Дяволски мост

360° Виртуална разходка

Видео

Дяволския мост се намира в Източните Родопи, на приблизително 40 км от Кърджали, също на толкова от Златоград и на около 10 км от Ардино, близо до селата Дядовци и Латинка, и на 4 километра източно от с. Гълъбово (община Баните). Мостът е разположен на 420 метра надморска височина в живописен пролом, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина.
Той е трисводест, с островърха конструкция, спускаща се полегато към двата бряга на реката.

В малкото исторически сведения, които намираме сред легендите за него се казва, че мостът е построен в началото на 16 век (1515-1518 г) по заповед на султан Селим I. На същото място някога е имало римски мост, който е бил част от важният античен път Виа Игнация, свързващ Бяло море и Тракия през прохода Маказа.

Виа Игнация (Via Egnatia – лат.; Εγνατία Οδός, Егнатия Одос, гр.) е сред най-известните военни пътища, построен от древните римляни през 145 г. пр.Хр. Пътят е минавал през Македония и Тракия и е стигал до Мала Азия, където се е съединявал с персийския Царски път, известен още от времето на Кир Велики и Дарий I. “Царските пътища” са били търговските пътища на древния свят. Виа Игнация е свързвал Рим с източните провинции на империята, не само като военно съоръжение, но и като път за търговия също.

И така, по нареждане на султан Селим I, мостът е възстановен, за да продължат търговските връзки между двата географски района. Той е бил известен с името Шейтан кюприя (шейтан – дявол, кюприя – мост, тур.). За по-кратко хората от Ардино наричат моста Шейтана.

От древни времена се мислело, че мостовете са творение на дявола. Мефистофел казва на Фауст, че му е по-лесно да строи по хиляда моста на ден, отколкото да направи каквото и да е друго нещо. Ето, от къде тръгва легендата, според която тайната за построяването на моста е “подшушната” от дявола.

Претенции за строежа на Дяволския мост имат турците, защото е строен по поръчка и желание на султана, българите – защото е бил строен от български майстори, но очевидно е, че мостът е строен по римско време, видно от технологията на строежа.

Технологията, по която са се строили римските мостове се е състояла в следното – първо са се изграждали стъпките на моста, след това са се изграждали полукръговете на сводовете от здрава дървена конструкция и тогава е започвало зидането на сводовете с камък до момента, когато последните трапецовидни камъни, най-горе, са заклинвали двете половини на свода. Те са упражнявали налягането на собственото си тегло един на друг и сводът е започвал да се крепи сам. Тогава се е сваляла дървената конструкция под свода.

Сигурно това е обяснение на лаик в областта на древното мостостроителство, но до някаква степен може да ни предпази от опасността да стъпим дълбоко в блатото на легендите за дяволи, вградени сенки, обреци и други подобни, с които са пълни преданията за Дяволския мост.

Мостът се състои от три арки и четири отвора между тях, които са направени на сводовете на страничните му ребра. Височината на най-високия, централен свод, е 11,5 метра, а на страничните сводове – 7,5 метра. Малките отвори са предвидени за високите води, когато реката е пълноводна и буйна. Водите, вместо да се блъскат в каменна стена, преминават през по-горните отвори и намаляват силата напора. Колоните също са конструирани така, че водата по течението към към моста, да се разделя от тях и също да намалява силата на водния удар.

Мостът е стъпил върху скала като стъпките на големия свод са с размери 1,80 х 3,5 метра, а крайните стъпки са също толкова широки (с ширината на моста) и дълги повече от 6 м. С височина си (11.5 м), дължина 56 м. и широчина 3.55 м., Дяволският мост е най-големият в Родопите и един от символите на община Ардино. Този архитектурният шедьовър е обявен за паметник на културата на 24 февруари 1984 година.

И сега е време за легендите, които, някак си, оставят своя мистичен привкус във всяка история, свързана с древността. Легенда е името на майстора, родното му място, а също и начинът, по който е построен моста, така че да е „вечен“. През последните, повече от петстотин, години той не е реконструиран нито веднъж. Историята на моста е обвита от мистерии и загадки, които народната памет е съхранила и предала през поколенията.

Ето как звучат легендите, които, даже са разказани и по-различен начин, от всеки, който се заеме да пише за Дяволския мост. Това е една от интерпретациите.

