Национален историко-археологически резерват “Плиска”

Мястото, на което е изградена столицата, не е било избрано случайно – разположено в равнина и заобиколено от склонове на съседните плата, прабългарите избрали това място поради благоприятните условия за скотовъдството. Освен това в района на Плиска се пресичали важни пътища. В края на 7-ми век и началото на 8-ми век започват първите строежи в Плиска. Първоначалният дворцов комплекс на Плиска бил ограден с крепостна стена, а в полето около нея възникнали селищата на обикновеното население. Към края на 8-ми и в началото на 9-ти век дървените постройки били заменени с каменни. Счита се, че най-напред е била изградена голямата каменна сграда – Крумовият дворец. През 811г. византийският император Никифор опожарил столицата.

Преустройството на дворцовия център било завършено през царуването на Омуртаг. Нова тронна зала била изградена на мястото на опожарения Крумов дворец, дворцовият център бил ограден с каменна стена, а жилищните и стопанските сгради – с висока тухлена стена. Приемането на християнството през 864г. променя и столицата Плиска – езическите храмове са преустроени в християнски, строят се нови храмове, измежду които най-внушителна е [Голямата базилика], от която могат да се видят останки и до днес. През 893г. столицата да бъде преместена от Плиска в Преслав. След това Плиска губи административно-политическото си значение и се развива предимно като стопански център. Упадъкът на града започва след голямото нашествие на печенегите.

Днес могат да се видят Източната порта, която е била главният вход на крепостта. Сега това е и главният вход на резервата. На около 1,5 км от нея е [Голямата базилика]. В района са и останките от т.нар „Малък дворец”. Навсякъде личат зидовете от големи дялани блокове с декоративни фуги, бани, водопроводи и водохранилища. Във Външния град са открити останки от жилища, работилници, квартални църкви и стопански сгради. На североизточния ъгъл на крепостта се намира музеят, в който са изложени находките, открити в района.