Побитите камъни

360° Виртуална разходка

Природният феномен Побитите камъни, известен още като Каменната гора и Дикилиташ, е разположен на площ от 7 кв. км, на около 18 км западно от гр. Варна и на няколко километра от гр. Белослав. Природната забележителност представлява ансамбъл от каменни колони, високи до 10 м, кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, различни по форма и големина скални блокове и множество каменни късове, които са разпределени на 18 големи и малки групи. Феноменът е обявен за природна забележителност  от 2002 г.

Хипотези за произхода

Съществуват множество хипотези за произхода на Побитите камъни, които могат да се обединят в две групи – за органичния и неорганичният им произход. 

Според една от тях, преди 50 млн. години на това място е било Лютевско море. С времето водата се оттегля от тези места и останали три пласта от морското дъно – глина, пясък и най-горен слой – варовик. Постепенно, под влиянието на атмосферните условия, варовикът започнал да се руши, а наситената с варовик дъждовна вода се пропивала към долните пластове с кварцов пясък, споявала се с него и така в продължение на 10 млн. години се образували тези каменни колони с причудливи форми.

Според друга хипотеза каменните гори, всъщност, са останки от гигантски коралови рифове, а трета версия твърди, че кухите колони, каквито са образуванията, са се оформили първоначално около вкаменени тропически дървета. При изгниването на дърветата, са оставали стълбовете с куха вътрешност.

Най-вероятната хипотеза счита, че скалните образувания представляват “мехурчести рифове”. Подобни скални форми са открити на дъното на Балтийско море, близо до бреговете на Дания. Според тази хипотеза, геоложкият скален феномен се образува на местата, където газ метан започне да си пробива път от подземните си находища към земната повърхност. По пътя на газа започва окисление, образува се калциев карбонат, който циментира скалните частици около канала, по който метанът излиза на повърхността. С течение на времето тези циментирани скали започват да формират колони, които растат на височина и ширина.

Все още не може да се каже със сигурност коя от тези хипотези отразява най-точно възникването на този феномен, но всички те изключват идеята, че са творение на човека.

Това ясно може да се види в група Кариера-Белослав, където са разкрити и четирите нива на Побитите камъни.

Местността, в която се намират Побитите камъни, е единствената естествено формирана пустиня в Източна Европа и една от двете естествено формирани, като другата е пустинята Табернас в Испания.

Каменните групи

През хилядолетията естествените процеси в природата са изваяли каменните късове, докато те са се превърнали в скулптури, наподобяващи хора, животни, чудовища, митични същества.

„Каменните стражи”, „Камилата”, „Трона”, „Каменната гора” са имената само на част от тези природни пластики.

Най-известният и атрактивен за туристите е ансамбълът „Дикилиташка група”. Комплексът се състои от над 300 различни по големина колони, разположени в ивица с размери 850 х 120 м и около 50 структури в по-малко петно на юг. Някои от колоните са счупени на две или три части, други лежат на земята, сякаш са били изтръгнати от местата си, трети образуват интересни скулптурни групи.

„Страшимировската група” също е много впечатляваща. Разположена е на юг от основната група, до с. Страшимирово и е съставена от четири близки един до друг ансамбъла с много различни по големина и форма структури. Характерна особеност на колоните тук е, че са издути по средата, сякаш два пресечени конуса са слепени за основите си, като някои от тях достигат до 9 м в диаметър.

Групите „Слънчево” и „Баново” са разположени в околностите на едноименните села и също имат своето очарование. Една каменна скулптура наподобява замръзнал фонтан, в съседство лежи каменен лъв с диаметър в основата над 12 м, на друго място се виждат колосални гъби, а при добро въображение ще различите и други форми.

Останалите групи са разположени около гр. Белослав и също си заслужава да бъдат разгледани.

Опазване

Най-впечaтляващите групи Побити камъни (“Център-юг”, ”Белослав-запад”, ”Слънчево-югоизток”), още през 1938 година са сред първите защитени територии в България.

