Крепост Овеч

Крепостта Овеч се намира до град Провадия, на около 50 км от Варна и на 57 километра от Шумен. Построена е на величественото скалисто плато източно от града, познато под името „Калето“. Изградена е от римляните в IV в. и функционира до началото на VII век. През XI в., във Второто българско царство тя е отново населена и използвана, като е окончателно обезлюдена в края на XVII в по времето на турското робство. Името й е свързано с управлението на цар Ивайло (1277 г. – 1280 г.), с похода на граф Амедей VІ Савойски (1366 г.) и похода на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) (1444 г.).

Уникалните природни дадености я правят трудно превземаема. Твърдината отвсякъде е защитена от скали с височина от 11 до 18 м. Тесен скален провлак я свързва със съседното плато Табиите. Между Калето и Табиите в миналото е имало дълъг дървен мост. Най-високата част на крепостта е т. нар. „Цитадела” със 166 м надморска височина.

През 2008 г. Овеч е обявена за недвижим паметник на културата от национално значение.

Името

Първото име на крепостта е Проватон, което на гръцки означава „Овча крепост“. Каква е причината, едва ли ще узнаем някога. Славяните, живеещи по тези места я наричат „Овеч”, а по-късно българите възприемат това име. По времето на турското робство пък, крепостта е наречена „Таш хисар” – каменната крепост, заради 20-метровите скали, които са я обграждали.

История в дати

В крепостта са открити следи от тракийско присъствие. Какво е било предназначението на платото в този тракийски период историята мълчи, но животът и религиозния живот на траките са били свързани с високите каменни плата.

Предполага се, че Проват (он) е изградена като защитна крепост – преден пост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена.

Макар че няма сигурни сведения, вероятно Овеч е съществувала и по време на Първата българска държава. Това се предполага по двата надписа от времето на хан Омуртаг, описващи походите му срещу франките и маджарите, при които загиват споменатите в надписа военачалници.

Крепостта се използва от цар Калоян и брат му Петър II.

През 1278 г., опитвайки се да преминат през проходите на Стара планина към Търново, две византийски армии от 5000 и 10 000 бойци, водени съответно от пълководците Априн и Мурин, намират гибелта си под мечовете на воините на цар Ивайло. Следващият византийски пълководец Михаил Глава Тарханиот опитва да проникне през Варна. Той превзема няколко крепости в Източния Балкан, но е спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и ликвидира византийците за броени дни. Михаил Глава (смята се, че същият е от български произход) изтъква здравословни причини и се качва на кораб за Константинопол, оставяйки войниците си без предводител.

През 1366 г. по нареждане на цар Иван Александър в Овеч са затворени трима от рицарите на граф Амедей VI Савойски, пленени при неуспешната обсада на Варна. Един от тях бил маршалът на Бургундия Гвидо ди Понтарлиер. Те били пленени от войските на Овеч, взели участие в боевете при Галата. Благородниците били освободени след намесата на католическия патриарх на Константинопол срещу откуп от 2400 златни перпера.

През 1388 г. Овеч пада под османска власт под напора на 30-хилядна турска армия, командвана от великият везир Чандарлъ Али паша и Яхши Бей, синът на румелийски бейлербей Кара Тимурташ Паша. Това става с измама през нощта, когато армията нахлува, след като преди това е сключено примирие. Според османския хронист Нешри „неверниците“ се окопитили и оказали яростна съпротива, но били „насечени на парчета“. Османците също понесли страшни загуби.

През 1409 г. Овеч става център на въстание начело с Фружин, син на Иван Шишман, при което крепостта преминава отново в български ръце за кратко време. През 1413 г. Муса, син на Баязид I превзема отново крепостта и жестоко се разправя с въстаналото население.

През 1444 г. войските на полско-унгарския крал Владислав III Ягело – Варненчик, нападат крепостта и я унищожават до основи. След разгрома му при Варна турците отново се настаняват в крепостта, но запазват малък военен гарнизон. Твърдината започва да губи своето предназначение. Турците поддържали крепостта до края на XVII в. Българските земи се превърнали в дълбок тил на империята и твърдината бива изоставена. Населението на крепостта създало днешния град Провадия.

