Пещера Магура
Пещерата Магура се намира в северозападна България, на около 180км. от София. Отстои на 17км. от гр. Белоградчик, 1.5км. от село Рабиша, и на 35км. югозападно от гр.Видин. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила (461м. надморска височина), тя е една от най-големите пещери в България - общата дължина на откритите досега галерии е около 2500м. В съседство с пещерата се намира Рабишкото езеро - най-голямото по площ вътрешно езеро в България. Дълбочината му достига 35-40м. Има тектонски произход.
Фантастични са образуванията в пещерата - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно мляко". Някой от тях, освен с красотата, поразяват и с размерите си - "Големият сталактон" има Височина над 20м. и диаметър на основата 4м.; "Падналият бор" е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11м. и диаметър в основата около 6м. В надлъжния профил на пещерата се разкриват две нива, по които на много места са запазени речни чакъли, споени с карбонатно вещество. Чакълите са разположени на два етажа и маркират етапите на всичане на подземната река, създала пещерата.
Бисер на пещерата са уникалните скални рисунки изпълнени с прилепно гуано (тор). Те са многопластови и от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Рисунките в "Магурата" изобразяват танцуващи женски фигури, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, "шахматни" пана, слънца, звезди, оръдия на труда, растения. Слънчевият годишен календар от късния енеолит и добавки през раннобронзовата епоха е с голяма точност и прецизност на записите. Чрез рисунките са се съхранявали информациите за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи.
На места, изображенията редставляват сложни композиции и загатват за разнообразието на идеите на един богат на форми и идеологии, митологии и интелект свят. Рисунките в "Магурата" определят характера и на светилище през много продължителен период от време - от неолита до желязната епоха. Изображенията имат аналогии с известни праисторически културни центрове в Италия, Иберийския полуостров и Предна Азия. Безспорно, те принадлежат към средиземноморската среда на праисторическото изкуство.
