Крепост Хоталич

Крепостта Хоталич се намира на 4 км северозападно от Севлиево, на около 50 км западно от Велико Търново и на около 160 км източно от София. Разположена е в местността Джевизли бунар, на възвишението „Крушовски баир” от Севлиевските височини. Тук река Росица напуска равното севлиевско поле, за да премине през живописен  пролом. Крепостта е сред най-добре проучените и поддържани средновековни градове в България.

През 1994 г. ранновизантийската и средновековна крепост Хоталич е обявена за паметник на културата от национално значение, а през периода 2012-2014 с помощта на европейско финансиране, този паметник на културата се доразвива и облагородява, за да бъде достъпен за всички.

Разкопките

Допреди около 30 години никой не е знаел, какво се крие под обраслото с гора и ниски бодливи храсти възвишение. Всичко започва от момента, когато работници, които терасирали хълма, за да бъде залесен, се натъкнали на остатъци от крепостни стени. Това се случва през 1979 година.

Доказателствата за съществуването на Хоталич, макар и малко, били достоверни, единствено неговото локализиране се оказвало проблем. До седемдесетте години на XX век никой не знаел къде е точното местонахождение на Хоталич. Откритието на залесителите навело археологът Симеон Симеонов до извода, че щом двата града Хоталич и Серви – Селви(Севлиево) за известен период от време са съществували паралелно, то би трябвало да са били близко един до друг, съответно мястото, на което е била разположена крепостта Хоталич е било в стратегическа близост до Долен Хоталич (Севлиево), а най-западната част на Крушевския баир, наричан още Севлиевска планина била точно такова стратегическо място.

Първите археологически разкопки са извършени периода 1979-1980 г. под ръководството на Кина Койчева. През 1981 г. започват цялостните разкопки на Хоталич, под ръководството на Симеон Симеонов, които довеждат до откриването и идентифицирането на крепостта. Инцидентно на терена работят Бони Петрунова и Йордан Алексиев от БАН, а от 2010 г. Надежда Ботева от ИМ-Севлиево.

История на крепостта

Представлява типичен за региона многослоен обект, обитаван през различни исторически епохи. На хълма са регистрирани следи от обитаване с материали от VIII в. пр. Хр. и е проучена частично стена, строена от траките. След това през IV – VI в. на това място се е издигала ранновизантийска крепост със селище развиващо се под нея. Ранновизантийската стена, която опасвала хълма като венец, без ъгли или кули и с порта в южната част, е разрушена в VI-VII в. За съществуването на Хоталич /разбира се, под друго име/ през късната античност говорят значително количество ранновизантийски материали.

Средновековната крепост възниква на това място около X в., като възстановява и преустройва отчасти по-ранната, а ранновизантийската крепост в средновековието е използвана за цитадела с площ от 15 дка. Тя е укрепена със здрави крепостни стени от север, запад и изток, широки от 1,6 до 2,6 м и била непристъпна от юг, заради скалния венец. При източния и западния вход (най-уязвимите участъци от стената) били построени отбранителни кули. Втората порта се намирала на източната крепостна стена. Вътре в цитаделата са разкрити „болярско“ жилище, малка църква, казармени и складови помещения.

Под нея се развивал външен град, заемащ площ от над 70 дка. Той се е състоял от 4 квартала, разделени с диатейхизми (цялата площ била затворена от юг със защитна стена, като към нея се спускали перпендикулярно други три стени, които разделяли града на квартали). Бил е гъсто застроен с жилищни и стопански постройки и три средновековни църкви. Градът се е развивал и извън стените, където също са регистрирани различни сгради. Градежът на двете крепостни стени (цитаделата и долният град) е от дялани камъни, споени с хоросан. На база досегашните проучвания, фактически тук съществува средновековен град, който се очертава най-малкото като съпоставим с известните от изворите Ловеч и Плевен. 

Животът на хълма просъществувал до XVII в. (крепостните функции реално преустановяват в края на XIV в., но още татарските нашествия през ХIII в. нанасят сериозни щети на обитателите), като от т. нар. “Батошевски надпис” става ясно, че средновековното Севлиево се е наричало Хотел или Хотелец, което османските турци по-късно транскрибират в своите данъчни регистри като “Хоталич”. Чак от 1618 г. в документи е отбелязано като село Селви.