Легенди за Крепостта Овеч

Легендата разказва, че черкезите с месеци обсаждали крепостта. Местното население обаче, си изградило система за защита като съобщавало с огньове, ако в далечината се появи враг. След като получели сигналът, всички влизали в крепостта и вдигали подвижния мост, който свързвал платото с околността. В дълбоките карстови пещери имало запаси от жито, а осемнадесет метров кладенец снабдявал обсадените с прясна вода. Според преданието кладенецът можел да се използва и за изход от крепостта. Местните хора разказват, че когато пуснали в кладенеца белязана юрдечка, тя изплувала след два дни в Петров дол – на 12 км от крепостта.

Евлия Челеби – османски пътешественик, пътеписец, поет и историк, който е пропътувал земите на Османската империя за около 40 години и чиито пътеписи имат особено значение за балканската и българската историография, тъй като са ценен източник за хората, начина им на живот, разказва, че в гората, зад “Калето” имало извор, чиято вода, населението считало за чудотворна. Късовете от габър хвърлени в извора, след три дни се превръщали в зелен камък. От него местните майстори правели филджани, паници, шишета за гюлова вода и ножове.

Как да стигнете до крепостта?

Благодарение на близостта си до Варна, крепост Овеч може да бъде посетена при всяко едно пътуване до морската столица, ако разполагате с повече време. Стига се лесно с автомобил, тъй като се намира в покрайнините на град Провадия.

Разходка в Крепостта – Екопътека Овеч

Началото на маршрута към крепост Овеч е от западната страна. Пътеката е добре обособена и поддържана. След кратка разходка от около 15 минути се стига до голяма метална спираловидна стълба със 111 стъпала, която ще ви отведе до върха на платото.

Разхождайки се по това древно място ще видите останки от църкви, кули, порти, затвори, раннохристиянски гробници, улици и т.н. Запазени са основите на три средновековни църкви, една от които е митрополитската. На места в скалите са издълбани щерни за събиране на дъждовна и снежна вода. Изкопан е и кладенец с внушителната дълбочина от 79 метра.

За да стигнете до дървения мост предварително ще трябва да преминете през главната северна порта, датираща от XII-XIV в. Тя е била основният вход на крепостта Овеч. Сто и петдесет метровият дървен мост е основна цел на повечето туристи и може би, най-популярното място за снимки. Той свързва платото „Калето” с това до него, наречено „Табиите”.

На първото ниво на кулата се е намирала голяма двукрила врата. Оттам се влизало в изкопан в скалите път по протежение на 15 м. На второто ниво е имало механизъм, който е спускал и вдигал дървената платформа, която се е свързвала с мостовото съоръжение. Третото ниво на кулата вероятно е било покрито и свързано с отбраната на крепостта при нападение.

Освен впечатляващите исторически факти, оттук ще можете да се насладите на прекрасни гледки, а от тази височина гледките са неописуеми. Вижда се цяла Провадия и невероятната красота на околния пейзаж, а погледнете ли надолу – сякаш светът е в краката Ви.

Наблизо в Провадия:

Исторически музей

През 1959г. в къщата на опълченеца Стефан Богданов в Провадия е създадена музейна сбирка и е подредена експозиция. Години наред тя е сред най-богатите в страната. От 2004 г. получава статут на музей. Във фонда на музея са събрани около 15 000 предмета от културно-историческото наследство на Провадия и селищата от региона.

Исторически музей в Провадия е изходно място за посещение на крепостта Овеч, етнографския комплекс Ламбова къща, експозиция, посветена на композитора Светослав Обретенов и неговото семейство, Художествената галерия в града и др.

Часовникова кула

Тя е от втората половина на ХVІІ век и се намира в центъра на града. Точно зад нея има каменен монумент – жена, вперила поглед в далечината. Малко по-встрани се намира монумент на мъж. За построяването на кулата се носи легенда сред местното население.

Храм “Св. Благовещение”

Той е строен в периода 1911-1923 г. Майстор строител е провадиецът Продан Николов. Дърворезбата е дело на Досьо Вуйчев от Габрово. Външната мазилка е освежавана през 1996 г. След последните две земетресения се появиха множество пукнатини основно в куполите и камбанарията. Вътрешните корнизи на северния и южния прозорец в основната част на храма се отместват с около 20 см. Част от стенописите са силно повредени. С предвидените в бюджета средства са ремонтирани опасно надвисналите корнизи и са запълнени големите пукнатини, за да се спре по-нататъшното разрушаване на вътрешната мазилка и стенописите. По искане на Църковното настоятелство на храма и по благословение от Светата Митрополия е отпусната субсидия за възстановяване на част от стенописите.