Созопол

Созопол е един от най-красивите градове на Черно море. Той е разположен в южната част на Бургаския залив, на 35 км южно от град Бургас. Съвременен туристически град, Созопол очарова с уникално съчетание на природни забележителности, древна история и старинна архитектура. Усещането за древност и романтиката на южното море, създават неповторима артистична атмосфера в града. Той винаги е бил притегателен център за много хора на изкуството и любимо място за летен отдих на хиляди туристи от България и цяла Европа.

В близост до града са Черноморец (8 км), Приморско (17 км), Царево (32км).

Като повечето стари градове по българското Черноморие и в Созопол има Стар и Нов град. Старият град е построен върху живописния, скалист полуостров Скамний, където на юг скалистите му брегове смирено се смаляват и потъват в прегръдката на плажа. На запад, с изглед към Царския плаж (къмпинг “Златна рибка”), Градина и нос Червенка, Скамний приютява рибарското пристанище. Всяка педя земя в Стария град е скъпоценна, затова и повечето къщи са малки, скупчени една до друга, сякаш умишлено, за да устояват заедно на силните морски ветрове. Най-интересното архитектурно хрумване на старите созополски строители са “римните” – малките улички между къщите. Това са “дробовете” на Стария град, през които вятърът суши стените на къщите му и “артерии”, през които се оттичат дъждовните води в морето.

Пристанището е сърцето на Стария град. Тук преминава голяма част от живота на рибарите. Тук акостират риболовните кораби, туристическите корабчета и яхти за развлекателни пътувания. Една част от пристанището е и кеят за рибарските лодки, който се простира по цялата Крайбрежна улица до вълнолома. Освен тях в града е изградено и яхтено пристанище – Марина Порт. Пристаните и кейовете дават на Созопол облика на град от Ривиерата. От пристанището и от рибарския кей, на обиколка около града и островите Св. Кирик и Юлита, Св. Иван и Св.Петър, около скалистите носове “Скамний” и “Хармани”, тръгват няколко атракционни корабчета – “Посейдон”, “Биг Баба” и др.

Една от най-емблематичните сгради в Стария град е сградата на Морското училище. Тя се издига на остров Св. Кирик и Юлита. Първата копка е направена на 5 април 1925 г. На тържествената церемония, на която освен множеството официални лица, присъства и лично цар Борис III. Строежът започва незабавно. Още в първите месеци строителите се натъкват на древни останки. И естествено, копнеш ли в Созопол, ще извадиш, най-малко, дъно на амфора. Предполага се, че точно на св. Кирик и Юлита се е издигал древният храм на бог Аполон. Въпреки археологични останки, строителството продължава и четири години по-късно Рибарското училище е готово да приеме първите си ученици. По време на строежа на училището е изграден вълнолома, който и до днес спира вълните на морето и е сухопътна връзка с полуострова. Днес сградата е оставена на тласъците на времето и ветровете, и за учудване, все още оцелява, чакайки мъдрите решения на държавници, администратори и институции.

Новият град – квартал Хармани, а от последните 20-30 години и квартал Буджака се разпростира от нос Хармани, по протежението на залива Коренята до полуостров Колокита, продължава от южната му страна и достига до Каваците. Квартал Буджака е “чудо” на урбанизацията. Голият до преди 30 години полуостров, където по западната му страна се кипреха подредените лозя и градинки на созополчани, което беше любимо място на въдичарите и където стоеше един от символите на Созопол – Сухото дърво, днес се задъхва от сгради, къщи и комплекси. Всички те – паметници на мечтите на своите собственици.

Морската градина на Созопол, която на изток граничи с Централния плаж, е зелената връзка между Стария град и Харманите. Тя е чудесно място за разходка, похапване на морска храна и забавления за децата. През лятото, разбира се, тук е доста “населено”, но това е едно от очарованията на този сезон. Тук има две бънджита, голяма детска площадка. В градината има импровизирана писта за детски автомобили, децата може да яздят пони, да оцветяват гипсови фигурки и да рисуват с цветен пясък. Тук се намира и паметника на известния композитор и музикант, почитател на Созопол, Георги Минчев. Няколко ресторанта и питейни заведения завършват нейният облик.

