Басарбовски манастир “Св. Димитрий Басарбовски”

Басарбовският скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски” е разположен в долината на река Русенски Лом, близо до село Басарбово. Намира се на 10 км от град Русе и на около 104 километра северно от Велико Търново. Басарбовският манастир „Св. Димитър Басарбовски“ е единственият действащ скален манастир в България. През 1978 г. манастирът е обявен за археологически паметник на културата от местно значение. Храмовият празник на манастира е на 26 октомври, денят на Св. Димитър.

История

В периода на Второто Българско царство (ХII – ХIV век) скалният манастир е бил част от голям манастирски исихастки комплекс, обхващащ каньона на река Русенски Лом и притоците Бели и Черни Лом. Функционирал е паралелно с прочутите скални църкви край село Иваново, както и със скалните манастири край средновековния Червен. Във варовиковите скали монасите исихасти (от гр. исихия – мълчание, тишина) са издълбали своите параклиси и килии. Далеч от светската суета те живеели просто и аскетично и постоянствали в молитва, лишения и безмълвие.

Според исторически изследвания Басарбовския манастир бил посветен на св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат. Ктитор на манастира станала царица Теодора – първа съпруга на цар Йоан Александър и дъщеря на влашкия войвода Иванко Басараб (основател на първата владетелска династия на Влахия). Той притежавал земята, на която се е намирал манастира, откъдето произлиза и името му – Басарбовски манастир.

След османското нашествие, в османски данъчен регистър от 1479 – 1480 г. се споменава за „Манастир Басарба”. По-късно сведения за манастира намираме в житието на Софроний Български (Басарбовски), живял през ХVI в. като монах в Басарбовския манастир. Умрял се от насилствена смърт в манастира. След неговото погребението на гроба му започнали да стават чудеса. На третата година отворили гроба му и открили тялото му нетленно и благоуханно. Днес мощите му се намират в Сърбия.

През ХVІІ век в Басарбовския манастир живее Димитрий Басарбовски, родом от с. Басарбово. За това свидетелства Паисий Хилендарски в неговата „История Славянобългарска”. Димитрий бил духовен пастир на с. Басарбово и приел монашество в манастира. Паисий Хилендарски споменава за годината на смъртта му – 1685.

След св. Димитрий не е известно в манастира да е имало монаси. През 1912 година в Басарбовския манастир започва археологично проучване известният изследовател на стотици български старини – Карел Шкорпил.

На 1 май (14 май по старому) 1937 г. Басарбовския скален манастир е възстановен. Първият жител на манастира е монах Хрисант, дошъл от Преображенския манастир край Търново. От възстановяването си до днешни дни в Басарбовския манастир е имало само по един монах, като последователно са пребивавали монах Партений, архимандрит Севастиан, йеромонах Иларион и други.

На 24 септември 2005 г. е положен основен камък за нов манастирски храм „Св. Преображение Господне”, а на 27 октомври 2005 г. по случай 320 години от смъртта св. Димитрий Басарбовски, манастирът получава от Румънската патриаршия икона с вградена частица от мощите на св. Димитрий Басарбовски. Днес манастирският храм е напълно завършен и приема стотици поклонници.

Легенди

Има няколко легенди, свързани със Свети Димитър Басарбовски. Първата от тях разказва, че светецът се явил в съня на сляпа девойка от селото и й казал, че тялото му е в реката. Когато мощите на светеца били открити, те били нетленни и благоуханни, а девойката прогледнала и от тогава славата на светеца се разнесла из околността.

Според друга легенда, владетелят на Влахия поискал да му докарат мощите на басарбовския светец Димитър. Мощите били натоварени на каруца. Тази каруца изминала някаква част от пътя, но от едно място натам не искала да помръдне, въпреки честата смяна на конете. Така мощите на светеца били върнати обратно в родното му място.

Ето какво разказва още историята – на 10 юли 1774 г. завършила една от многото Руско-турски войни и в с. Кючук Кайнарджа и бил подписан мирен договор. Русия била победителка. Клауза в договора давала право на Русия да покровителства православните християни на територията на Османската империя. Генерал Иван Петрович Салтиков трябвало да пренесе мощите на св. Димитрий Басарбовски в Русия. Пътят им минавал през Букурещ, където те стигнали на 13 юли 1774 г.

От тук започва легендата. В града имало чумна епидемия. След като мощите влезли в Букурещ никой повече не умрял от чума. Жителите на града, между които имало и много българи, изпросили от генерала да остави мощите в Букурещ. И до днес мощите на Свети Димитрий Басарбовски се намират в катедралата „Св. св. Константин и Елена”.

Една друга легенда пък разказва, че в манастира е идвал и младият румънски граф Влад III (Дракула). Колко истина има в тези легенди не знаем, но, все пак, те са част от историята.

Как се стига до манастира?

До Басарбовският скален манастир манастир „Св. Димитър Басарбовски“ може да се стигне с лек автомобил. Обособено е и място за паркиране. Отбивката за скалният манастир “Св. Димитър Басарбовски” от главния път между Русе и село Иваново се пада в южния край на село Басарбово, преди моста над река Русенски Лом (ако идвате от Русе). Манастирът е разположен по течението на река Русенски Лом.

В манастира

Пътеката, по която се влиза в манастира, минава през красиво озеленен двор и свършва при кладенец, изкопан от св. Димитрий. Местните хора вярват, че водата в кладенеца е лековита.

В подножието на скалите на манастира се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. Оттам по 48 стъпала се стига до скална площадка, където се намира нишата, в която според преданието е спял св. Димитрий. Вдясно от нея е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г., а до него се намира голямата икона на светеца, изобразен в цял ръст.

По друго каменно стълбище се стига до естествена пещера, в която е погребан монах Хрисант – човекът, който възродил манастира и го върнал към живот. Пещерата изпълнява ролята на костница, в която е подредена и музейна експозиция. В двора на манастира има и магазинче, откъдето могат да се закупят сувенири.

Забележителности наблизо

Ивановски скални църкви – намират се на 16 километра от манастира  и са един от седемте обекта в България, включени в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Църквите при Иваново имат отличително запазени стенописи в сравнение с други комплекси в България. За разлика от традиционните манастири, състоящи се от 1 – 2 църкви, монашеска и стопанска част, в Иваново има разнообразие от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом. Църквите са част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на реката и нейните притоци в българско духовно средище.

Орлова чука – това е пещера в Дунавската хълмиста равнина, намираща се на територията на община Две могили. В нея са открити останки от праисторически хора и от мечки. Пещерата е електрифицирана и достъпна за посещения.

Средновековният град-крепост Червен – намира се на около 30 километра южно от гр. Русе, в границите на природния парк Русенски Лом. Градът е наследник на византийска крепост от VI в. и достига разцвет през XIV в. Средновековното селище включвало вътрешен град-цитадела върху високо скално плато и външен град, разположен в подножието. При археологически проучвания в района са разкрити замък, крепостни стени, два подземни водоснабдителни прохода, 13 църкви, обществено-административни сгради, много жилища и други интересни и значими находки – няколко монетни съкровища, накити, паметници, керамика, предмети на бита, занаятчийски инструменти, въоръжение и др.