Предполага се, че когато турците завземат Северна България разрушават крепостта Хоталич и прогонват населението, което се заселва в Долния Хоталич, на левия бряг на река Росица и го наричат Серви – Селви (Севлиево). Градът постепенно се разраства и привлича населението от крепостта Хоталич и околните селища.

Името Хоталич

Името на града е открито само в един писмен извор („Съгради този храм Гено от Хотел и Петър Търнов лято 67…“). Това е единственият средновековен писмен извор за Хотел. По-късно в турските административни документи се вписва като Хоталич. От средата на XVI век като „нахѝя“, а в документ от 1618 г. като „кааза̀ Хоталич“. Вероятно посоченият от Хаджи Калфа османски град Хуталиджа е тъждествен с късносредновековния Хоталич. В преведените и цитирани от Руси Стойков документи от 1638 г. и 1643 – 1644 г. се споменава вече само „кааза Хоталич“, а на някои места е прибавено „Нам и дигер Серви“, което в превод означава „с друго име Серви“).

Отначало наименуван Хотел (старинно славянско име), а по-късно в турските административни документи вписан като Хоталич. Севлиево също е било наричано Хоталич („крепостта Хоталич и долния Хоталич“). Чак от 1618 г. в документи е отбелязано като село Селви. Предполага се, че когато турците завземат Северна България разрушават крепостта Хоталич и прогонват населението. Заселват се в долния Хоталич, на левия бряг на река Росица и го наричат Серви – Селви (Севлиево). Градът постепенно се разраства и привлича населението от крепостта Хоталич и околните селища. Изземва функциите на средновековен административен център, какъвто е бил Хоталич и става икономически, стопански, а по-късно и културен център на района.

Храмовете

До сега на Хоталич са открити четири християнски храма. Два от тях са вписани един в друг и са от различни периоди ( в разрушения по-голям храм е построен по-малък). С тяхното разкриване през 1979 г. започват археологическите проучвания на терена. Въз основа на откритите при разкопките материали, както и по особеностите на архитектурните планове, по-старата църква се датира в V – VІв., а по-късната в ХІІ-ХІVв. И днес могат да се видят запазеният плочник във вътрешността и каменни скамейки около стените. Освен църквите, открити още през първия сезон, на археологическия обект са открити още два християнски храма – един в най-източната част на селището (т.нар. източна църква) и друг на крепостта.

Източната църква има опростен план с каменни скамейки, долепени до двете й дълги страни. Тя е леко вкопана. Най-източната част към олтара е застлана с плочи. Интересното тук е, че е запазена олтарната маса – мраморен римски надгробен камък със заличен надпис, вторично употребен в християнския култ.

С християнски храм е разполагала и цитаделата на Хоталич – т.нар. болярска църква. Малките размери и опростената планова схема причисляват храма към групата на семейните църкви, известни ни от много средновековни крепости. Най-вероятно тя  е служила на болярина на Хоталич и неговото семейство. В един по-късен етап притворът се превръща във щерна (водохранилище) за дъждовна вода.

Около църквите на Хоталич са разкрити два големи некропола (гробници). Находките от тях са сред най-атрактивните експонати на експозицията посветена на Хоталич в историческия музей Севлиево.

Цитаделата

На труднодостъпния хълм над селището се издигат здравите крепостни стени на цитаделата. В резултат на десетилетия археологически разкопки са проучени и консервирани повече от 900 метра крепостни стени, запазени във височина до 3м.  Става ясно, че още през ранновизантийския период ІV –VІ в. хълмът е опасан от здрава крепостна стена.

След разрушаването й част от строителните  материали са използвани за вдигането на нова стена през ХІ в. Над цялата местност се издига четириъгълна кула, която осигурява видимост към всички околни крепости. Особен интерес представляват две от общо петте порти на крепостта. Те са забележителни паметници на фортификацията през Средните векове. Целият комплекс се допълва от значителен брой жилищни и стопански помещения.