Връзката между Харманите и Буджака пък е големия и красив плаж “Хармани”. Зад него се намира така известната “Весела уличка”. От името е ясно, че това е място на забавленията, разностилните заведения и музика, на високите градуси и ледени напитки. Разбира се тук може да си хапнете от най-обикновена боб-чорба до филе миньон.
Старият град, квартал Харманите и Буджака предлагат на своите посетители чудесни места за настаняване – малки хотелчета, Къщи за гости и вили, големи луксозни хотели на брега на морето, апартаменти и стаи под наем, комплекси от затворен тип. Легловата база е голяма и разнообразна – за всеки вкус и за всеки джоб. Лидер в цените е Стария град, но тук можете да намерите и стаи в частни домове на добри цени.

Ресторанти и бистра опасват Стария Созопол от Южната стена, по улица “Морски скали”, през улица “Крайбрежна” до “Марина порт”. Едно от друго по-колоритни, те се надпреварват да предлагат добро обслужване и вкусна храна. “Вятърна мелница”, “Механа Созопол”, “Ксантана”, “Нептун”, “Античен кладенец”,”Матис”, “Кирик”, “Рибари”, “Жоан”, “Веранда”, “Дел Муро” са само малка част от десетките заведения в града. Такова е разнообразието от ресторанти и механи и в Новият град – ресторант “Албатрос”, “Боруна”, “Селена” и др.
На много места в града има пекарни, където се предлагат вкусни традиционни, български закуски.

Ароматните палачинки са също част от кулинарния профил на Созопол. Първенството сред тях държат “Веселите палачинки” на ул. “Кирил и Методий”, а едни от най-вкусните созополски специалитети са смокиновото сладко и дамгите. Може да намерите малките бурканчета със зелено злато почти на всеки ъгъл в Стария град, а дамги – само на ул. Рибарска 7 и то само вечер.

В Созопол има два плажа – Централен градски плаж и плаж Хармани.

Централният плаж е дълъг само 500м и е широк около 30 м. Заливът, в който се намира се казва Кампифес(извиващ се, гр.) и се простира между двата скалисти носа – Скамний и Хармани.

Плаж Хармани се разполага по протежението на залива Коренята. Той е дълъг 1,2км, а широчината на пясъчната ивица достига 100м. Плажът е носител на наградата за чисти води “Син флаг”. Близо една трета от него е заета от пясъчни дюни.

Плажовете в Созопол са охраняеми. Има зони с чадъри и шезлонги, има и свободни зони. На Централния градски плаж свободните зони са четири, въпреки неговите 500 м. Южната му част е красиво терасирана и комфортна за плажуване. И двата плажа предлагат водни атракции – водни ски, джетове и още много други забавления, които ще откриете на място.
В непосредствена близост, зад плажовете, са изградени много бистра и питейни заведения. Те предлагат освежителни напитки и богат избор от храни, прясна риба и миди.
Не са за пренебрегване за къпане и “хващане на тен” скалите на Созопол и “Миденото плажче”, но бъдете внимателни. Тук няма спасители.

В близост до града са и плажовете на къмпинги “Златна рибка” (3 км), “Градина”(5 км), “Каваците” (5км), “Смокиня”(6км) и “Форт Нокс”(6км). Чудесно място за къпане и отдих е и плажът в “Райския залив”. Преди години той беше запуснат и пълен с боклуци, но сега е едно малко, поддържано плажче, където може да се наеме чадър и шезлонг и да се хапне прясна риба в капанчето на брега.

