Село Мезек
Мезек е село в Южна България с население около 350 жители. Разположено е на равнинен терен в Тракийската низина в подножието на Източните Родопи, на 10км. западно от Свиленград и на 50км. югоизточно Хасково. Селото се намира на самата граница. Само един километър го дели от граничната бразда с Гърция. На малко повече се намира границата с Турция. В миналото селото се нарича Музак, което в превод означава музей. Край селото съществуват три историко-археологически обекта. Единият е тракийска гробница от третата четвърт на 4 век пр.н.е., вторият е византийска крепост и третият е куполна гробница непосредствено преди връх Шейновец.
Гробницата е най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Датира от 4-ти в. пр. Хр и е запазена напълно в оригиналния си вид. Могилният насип е висок около 14 метра, а дължината на гробницата е 32 метра. Състои се от коридор (дромос), с дължина 20,66м., широчина -1,55м. и височина 2,40м., две правоъгълни отделения и главно куполовидно отделение, в което са разположени каменно легло с профилирани ръбове и две каменни корита (урни).
Гробницата е великолепно архитектурно творение - изградена е от каменни блокове с дължина 2м. и височина около 40см., които са наредени без спойка един върху друг, като на места са прихващани с железни скоби. Предполага се, че е използвана като храм към хероон - място, където се почитал култа към божествения покойник чрез определени религиозни ритуали, както и многократно използвана, най-вероятно като семейна гробница. Под връх Шейновец се намира още една Тракийска куполна гробница. Преддверието й е малко и почти разрушено, куполното помещение засега е запазено, но подовата настилка е изцяло разбита от иманяри.
На запад над с. Мезек, на възвишението „Калето”, се издигат руините на една от най-добре запазените средновековни крепости в България. Това е и най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите. Стените на крепостта ограждат площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110х60м., изградени са от ломен камък, споен с бял хоросан. Отвън са прошарени с два четириредови пояса от тухли. Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма и височина над 10м, пет от които разположени на южната кpепостна стена (две ъглови и три по фронта), две на западната (по средата и на главния вход) и по една на северната и на източната стена.
Кулите са били разделени с гредоред на етажи, снабдени с бойници по фронта и встрани. Връзката помежду им се е осъществявала с дървени стълби. Кулата, разположена в югозападния край на крепостта е най-интересно устроена. Тя е най-добре запазена и с най-големи размери. Имала е три етажа, горните два с бойници. Етажите са отворени към вътрешността на крепостта така, че имат кръгов обстрел и са могли да бъдат защитавани, дори когато противникът проникне в укреплението. Интересен е и входът на крепостта. Той се намира в чупка на западната крепостна стена. Така е построен, че нападателите да попаднат в клопка на малка площадка, която може да бъде обстрелвана от две страни.