По-късно с няколко последователни акта са защитени общо 14 групи с площ  253,3 хектара, а със заповед на министъра на околната среда и водите през 2002 г. природната забележителност е прекатегоризирана в защитена местност. Побити камъни е защитена зона в мрежата Натура 2000, обявена с цел опазването на най-големите в страната вътрешни пясъчни хабитати със специфична флора, растителност и животински свят.

Легендите

Ако искате да ги чуете, те ще ви прозвучат доста наивистично, но нека да видим какво казва поне една от тях, разказваща за титани.

Тя разказва, че нашето Черно море се простирало чак до тук, а връхлитаният от мощни вълни пясъчен бряг бил охраняван от множество титани. В близкото село живеел юначен момък, чиято смелост толкова впечатлила Бог, че той решил да го дари с безсмъртие. Имало само едно условие. Бог доверил на левента името си – тайна, която той трябвало да опази с цената на безсмъртието. Не щеш ли, влюбил се юнакът в красива девойка, пък и момата не останала безразлична, но за беда, тя била обещана за жена на най-главния сред титаните. Разгневил се титанът и извикал момъка. Казал му, че ако иска хубавицата, трябва да му разкрие името на Бог. Посърнал юнакът. Чудел се какво да прави. Прибрал се вкъщи и мислил цяла нощ. На сутринта се запътил към брега и занареждал титаните, изписвайки Божието име с телата им. Щом го сторил, Бог вкаменил пазителите на морето.

Как да стигнем?

Природната забележителност Побитите камъни се намира на около 18 км. от град Варна. Карайки по автомагистрала Хемус следете за табели, сочещи към селата Слънчево и Тополи. Отклонявайки се вдясно от магистралата, след около 200 метра ще видите табела, сочеща надясно за село Слънчево и наляво за село Тополи и Побити камъни. След около 4 км ще пристигнете и на самия паркинг към природния обект.

Към обекта има малък туристическо-информационен център.

Наблизо:

Подводница Слава – Белослав (4км)

Подводницата е произведена 1959 г. в СССР. Българският военноморски флаг на подводницата е вдигнат на 28.12.1985 година. През 1989 година е обявена за “Подводна лодка първенец – отличен кораб на ВМФ”. Дължината й е 76.6м, а широчина 6.7м. Подводница Слава е последният запазен образец на подводен кораб, служил в Българския военен флот, което определя неговата уникалност.

Варненско-Белославско езеро (4км)

Варненско-Белославският езерен комплекс обхваща две езера – Варненското и Белославското, разположени на запад от гр. Варна и свързани помежду си с изкуствено прокопан канал.

Варненското езеро е крайбрежно лиманно езеро с естествен произход.

Мястото е влажна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви птици. Тук ежегодно се концентрират над 20 000 водолюбиви птици от 64 вида. На територията на комплекса са установени 201 вида птици, 79 от които са включени в Червената книга на България. Варненско – Белославският езерен комплекс е единствената влажна зона между отстоящите на около 200 км едни от други Шабленско и Дуранкулашко езеро на север и Бургаските езера на юг. По тази причина той е от изключителна стойност по време на миграция, като за белия щъркел (Ciconia ciconia) се явява “място с тесен фронт на миграция”. През този период, а също и през зимата комплексът е от световно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus).

Защитена местност “Ятата” – Страшимирово, до Белослав(6км)

Страшимировското блато (Ятата, Алъданско блато) е защитена местност, разположена на южния бряг на плавателния канал, свързващ Варненското и Белославското езеро, на 1 км източно от град Белослав и южно от село Страшимирово. Отличава се с богато видово разнообразие от птици през всички сезони. На територията му са установени 208 вида птици, от които 62 са включени в Червената книга на България.

Срещат се защитени видове птици като малък корморан, розов пеликан, къдроглав пеликан, малък воден бик, нощна чапла, черен щъркел, бял щъркел и др.