Как да стигнете до Созопол? Най-лесно е, разбира се, с личен автомобил. Имайте предвид, обаче, че трябва да предвидите допълнителен бюджет за паркинг. В града има четири общински паркинги, в които за час престой на автомобила ще платите 2 лв, а за цяло денонощие само 6 лв. Има и няколко частни паркинги, които са по-скъпи, но също са възможност в пиковия сезон. В града работи “паяк” и не е желателно да паркирате на първото попаднало ви свободно място.

През лятото има ежедневен транспорт от София до Созопол и обратно. Автобусите са на различни фирми и минават през Пловдив, Стара Загора, Сливен и др. населени места. Ако сте пътували с влак или с друг превоз до Бургас, за да стигнете в Созопол, може да използвате услугите на автобусния транспорт. Автобусите за Созопол тръгват от Автогара “Юг”(непосредствено до ЖП гара), сектор 5, според разписанието – „Бургасбус“ от Бургас: 06:00*; 07:00; 08:00; 09:00; 11:00; 13:00*; 15:00; 17:00; 18:00*; 19:30; „Созополбус“ от Бургас: 06:30; 07:30; 08:30; 09:30; 12:00; 14:00; 16:00; 17:30; 18:30; 20:30.

Созопол е най-старият град по българското черноморие – истински град-музей. Древната Аполония Понтийска е основана от милетски преселници около 610 г. пр. Хр. Полисът е наречен „Аполония” в чест на древногръцкия бог Аполон – покровител на слънцето, светлината и изкуствата. За основател на града древните летописци сочат прочутият елински натурфилософ и прозаик Анаксимандър.

Още в първите векове на съществуването си градът-държава бележи забележителен разцвет – сече собствени монети и контролира обширна територия по крайбрежието от Анхиало (дн. Поморие) на север, на юг до Тиниада (дн. Инеада – Турция). Върху аполонийските монети от края на V-II век пр. Хр. неотменен символ е котвата – легитимиращ Аполония Понтийска пред античния свят.

Аполония се утвърждава като първостепенен посредник в търговията между Древна Тракия и Елада. Основен източник на неговите богатства са рудните залежи на Странджа, естествено защитените пристанища и солниците на Анхиало.

В периода VI – IV век пр. Хр. Аполония е класически добре благоустроен градски център с монументални обществени сгради, защитен със здрави крепостни стени. Тук са издигнати храмове на Зевс, Дионис, Посейдон, Гея Хтония, Афродита Сирийска, Хеката и др. Античните летописци споменават храма на бога покровител на града – Аполон Лечител, украсен с колосална, висока 13 м., бронзова статуя на стойност 500 таланта злато, изработена от прочутия елински скулптор Каламис. От края на периода, градът е известен с името Аполония Магна (Велика) – признание на неговия блясък, могъщество и богатство.

През 72 г. пр. Хр. Аполония е завладяна, разграбена и опожарена от легионите на Марк Лукул. Победителите отнасят в Рим прочутата статуя на бог Аполон и в качеството ѝ на най-ценен военен трофей я поставят на хълма Капитолий. След обявяването на Тракия за римска провинция през 45 г., Аполония продължава да съществува като важен пристанищен център, но никога не достига предишната слава и богатство.

С приемането на християнството за официална религия в Римската империя през IV век градът е наречен Созополис – град на спасението.
След създаването на Българската държава през 681 г. Созопол, остава в границите на Византийската империя. През 812 г. градът е превзет от войските на хан Крум и за първи път включен в пределите на Средновековна България. Разположен на границата между двете велики империи, България и Византия, през следващите векове, Созопол периодично преминава от българска във византийска власт.

През 1453 г Созопол пада под османска власт. Настъпва период на петвековно турско робство, белязан от жестока религиозна, икономическа и културна дискриминация на християнското население. Разрушение са великолепните църкви и обществени сгради. Настъпва икономически упадък и демографски срив. Созопол се превръща в малко рибарско селище.