В крепостната част от града имало и резервоар за вода, който бил рядкост при средновековните български крепости и предпоставка за падането на добре изградени крепости именно поради липсата на вода. При разкопките е открита малка част от глинен тръбопровод. Хората обитавали крепостта са били малко (семейството на владетеля, църковните служители и охраната, вероятно и малък брой прислуга), теренът на крепостта не бил така гъсто застроен с жилища, както този на външния град. Пълното проучване  на цитаделата все още не е завършено на предстои.

Некрополът

В непосредствена близост или в самите църкви са намерени гробове, които са част от некрополи. Открит е и гроб на дете, a в притвора на църквата е намерен гроб на жена с дете.

Това е и най-богатият гроб, открит досега на Хоталич. Той е №42 по реда на откриването. В гробът е открита млада жена с дете, положено на бедрата й. Погребана е с девет гривни на ръцете, като на лявата ръка има три масивни бронзови, а на дясната пет усукани от медна тел и една масивна. Тази находка дава данни и за женския костюм през средновековието. Върху ризата е имало вероятно елек, за който съдим по големите бели мъниста, с който е бил обшит. Останалите близо 3000 дребни червени, черни и тъмно сини мъниста са били нанизани на седем гердана около шията й, както и пришити около кръста на дрехата.

Проф. Йордан Йорданов прави възстановка на лицето на младата жена. Днес всеки посетител на Историческия музей в Севлиево може да види този образ с издължени и елегантни черти, с тънки устни, прав нос, леко присвити очи и високо чело – истинска болярка.

Тук е времето да кажем –  Знаете ли, че…?

Знаете ли, че студенти от Уелс, Шотландия и Англия са работили по некропола. Доброволките са били студентки в университетите в Нотингам, Борнемут и Националния университет на Уелс. Пет от тях са учили археология, а една – история. Студенти от Великобритания пък откриват изключително редките за средновековието жълти мъниста, част от разкошен гердан, който по-късно е изложен в Националния археологически музей. Освен жълтите мъниста, те намират още червени, тъмно кафяви и черни, а сред тях и едно по-едро сребърно мънисто. Пак студенти, през 2017 година, откриват богат гроб на знатна жена и попадат на гробове с богати находки с висока експозиционна стойност.

Исторически музей Севлиево

Много от тези находки можете да видите днес в Историческия музей на Севлиево. В резултат на трите десетилетия археологически проучвания на Хоталич във фонда на музея са постъпили не само археологически, но и голям брой нумизматични находки. Най-голямата монетна находка открита на обекта, е съкровище от близо 3000 монети, скрити в глинен съд. Монетите са медни корубести, или т.нар. тип скифато. Сечени са предимно във византийската столица Константинопол (днес Истанбул) през ХІІ и самото начало на ХІІІ в. Находки с такъв размер, особено в Северна България, са рядкост. Те свидетелстват за интензивния търговски обмен на Средновековна България и в частност на Хоталич, както с Византия, така и с други райони на българските земи.

Ето защо, може да направите Историческият музей Севлиево част от своята познавателна разходка в този край, за да бъде впечатлението ви завършено.

Крепостта днес

Днес крепостта Хоталич или „разкопките”, както я наричат севлиевци, са любимо място за разходка и отдих за тях и гостите на града. Мястото е живописно, а въздухът кристално чист. За посетителите са изградени места за пикник, екопътеки и наблюдателни площадки, откъдето се открива прекрасна панорама към цялото Севлиевско поле, чак до връх Ботев.

Дали ще се почувствате като едни от стражите на крепостта, зависи само от вас. Историята на Хоталич е като мънистата от огърлицата на знатната болярка – останали са само малко. Но мънисто по мънисто тя може да бъде напълно събрана, за да й се радваме всички.

Ако искате да бъдете един от пазителите, стражите на българската история, си заслужава да събирате тези мъниста.

Тези малки бисерчета предстои да бъдат открити сред пластове от пръст и камъни, затова нека да пожелаем успех на всички археолози, доброволци и студенти, които ще свържат историята на своя живот с крепостта Хоталич и ще нанижат огърлицата.