Белинташ

Скалното образувание “Белинташ” се намира на около 30 км. югоизточно от Асеновград. Обявено е за природна забележителност със Заповед № РД-1464/12.12.2003 г. на МОСВ с цел запазване му. Намира се в Родопите, в землището на с. Сини връх. Общата площ на природната забележителност е 2.3 ха.

Белинташ представлява платовидно скално образувание с дължина 750 м, ширина от 30 до 50 м и височина приблизително 35 м. Скалният масив е ориентиран в посока изток-запад. Скалите му са вулканогено-седиментни (вулкански туфи). В резултат от специфичното изветряне на скалата са образувани живописни форми. Предмет на топонимен анализ е и името на скалата. Приема се, че името означава „добър, умен бял камък“ или „камък на знанието“. Често наричат Белинташ – българският Стоунхендж.

Счита се, че върху скалата е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий – бога на тракийското племе беси. Пътят към централната част на светилището преминава покрай огромни скални антропоморфни и зооморфни форми в скалния масив на платото. Всички те са дооформени от човешка ръка. За една от антропоморфните форми се счита, че изобразява главата на самия бог Сабазий със специфичния за тракийските войни шлем. В ниската част на платото личат ерозирали каменни стъпала, които явно някога са били използвани като подход към върха му, където, в най-високата му част се намира платото-олтар.

Скалите в основата на Белинташ, гледани от север и при подходящо положение на слънцето наподобяват огромното тяло на легнал по корем лъв. Светилището Белинташ е заобиколено от по-високи планински масиви, характерни с това, че от всяка точка се вижда платото-олтар и биха могли да се наблюдават всички церемонии, които са се извършвали на него. Високите хребети, обграждащи Белинташ наподобяват на три, легнали по гръб, мъжки тела.

Платото-олтар е дълго около 300 м. Загадка за умовете на учени, археолози и любители на мистични истории са съвършено еднаквите дупки върху него, които на места образуват линии, очертаващи различни геометрични фигури. Разположението на дупките е такова, че образуват система от скачени съдове, чрез които водата, по плитка улейна система прелива от един съд в друг. В центъра на цялата система се намират два големи кладенеца (щерни), в които се събира водата от всички съдове. Много вероятно е водата в тези “щерни” да е служела за ритуалните измивания при жертвоприношенията, които са се извършвали в светилището. Около тях може да се видят и оформените в скалата своеобразни каменни седалки.

И до сега двата кладенеца винаги са пълни с вода, дори и при голямо засушаване. Най-вероятна причина за това са, може би, тяхната дълбочина и контакта на водата с винаги студената в дълбините си, скала, която поддържа по-ниска температура на водата в щерните и с това намалява степента на изпарение. Някои обвиняват за това явление енергийните полета в самата скала, променящи качествата на течностите, което намалява изпарението. Така или иначе историята за Белинташ се гради изключително на хипотези и всеки има право да бъде изслушан. Няма единодушно мнение по нито един от въпросите, свързани с Белинташ, освен че той стои там от векове и че обитателите на Родопа планина определено са се изкачвали до това място, извършвайки своите ритуали. Под самата скала има няколко удобни и пригодени за обитаване скални ниши, също от незапомнени времена.

Включват Белинташ в, така наречения, свещен триъгълник заедно още няколко две култови места в Родопите – манастирът Кръстова гора и Тракийското светилище – Караджов камък. Интересен факт е, че и от трите места могат да се видят останалите две. Предполага се, че Караджов камък и Белинташ са били едни от най-големите култови центрове за траките, живели в Родопите.

Легендите за Белинташ говорят, че тук са идвали най-великите пълководци, за да чуят съдбата си – Филип Македонски, Александър Македонски и дори Гай Октавиан Август и …синът му. Друга легенда казва, че Александър Велики е оставил златна колесница, зазидана в някоя от пещерите, която да го посрещне при завръщането му от победоносния поход за завоюване на Азия. Е, той не се е върнал от този поход, макар и да е завладял целия известен за това време свят, така, че колесницата чака своите откриватели.

Съвсем отделно Белинташ се проучва като древна обсерватория. Учените чертаят звездни карти по издълбаните в скалата ниши. Открили са очертанията на Голямата и Малката мечка, на съзвездията Орион и Лъв.

Открили са също, че по време на равноденствие, слънцето изгрява точно над Сини връх и залязва точно над Караджов камък. В определен ден от годината Слънцето и Луната се отразяват в двете най-големи щерни. Вярва се, че именно на това място, траките са се зареждали с космическа енергия. Твърди се, че компасите на полудяват на Белинташ от твърде силното енергийно поле.

И изобщо, във всички истории за Белинташ ще срещате много често изрази като “твърди се”, “вярва се”, „предполага се“ и всякакви други от този сорт. Но вие си вземете компас, за да проверите поне твърдението за компаса, а дали сте се заредили с космическа енергия, едва ли има уред, който може да го отчете.