През Руско-турската война от 1828 – 1829 г., градът за кратко е освободен и превърнат в база на руския флот. Созополчани, под ръководството на Вълчан войвода и Стоян Мавродинов, сформират опълчение и правят безуспешен опит за въстание против турците в Странджа. След Одринския мирен договор, и оттеглянето на руската армия, голяма част от християнското население в града и региона емигрира в Молдова, Бесарабия и Керченския полуостров. Краят на османското владичество за България и българите настъпва с Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. На 10 януари 1878 г. ескадрон под командването на генерал Лермонтов (родственик на великия руски поет) възвестява свободата за созополчани.

Историята на Созопол е по-дълга и богата от историята на Българската държава.

С Решение на Бюрото на Министерския съвет № 320 от 7 септември 1974 година старата част на града Созопол е обявена за „архитектурно-исторически резерват“ с името “Старинен Созопол”. Той обхваща над 180 жилищни и църковни сгради с автентична възрожденска архитектура от XVIII-XIX век и като основната част на резервата е разположена на полуостров Скамний.

Старите къщи създават неповторимия архитектурен облик на днешния Созопол. Със своя първи етаж, изграден от камък, и втори етаж – от дърво, те са типични представители на Черноморски тип възрожденски къщи. Някой от тях имат и елементи типични с възрожденските къщи от Странджанския и Старопланинския тип. Сред по-известните са „Къща на Мариета Стефанова“, „Къща на Креаноолу“, „Къща на Тодор Загоров“, „Къща на Куртиди“, „Къща на Димитри Ласкаридис“. До всеки от паметниците има указателна табела с информация за обекта.
Друга забележителност на Созопол са неговите многобройни параклиси. Средновековните църкви в Созопол са разрушени от османските турци през XV – XVIII век и през ХIХ и ХХ християнското население издига тези малки места за поклонение. Те са около 20 на брой, като някои от тях съществуват и до днес: „Свети Атанасий“, „Свети Димитър“, „Свети Никола“, „Свети Николай Чудотворец“, „Свети Йоан Кръстител“, „Света Богородица“, „Света Неделя“, „Света Марина“, „Света Марина“ в местността Св. Марина, „Света Параскева“, „Исус Христос“, „Свети Спас“ (“Възнесение Господне“), „Свети свети Константин и Елена“, „Свети Иван Рилски“, „Свети свети Кирик и Юлита“ и други.
Църквите в Старинен Созопол са част от архитектурното, историческо и културно наследство на града.

Църквата „Св. Богородица” (ХV в.) е паметник на културата с национално значение. Дълбоко вкопана в земята, тя се намира в Стария град, върху основите на по-ранен средновековен храм. През XVIII век е украсена с изящен дърворезбован иконостас, дело на дебърските майстори от Западномакедонската школа. През 1927 г. църквата е обявена за народна старина, а през 1962 г. иконостасът й получава статут на художествен паметник на културата с национално значение;

Църква „Св. Георги” (1867) – притежава ценни икони и интересен дърворезбован иконостас; В църквата се съхраняват частици, за които се твърди, че са част от Светия кръст и мощи на апостол Андрей, за който се приема, че първи е проповядвал християнството в региона.

Църква „Св. Зосим” (1857) – разположена е в Градския парк, върху основите на по-ранен средновековен храм. Св. Зосим е считан за созополски мъченик и името му се ползва с изключителна популярност в града. На западната фасада на църквата, вдясно от входа, е вградена мраморна надгробна плоча от V в. пр.Хр. на аполонийска гражданка от античния Амфиполис (днес близо до гр. Кавала, Гърция). Иконите в църквата са дело на възрожденския иконописец Димитър Созополчанина;

Църквата „Св. Св. Кирил и Методий” (1888) е дело на архитекта Уста Генчо. Съхранява изящния иконостас от дърворезба на разрушения през 60-те години на ХХ век православен созополски храм „Св. Иван Богослов”;

На особен интерес сред гостите на града се радва природен и археологически резерват “Остров Св. Иван”. Островът е най-големият от петте острова по българския Черноморски бряг. Тук са открити следи от тракийско светилище от VІІ в. пр.Хр., древногръцки храм, вероятно посветен на Аполон Лечител (V в.пр. Хр.), останки от манастира „Св. Йоан Предтеча”, античен фар, руско военно гробище. Непосредствено до него е малкият остров Свети Петър. През 2001 г. островите Св. Иван и Св. Петър са обявени за паметници на културата с национално значение.

