Кордопулова къща

Къщата е построена през 1754г. Намира се в източната част на града в близост до [Пашовата къща] и [Болярската къща]. Принадлежала е на богат гръцки търговски род – Кордопулос. Последният прочут представител на фамилията е Манолис Кордопулос. Той дава убежище на Яне Сандански в дома си в годините преди Първата световна война. Убит е от напускащите града турци през 1912г., в момента в който четата на Яне Сандански влиза в града. след което собственик на къщата става Агнеса (прислужница или сестра на Кордопулос). Агнеса се омъжва за Георги Цинцара, като така къщата става известна и като Цинацаровата къща. Днес тя е частен музей.

Кордопуловата къща се състои от четири етажа, два от които са изградени от камък, и винарска изба, издълбана в скалата. Оформен е 150-метров тунел, снабден със специални канали и вентилационна система за правилното съхранение на вино. Седем вътрешни стълбища свързват различните етажи и мансарди. Капацитетът на избите е 250-300 тона вино, което се произвежда и до днес, запазвайки добрите традиции на производство и съхранение. Най-голямата бъчва побира 12,5 тона вино.

Дневната стая, в издаден еркерен етаж за живеене на полуетажа със стопанско предназначение, е най-красивата в къщата. Това е една обширна зала с долен и горен ред от по дванадесет прозорци.Горните прозорци са с венецианско стъкло, изрисувани стени, дърворезби и долапи, а долните имат български характер и са типични за възрожденското строителство. Дървения под е покрит с цветни килими (ръчна изработка), а северната стена на стаята, в която са вградени стенните гардероби, е майсторски изписана с барокови орнаменти. Таванът на тази стая е направен от дърво. Той изобразява слънцето с дванадесет заострени правоъгълника – броят на месеците в годината. В нея са запазени автентични съдове за вино, а на по-горните етажи – старинни мебели.

Традициите повеляват, всеки турист да получи чаша червено вино, както и да се опита да залепи монета на стената, намисляйки си желание. Ако монетата не падне, желанието ще се сбъдне. Стените на тесните подземни коридори на тунела са покрити със залепени монети.