Тракийски култов комплекс Старосел

360° Виртуална разходка

Село Старосел  е разположено в централната част на община Хисар, под южните склонове на Същинска Средна гора. Тракийският култов комплекс край селото е открит през 2000 г. от проф. Георги Китов при разкопки на ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания). Той се натъква на основния храм (от V в. пр. Хр.), който се намира в Четиньова могила. През 2002 г. е открита и единствената гробница-хероон с колонада, разположена в могилата Хоризонт. Достъпни за туристически посещения са големият храм на Четиньова могила и храм “Хоризонт”.

Четиньова могила

Гробницата-храм е принадлежала на тракийско владетелско семейство с големи възможности, най-вероятно, според Чавдар Цочев, това на цар Котис I, предвид нейната датировка, местонахождение и внушителна архитектура. Стилът на паметника, неговия амбициозен план и техническо изпълнение, както и липсата на прецеденти на такава архитектура в Тракия, подсказват, че поръчителят му е наел архитекти от Гърция.

Това е най-голямата тракийска гробница на Балканите. Датирана е към V – IV в. пр. Хр. и заема централно място сред голям тракийски култов център, съставен от множество скални светилища и няколко десетки могили в района.

Гробницата е оградена от впечатляваща крепида (ограда) с дължина 241 м и достигаща на места височина от 3 м. За изграждането на цялата постройка са били използвани 4000 (а според някои дори 6000) прецизно обработени каменни блока, всеки с тегло 200-500 кг, свързани помежду им с железни скоби, залети с олово срещу корозия. Освен изпълнението на предпазни функции, стената символизира и отразява още един култ на траките – преклонението им пред Слънцето, което заедно с Майката Земя са двете им основни божества.

Гробницата има централно и две странични стълбища, дромос, прецизно изпълнена фасада и правоъгълно и кръгло с куполен покрив помещения. Предположения са изказани относно използването на гробницата като хероон.

Хероонът е светилище на герой, почитан в специален култ. Хероонът е заградено място, съдържащо гроба (или кенотафа) на героя или градената му гробница, обикновено покрити с могила от пръст. Вярва се, че мястото съхранява костите на героя, които имат централна роля в култа. Героите се смятат за покровители на мястото или селището. В земите на древна Тракия хероонът най-често представлява гробница на тракийски владетел, или светилище на тракийския херос.

В херооните се извършват ритуални действия, свързани с култа към героите. Жертвоприношенията за мъртвите герои са изгаряни в ями на нивото на терена, или в пръстта на могилата, а не са правени върху изграден висок олтар. Принасяли са се дарове, извършвани са били поменални хранения.

От северната страна на могилата има вкопана скална елипсовидна ваза за производство и съхранение на вино. По време на разкопките около нея са намерени различни предмети, свързани с производството и консумацията на виното и цедилки.

Достойна дори за египетски фараон, централната гробница е истински шедьовър на тракийската култова архитектура – с парадно стълбище и два пиедестала, на които са стояли статуи на лъвове, вход с украса, коридор и култова площадка, огромна вътрешна кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти.

Най-мистериозна е атмосферата във вътрешната камера на гробницата. Тя е била използвана за извършване на тайни орфически ритуали, предназначени за извисяване на починалия цар до антроподемон (междинен статус между човешката и божествената същност или обожествен човек). Именно от траките древните гърци вземат орфизма, който развиват и изменят, но същността му остава същата – религиозно учение, даващо възможност на висшата аристокрация да бъде обезсмъртяван чрез тайнствени обреди. Вдясно от входа към гробницата е експонирана 700 килограмовата врата, която е затваряла входа към погребалната камера.

Могила “Хоризонт”

Могилата се намира в местността Манастирчето, на около 1,5 от село Старосел, вляво от пътя към Четиньова могила. На пътя за могилата има обозначителна табела. Територията около могилата и храма е добре поддържана, озеленена и има паркинг, на който да оставите колата си. От паркинга до могилата е няколко минути ходене. Стига се до дървената конструкция, под която се намират и останките от тракийския храм в едноименната могила „Хоризонт“.

Под ръководството на проф. Георги Китов е открита структура с колонада, която проучвателят определя като храм от V-IV век пр. н. е. Той е изграден във вече готова могила, част от насипа на която е отнета за построяването. След това правоъгълното помещение е затрупано, а отпред е останала видима колонадата от 6 лицеви и по 2 странични колони в ранен дорийски стил. Това е първият такъв храм, открит по земите, населявани от траките. Различава се принципно от старогръцките храмове, които са изцяло открити.

Храмът открит в могилата Хоризонт е единственият разкрит от епохата на древна Тракия храм с колонада от десет на брой колони. Шест от колоните са разположени отпред и по две се извисяват отстрани, оформяйки правоъгълен блок, който се е издавал пред могилата. Всяка колона е положена върху база и има по два барабана и капител в ранен дорийски стил. Пространството между лицевите и страничните колони наподобява напречен коридор, но всъщност е играело ролята на широко преддверие, в което се е влизало чрез три стъпала и вход между централните колони. От него през по-малко преддверие се стига до т.нар. централната камера.

В средата на IV век пр. н. е. храмът се превръща в мавзолей. Могилата е ограбена в древността. От ритуалните дарове, с които е погребан владетелят, при разкопките са открити само 15 пластинки от златната ризница, 12 бронзови върха за стрели, сребърни мъниста. Над храма е построена дървена навесна конструкция, която едва предпазва структурата от климатичните условия, по която вече има структурни изменения.

Как да стигнете?

Старосел се намира на около 2 часа път от София и има няколко варианта да стигнете до там. Ако пътувате по магистрала Тракия, следете за отбивката към Съединение – Любен – покрай язовир Пясъчник – Старосел. От София разстоянието е 172 км, а от Бургас 284 километра. Има, разбира се, и други варианти, в зависимост от къде пътувате.

Наблизо:

Царска резиденция Кози грамади – ако все още имате желание да пообиколите наоколо и да се срещнете с още ценни забележителности от приблизително същото време, на около 14 км от тракийския култов комплекс Старосел се намира тракийската царска резиденция Кози грамади, разполагаща се на около 8 дка площ. Тук  са разкрити монументални сгради, опасани с крепостна стена. В тях са намерени множество монети на тракийските царе Терес II и Аматок, както и различни предмети, съдържащи символът на царската власт – двойна брадва – лабрис.

Хисаря – градът е един от най-старите и популярни балнеологични центрове в България. Обявен е за национален курорт още в далечната 1957 година. Термалните води, на които е богата хисарската котловина, са причина на това място, през вековете, да се срещнат културите на различни народи и цивилизации. Те са оставили тук ценни паметници от своето пребиваване, което прави Хисаря туристически център с богато културно историческо наследство. Минералните води на Хисаря се използват както за питейно лечение на бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни и чернодробни заболявания, така и за къпане при лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, на обмяната на веществата и ендокринната система и гинекологични заболявания.

Около Старосел има още могили, които са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения. Очевидно изненадите, които ни поднася древността, не са свършили, а предстоят. Неслучайно откритията в този регион са определени като сензационни дори за археолозите.