Далече назад във времето река Арда била буйна и непокорна и водите й отнасяли всичко по пътя си. Местните жители многократно се опитвали да съградят мост тук, но реката всеки път го разрушавала. Затова, когато султанът заповядал да се издигне мост, никой не се наел да стори това. Само един човек – майстор Димитър от съседното село (понастоящем град) Неделино се осмелил да се захване със задачата. Въпреки съмненията и недоверието на хората той успял да построи мост и то само за 40 дни. Скоро след това починал и никой не узнал тайната, как точно се случило това.

Сред местното население се носели слухове, че майсторът вградил в моста сянката на красива мома от селото, която му носела вода и в която той се влюбил. Според фолклорните вярвания по онова време, за да бъде строежът здрав, в него се „вграждала” сянката на девойка, след което тя залинявала и умирала. Легендата разказва също, че една нощ на майстор Димитър се явил Сатаната и му прошепнал, че ще му разкрие тайна, как да построи мостът така, че да остане „вечен“.

Дяволът, обаче, поставил условия – строежът да бъде готов до 40 дни и в моста да бъде . Ако уста Димитър не изпълнел тези условия, дяволът щял да прибере душите им – неговата и на любимата му. Майсторът се трудил денонощно и за учудване на Сатаната изпълнил всичките му условия. Дяволът не отнел душите им, но скоро след това уста Димитър се споминал и отнесъл дяволската тайна за градежа със себе си.

Според друго предание в селото живеела невиждана мома хубавица, която харесал един от турските големци. Той пратил хора да отвлекат девойката и изплашена от тях, тя побягнала и хукнала към моста. Турците тръгнали след нея, но когато стигнали до моста, се стъписали. Там видели образа на Шейтана, уплашили се и се върнали обратно, а момичето се спасило. Старо поверие гласи, че в един от камъните на моста личи отпечатък от стъпката на Сатаната, че мостът носи нещастие и смърт и по него не бива да се преминава след залез слънце.

Но, вярвайте, че това са само легенди. Мостът наистина е доста опасен за преминаване във всяко време на годината, защото камъните му са изгладени до блясък, което го прави хлъзгав и наистина опасен при роса, дъжд или сняг.
Сега са изградени каменни парапети с височина около половин метър, което е направило моста по-достъпен и безопасен, но пък са ограбили доста от оригиналния му вид на опънат лък.

Интересен факт, който добавя още повече мистика около Дяволския мост, е гравираният на централния му свод хексагон, който днес изследователите наричат „Печатът на Соломон“.

Смята се, че печатът на Соломон, познат още като пръстена на Соломон, е имал „магически“ сили. Този мистичен символ произлиза от еврейските традиции, но се среща и в по-късния ислямски и западен окултизъм, свързани с мистичното учение Кабала. От това учение произлизат и стотиците суеверия останали в народа ни от времето на турското робство, тъй като е било силно разпространено и популярно в турския султанат.

През Средновековието и Възраждането Соломоновият печат бил широко възприет като украшение на църкви и синагоги. Образът на хексаграма също може да бъде намерен на много картини. От XIX век, Давидовата звезда се превърна в главния еврейски символ и днес украсява флага на държавата Израел. Дванадесетте ребра на фигурата съответстват на 12-те племена на Израел.

Каква е причината този хексаграм да бъде гравиран на моста, не знаем, само можем да преполагаме и да градим догадки и да създаваме легенди за това.

Тук ще продължим с “легендите” на туристите, които търсят едновременно видимия и невидим образ на дявола, който „може да се докосне, без да е материален“.

Казват, че това може да се случи ако погледнете към водите на река Арда между 11.00 и 12.00 часа на обед. Разбира се, трябва да отидете при слънчево време, за да видите отражението на моста във водите на реката, когато сводовете заедно с отражението им образуват окръжности. Ако се наведете настрани и погледнете моста, заедно с отражението, с помощта на малко въображение ще видите, че по-малкият свод с отражението е неговата уста, най-малкият отвор с отражението му са неговите очи, а средната част, отразявайки се прилича на рогата му.

Е, както се казва, успех в игрите на въображение. Нека, обаче, това да не е единствената причина да посетите Дяволския мост.

До него се стига много лесно и бързо. Препоръчваме да го направите откъм с. Дядовци, общ. Ардино (другият подход е откъм с. Гълъбово, общ. Баните). На път към моста се отбийте вляво от главния път и влезте в старото село Дядовци. Днес от него са останали само руините на къщите му, но то е запазило в себе си някакво особено очарование и омайна красота. Следвайте кафявите табели в Ардино.