През 2010 година при археологическите проучвания на средновековния манастир „Свети Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван археологически екип начело с Казимир Попконстантинов открива реликварий (мощехранилница) с надпис Йоан Кръстител. Реликварият от алабастър съдържа части от ръка, лицева част и зъб. Според ръководителя на експедицията Казимир Попконстантинов откритите мощи принадлежат на Свети Йоан Предтеча и са донесени в Созопол в IV век от Константинопол, но изследователи от Оксфорд твърдят, че по научен път не може да се докаже със сигурност дали това е така или не. Частиците са изследвани от учени на природните науки, които след ДНК анализ доказват, че мощите са на един и същ човек, мъж от Близкия изток, живял в началото на I век. Те се съхраняват в църквата „Св. св. Кирил и Методий“.

Археологическият музей пази историята на Созопол. От 1961 до 1978 година част от експонатите му са били изложени в предоставената от Светия Синод, за тези нужди, църква Св.Св. Кирил и Методий. От 1978 година за нуждите на музея са предоставени зали и помещения в Културния дом. Музеят притежава редица уникати, част от които са достояние на обществеността и научните среди в страната и чужбина. Структуриран е в две направления: археология (5 хилядолетие пр. Хр. – XVII век сл. Хр.) и християнско изкуство (XVIII – XIX век). Музейната притежава богата колекцията от 120 цели амфори. През 2003 година с подкрепата на Община Созопол и НИМ (София), експозиционната площ и реквизит са обновени. Актуализиран е научно-спомагателният апарат – текстови табла, карти, фотоси, схеми и други. Археологическият музей в Созопол е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз – печатът е в музея.

Архитектурно-историческият комплекс „Южна крепостна стена и кула” е друга интересна забележителност в града. Той съчетава елементи от различни епохи – древен кладенец (IV – III в.пр. Хр.); част от ранновизантийска стопанска сграда от V – VI век, в която е представена музейна сбирка; средновековна крепостна стена и кула и прилежащи стопански постройки; изложбена зала за съвременна живопис, скулптура и камерни концерти; реставрирана традиционна къща – архитектурен паметник от ХVІІІ-ХІХ в.

През 1991 година в Созопол е създадена художествена галерия. Помещава се в сградата на Старото училище, паметник на културата. Притежава 287 картини (главно живопис и графика) и около 40 скулптури от наши и чужди творци. Във фондовете се съхраняват и произведения, дарени от участниците в Международните пленери на художниците-маринисти. Адрес: ул. „Кирил и Методий” 78-Б.

Къща-музей „Александър Мутафов” – в нея ателието на художника-маринист, построено през 1937 г., е превърнато след смъртта му в музей, открит за посещения през 1981 г. Тук се съхраняват около 60 творби на художника.

Галерия „Ласкариди” се намира в Стария град, зад разкопките на средновековния църковен комплекс. Намира се на ул. Кирил и Методий и интересна колекция от картини, керамика и авторски бижута.

Средновековен християнски комплекс – разположен е в центъра на града, северно от църквата „Св. Георги Победоносец”, между улиците „Аполония” и „Св. Св. Кирил и Методий”. Установени са три строителни периода: – XI век с класически базиликален план; края на XI до края на XIV в. – с реконструкция на базиликалния план в кръстокуполен; края на XIV началото на XVII в. – с преустройство, свързано с нападението на Созопол през 1366 година от Амадей Савойски и установяване на Созополската епископия. В края на XVII в. комплексът е унищожен от турската власт под предлог, че в него се укриват пирати.

