Баба Вида

Крепостта “Баба Вида” е главната забележителност на [гр. Видин]. Разположена е на големия завой на [река Дунав] при града. Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Архитектурата на “Баба Вида” е търпяла много промени през вековете. Първоначално замъкът се е състоял от две части: жилищно – стопанска и отбранителна. Последната е включвала ров и две оградни стени с разположени на тях 11 кули. Между тях се оформят два почти независими външни двора. Мостът е бил подвижен дървен и се е охранявал от кулата на входа. Все пак основният план на замъка не е претърпял големи изменения. В самата крепост се опазват редица находки и сведения за нейната история. Тъй като крепостта е отворена и за туристически посещения, при възстановяването е запазена обстановката в близък до естественото ѝ състояние вид.

По време на почти цялото Второ българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта става по времето на [цар Иван Срацимир]. По време на неговото управление той обитава Видинската крепост като феодален замък. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Крепостта “Баба Вида” играе важна роля и през Османското владичество. През този период също са осъществени редица строителни работи. В края на 18-ти век крепостта вече не се използва за отбранителни цели. През този период тя служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Замъкът е обявен за национален паметник на културата през 1964г. Тогава е открит и летният театър, на който се провеждат традиционни летни театрални дни. Естественият декор на средновековният замък е признат от мнозина кинематографисти. Пръв там снима полският киноежисьор Анджей Вайда. През 1962г. той заснема епизоди от филма си “Пепелища” Оттогава, сред автентичните каменни бойници и кули, са заснети над 50 български и чуждестранни киноленти.

Историята на замъка е много дълга и е наситена с интересни събития. Носи се легенда, че самият първообраз на граф Дракула – Влад Цепеш е бил в крепостта. Друга от тях разказва откъде е дошло името й.