След като подминете селото, пътят става все по-тесен, а разминаването на две коли все по-трудно. Асфалтовият път свършва на около 700 м. преди моста, където е изграден безплатен паркинг. Повечето посетители оставят колите си там, а някои решават и да продължат по-напред. От паркинга до Дяволския мост се върви около 20 мин. Разстоянието от Дядовци до Дяволския мост може да се измине и пеша за около 2 часа отиване и връщане. На няколко места по пътя ще видите табели, че предстои да бъдете таксувани 2 лв. За децата посещението е безплатно.

Според служителя, който събира въпросната такса, предстои до няколко седмици да бъде изграден асфалтов път и паркинг непосредствено до моста (информацията е актуална към май 2021 г.). В близост до моста е изградена туристическа инфраструктура за отдих и пикник.

Къде може да отседнете, ако искате да останете в района за по-дълго време или за уикенда – Къща за гости Вилата – Кърджали, Вила Тони – Кърджали, Къща за гости Бялата къща – Кърджали са нашите предложения.

Други забележителности около Дяволския мост, които може да разгледате са – Светилището Орлови скали, Тракийската крепост Калето, природната забележителност Хладилника, крепостта Кривус, край село Башево и Резерватът на брезите.

Светилището „Орлови скали“ се намира на 3 км южно от Ардино. В стръмна канара са издълбани около 100 ниши с формата на трапец с размери 32-45-50 метра. Дълбочината им е 8-12 см. Според археолози, нишите са били изсечени от племето одриси в периода V – IV век преди Христа. В района е намерена обгоряла керамика, която кара учените да мислят, че тук траките са извършвали огнени ритуали. Друга хипотеза допуска, че нишите са някогашни скални гробници, наричани колумбарии, в които се е поставяла урна с праха на покойника. Такива ниши има и в скалите до селата Безводно, Сухово и Дъждовница. По-голямата част от пътя може да се мине с високопроходим автомобил, а останалата част – пеша.

Само на половин километър от светилището днес могат да бъдат видени останките от крепостта Калето. През 2003 г. историческото място е обявено от Министерството на околната среда и водите за природна забележителност. Руините заемат площ от половин хектар, но крепостта днес е изцяло унищожена. От нея е останало много малко, и ако не знаете за останките, едва ли ще ги забележите. Ще ги откриете на хълма, преди да се стигне до нишите на светилището. Според историците, някога крепостта е била с формата на неправилен кръг с диаметър 67 метра. Била е изградена от камъни, без да е използван хоросан за скрепяване. В района на Калето са намерени много останки от тракийска керамика.

Природната забележителност „Хладилника” е карстова пещера в землището на село Любино. Намира се северно от Ардино, до устието на река Давидковска при вливането й в река Арда. Пещерата може да се използва за естествен хладилник. Наименованието й произхожда от изключително ниските температури и в най – горещите летни месеци. До “Хладилника” може да се стигне с автомобил, а в района има малка хижа на Държавното лесничейство.

В района на пещерата има находище с уникалното растение родопски силивряк. Нарича се още и орфеевото цвете. Уникалното при него е способността му да изпада в анабиоза (мнима смърт), да престоява в това състояние дълго време и поставено при подходящи условия да възстановява изцяло жизнените си функции.

Крепостта Кривус край с. Башево се намира в Жълтия дял на Родопите, на три километра от с. Башево и на 25 км от Ардино. За нея споменава още византийският летописец Георги Акрополит. Построена е през Х век, за да защитава района на Арда. Издига се на изключително стръмен рид – скален мост на 100 метра над реката, а от трите страни е заобиколена от води и е практически непревземаема. Стените на места достигат шест метра височина и са много добре запазени. Още се виждат бойниците и портата. Южната половина на крепостта е заета от цитаделата – замъка. Снабдявала се е с вода от реката чрез подземен тунел. На водослива на р. Боровица с яз. „Кърджали” са останали следи от крепостта Хисара. Тя е с голяма площ, с масивни, дебели до два метра стени. По земята има разпилени каменни фрагменти и бойни топки от стенобойни машини.

Резерватът на брезите е едно от най-живописните места в Източните Родопи е резерватът “Белите брези”. Намира се на 6 км от Ардино. Резерватът е единствената брезова гора в Родопите и заема площ от 3680 декара. Сред брезите има бял и черен бор, смърч, бук и други дървесни видове.

С брезовата гора можете да приключите своята обиколка на Ардинския край и Дяволският мост. А ако огладнеете, в туристическия комплекс в близост ще ви сервират вкусни родопски специалитети – пататник, марудник, питурки, качамак и чеверме.