Друга легенда разказва, че именно на Белинташ е акостирал Ноевият ковчег. Тази легенда води началото си от момента, в който, преди години жител на близко село намира на скалата халка. Той вярвал, че за нея е бил завързан Ноевият ковчег, завършил тук своето пътуване. Да, по скалата могат да бъдат видяни следи, които са оставени от халки и въжета, но историята за Ноевия ковчег е разказана вече в друга книга, където много ясно е указано мястото, където той е акостирал и това определено не е Белинташ, а планината Арарат.
Първите археологически проучвания в Белинташ са проведени от българските учени-археолози Росица Арабова и Георги Велев в далечната 1975г. До 2015-та година включително, с известни прекъсвания, са провеждани следващи проучвания и археологически разкопки. Десетки са хипотезите и предложенията.

Според д-р Борислав Бориславов от НАИМ може да се твърди, че от V хил.пр.Хр до края на Бронзовата епоха и цялото I хил. пр. Хр. светилището на Белинташ е било действащо. Вследствие на някакъв военен конфликт в края на IV в. или началото на III в. то е унищожено. На платото е имало храм и крепостна стена, разрушени, най-вероятно, от сражение и погром. Основание за такова предположение дават открити скални късове от тях, чиято позиция говори за насилствено разрушаване.

Пак според неговите думи, Белинташ, може би, не е прочутото скално светилище на Дионис, посетено от Александър Македонски. Според друга част от археолозите, обаче, Белинташ е точно това централно тракийско светилище на бог Дионисий (или както бесите го наричат Сабазий) – второто по важност в света след храма на Аполон в Делфи. Известният ни археолог проф. Овчаров пък твърди, че този Дионисиев храм е на Перперикон. Както виждате, всичко около Белинташ все още се върти в сферата на предположенията.

Но Белинташ е реално място. То има своята мистика, но и своята величествена красота, която трябва да се види.

Пътят за Белинташ е през Асеновград. Посоката е Асеновград – Кърджали. Не след дълго ще видите табела за село Червен и там ще се отбиете вдясно. Тесният планински път ще ви поведе към Доброслав и Орешец. Преминавайки през селата по пътя до Белинташ шофирайте изключително внимателно. Въпреки добре поддържания асфалт, пътят е доста тесен и често недостатъчен, за да се разминат две коли. От едната страна има пропасти и урви, а от другата – отвесни скали. Лесно може да загубите концентрацията си от спиращите дъха гледки на Родопа планина.

Високо над с. Орешец пътят се разклонява на две – вдясно води към с. Мостово, а вляво към махала Врата. Името на махалата е спомен за голямата римска порта, която затваряла и отваряла близкия планински проход. През нея са преминавали римските легиони във времето на тяхното присъствие по тези места.

Тук асфалтовия път свършва и преминава в черен път. Той е достатъчно стабилен, така че за лека кола не е проблем да се качи до горе. Ще видите специално обособен паркинг-поляна. След като паркирате, ще ви отнеме около 30 минути, за да стигнете до върха. Разходката е много приятна. В началото се ходи по черен път с малък наклон и изкачването почти не се усеща. Следва малък преход в гората. След влизането в горичката ще видите няколко наистина красиви местенца, които може да запечатате с камерата си и не след дълго стигате до скалното образувание Белинташ.

Ако сте достатъчно големи ентусиасти и разбира се, атмосферните условия позволяват, бихте могли от Караджов камък по билото на планината за няколко часа да стигнете до Белинташ пеша.

Когато се връщате от Белинташ към Асеновград, непременно посетете и Асеновата крепост. Преживяването си заслужава.

Ако все още не ви се напуска това магнетично място, можете и да отседнете в частните вилички и къщи Асеновград и селата, през които минахте по пътя за Белинташ. Има такива и предлагат добри условия дори и за най-взискателния вкус като съчетават модерния дизайн с чисто родопското усещане за уют. Това са Вила Караджата и Къща за гости Семана във Врата; Къща под наем Синята врана, Вила Хайдушки камък, Къща за гости Бялата къща, Къща за гости Кръстова гора и Къща за гости Весела Къща в Мостово; Къща за гости Родопска приказка Белинташ в Сини връх и Вила Антоанета в Асеновград.

Освен всички прекрасни пейзажи, които ще видите докато пътувате до Белинташ, чистия въздух, на който ще се надишате, може би ще ви се отдаде възможност да видите и някои от птиците гнездящи на скалата. Скалният комплекс е място за гнездене на алпийски бързолет (Apus melba), червенокръста лястовица (Hirundo daurica) и черношипа ветрушка (Falco tinnunculus).

Природната забележителност се стопанисва и охранява от община Асеновград и Държавно горско стопанство – Асеновград, под контрола на РИОСВ – Пловдив.

Белинташ е един от многото мегалитни тракийски паметници в Родопите. Той определено е място, което си заслужава да посетите. Лесно за достигане и непретенциозно откъм планинарски умения, платото привлича, както любители на историята и археологията, така и запалени фотографи от цялата страна. То продължава да бъде едно от най-красивите и загадъчни места – място съчетаващо феноменалните гледки и прекрасната природа с мистиката на тракийските култове и обреди.