Град Созопол има богат културен афиш. През лятото, на сцената на амфитеатъра и залите на Културния дом, Археологическия музей, Художествената галерия и Военният клуб се провеждат фестивали, концерти, театрални постановки и конкурси. Сред тях с особена популярност са Празникът на изкуствата “Аполония”, Фестивал “Музите”, Международен фестивал за куклен и площаден театър „Арлекино и Марионета“, Международен фестивал „Созополска панорама“ и други. (https://www.sozopol.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=10267&Itemid=263).

Посещението на няколко природни забележителности ще осмислят още повече почивката ви в Созопол.

Поддържан резерват „Пясъчна лилия” – най-малкият резерват в България. Намира се на юг от Созопол, в местността Каваците. Обявен е през 1962 г. и съхранява едно от най-големите находища на пясъчна лилия – терциерен реликт, вписан в Червената книга на България като застрашен от изчезване вид. Корените й могат да проникнат на няколко метра дълбочина.. Наричана е още „Царицата на цветята” и „Морски нарцис”;

Защитена местност „Колокита” /Коренята/ – намира се на около 2 км югоизточно от Созопол, между Райския залив, м. Каваците и Черно море. Обявена е през 1970 г. с цел опазване на скалните брегове. Въпреки статута й на защитена, множество постройки във всевъзможен архитектурен стил са накацали по скалистия бряг;
Защитена местност „Острови Св. Св. Иван и Петър” – обявена е през 1993 г. за запазване естествени местообитания на защитени и редки видове птици; Тук се намира най-голямата популация на гларуси по нашето черноморско крайбрежие.

Природна забележителност „Пясъчни дюни Каваците” – намира се на около 3 км южно от Созопол. Дюнните образувания достигат 5-6 метра височина и са обрасли с пясъчна растителност;

Комплекс „Ропотамо” – включва биосферен резерват „Ропотамо”, остров Св.Тома („Змийският остров”, известен с растящите там кактуси-опунции и с колонията на гюнтерова полевка), природна забележителност „Блато Алепу”, защитена местност „Стамополу”, Аркутино – влажна зона, обявена за обект към Рамсарската конвенция, природна забележителност „Маслен нос”.

В резерват „Ропотамо” се предлага разходка с лодка до устието на р. Ропотамо. Резерватът се намира на около 15 км от Созопол. На главния път Бургас – Приморско има отбивка вляво, която ще ви отведе до кея, където акостират корабчетата за разходка.

Интересно място, в близост до Созопол е замъка “Влюбен във вятъра” в село Равадиново (6км). Това е новопостроен частен замък, собственост на Георги Тумпалов. Използва се за туристическа атракция. Строителството на замъка започва през 1996 г. Замъкът е разположен върху площ от 20 дка. В строителството му са вложени 20 000 тона мраморизиран варовик, изкопан от Странджа планина. Покривът на сградата има формата на православен кръст. Замъкът е украсен с мед и месинг, стените му са обрасли в бръшлян. Сградата на замъка е обградена от парк с фонтани, водопади, езеро с лебеди, мостове, арки, колони и статуи. Към замъка има параклис, винарна, картинна галерия, зала за игри и забавления, конюшня и зоопарк. „Влюбен във вятъра“ е построен в приказен стил. През 2013 г. филмова компания от Холивуд го използва за естествен декор и заснема тук последната филмова версия на приказката „Спящата красавица“.

Ако посетите Созопол, трябва да знаете, че ул. Кирил и Методий е улицата на малките галерийки и магазинчета за ръчно изработени сувенири. Галерии има също на ул. Анаксиманрър и Аполония (гал.Бисера). В центъра на Стария град ще видите и пазарче за сувенири, сребро, картини, а също и ръчно изработени бижута, рисувани шалове, керамика и др.
Толкова неща могат да се кажат за Созопол, но по-добре е да дойдете и да се убедите лично.

Созопол ревниво пази и развива хилядолетните си културни традиции и ще остане градът, който може да се нарече „Вечният град на България”.