезания нашир и надлъж по империята, не само спечелил Питийското поетическо състезание. Хората от Филипопол го харесали толкова много, че той получил филипополско гражданство и останал в града до смъртта си. Максим бил погребан във Филипопол заедно със статуя на Аполон, божествения покровител на изкуството му.

Театърът може би е служил и като гладиаторска арена. Под орхестрата има скрит пасаж, който може би е използван в сложните гладиаторски зрелища. Някои следи подсказват, че около орхестрата е била издигана допълнителна преграда, която да предпазва зрителите от първите редове по време на кървавите битки.

Ако теорията е вярна, филипополският театър няма да е прецедент. В цялата империя практично мислещите градове спестявали пари, като пригаждали старите театри за гладиаторски битки, вместо да строят скъпи амфитеатри.

Театърът изпълнявал също и друга важна обществена функция. Той е най-вероятно мястото, където заседавали участниците в Тракийския койнон, съюзът от градовете на провинция Тракия, които се събирали, дискутирали и взимали важни решения. Античният театър съществувал около 300 години. Бил е действащ до V век и е събирал около 6 000 зрители.

Античният театър днес

Днес Античният театър е една от емблемите на град Пловдив и е адаптиран за съвременния културен живот на Пловдив. Реставрацията му е призната за едно от най-добрите постижения на българската консервационна школа. При нея са направени щателни проучвания, за да може да бъдат избегнати каквито и да е било грешки, които да навредят на обекта в последствие, а използването на новите материали е видимо отбелязано. Включен е в списъка на “100-те национални туристически обекта”.

Освен като забележителност за посещение от туристи, днес в амфитеатърът се провеждат множество културни мероприятия. Той е функционираща сцена за оперно, музикално и драматично изкуство. Сред най-значимите събития са ежегодният Международен фолклорен фестивал, оперният фестивал “Opera Open”, рок фестивалът “Sounds of the Ages” и много други.

Наблизо в Старият Пловдив:

Античен стадион

Стадионът е разположен в падината между Сахаттепе и Тексимтепе. Близо 250 м дълъг, той заема пространството по протежение на днешната главна улица «Княз Александър I” до площад Джумаята, където е експониран северният му край и сектор от крепостната стена от II – IV век. Тук са се провеждали спортни състезания, както и гладиаторски борби и борби с животни. Събирал е около 30 000 зрители.

Античен форум с Одеон

Още в края на І век след Христа Филипопол се сдобива с нов градоустройствен план и център (форум) по римски образец. Форумният комплекс, части от който днес могат да се видят от двете страни на Централна поща, е най-големият на територията на България.

В северната част на форумния комплекс се намира Одеонът. Античният одеон с 300 -350 места е една от последните археологически сензации на Пловдив. Служел е за седалище на градския съвет на Филипопол. Както в античността, така и днес Одеонът се използва за камерни театрални, музикални и литературни прояви.

Балабанова къща

Построена е в началото на ХІХ в. и е разположена между улиците „4-и януари“, „Д-р К. Стоилов“ и “ Антраник“. Старинното очарование на къщата придава продълговатият пруст с висок таван, около който са били разположени стопански и домакински помещения. До горния етаж се стига по вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен салон (хайет), около който са разположени четири стаи. Понастоящем къщата се използва като многофункционален културен център.

Галерия „Златю Бояджиев”

Къщата на д-р Стоян Чомаков, един от най-изявените борци за самостоятелна българска църква, е построена през 1862-1865 г. и архитектурно принадлежи към твърде разпространения по това време неокласицизъм. След Освобождението наследниците са предоставили къщата за резиденция на цар Фердинанд. От 1984 год. в сградата е експонирана най-голямата колекция от картини на бележития български художник Златю Бояджиев (1903-1976).

Срещата с българската история, традиции и занаяти по калдаръмените улици на Стария Пловдив, може да бъде едно от най-приятните преживявания за всеки. Взимайте маратонките, картата и любопитството си, и напред с първа спирка – Античният театър Пловдив.