Еменски каньон
Еменският каньон е пролом на река Негованка, която е приток на река Росица. Намира се на 20 км западно от Велико Търново и на 8 километра от главния път София-Велико Търново. Каньонът започва южно от с. Ново село, прекъсва се от долинно разширение, в което е разположено с. Емен, като по този начин се разделя на две части – Долен и Горен боаз. По-живописната част от каньона е Долният боаз, където Негованка тече през 90 метрови отвесни скали и е прорязала в мекия варовик многобройни прагове, водопади, вирове и ниши.
Заради уникалните природни образувания и красивата природа Каньонът на река Негованка – Еменският каньон е обявен за природна забележителност от 1980 г.
Долният боаз
Започва непосредствено североизточно от село Емен, насочва се на североизток и след около 2 км завършва при „опашката“ на язовир Негованка. Това са 2 км чиста, неподправена красота. Високите и стръмни варовикови скали, които се извисяват над виещата се в пролома река, са като стражи, които пазят водите й от слънчевите лъчи. В тази задача им помага и изобилната зеленина от храсти, дървета и цветя, на които те услужливо са дали подслон.
В близост се намира и екопътека, която преминава по цялата дължина на Долния боаз. Тя започва с Еменската пещера, разположена на левия бряг на реката, преминава през водопада Момин скок, където е най-тясната част на каньона и завършва в долната част на язовир Негованка.
Водопадът Момин скок
Той се намира в края на Негованската екопътека. До водопада се стига за 45 минути, като първите 30 са по равна пътека през гората, а последните 15 са по много стръмен и песъчлив склон.
Макар и в края на каньона, водопадът Момин скок е най-впечатляващото място от каньона. Той е висок 10 м и е обграден от три страни с отвесни скали. Под него се образува красив широк вир, който се огрява от слънцето само рано сутрин. Легендата разказва за красивата Неда и нейните дружки, които загубили живота си, за да не бъдат отвлечени в харема на турския бей от съседното село Мусина. Когато турските заптиета отишли в село Емен да вземат момите, девойките хукнали към скалите над големия вир. Разплели хубавите си дълги коси, сплели ги в една обща плитка и се хвърлили заедно в дълбокия вир. Трогнат от съдбата на злочестите девойки, народът е нарекъл мястото Момин вир, а водопада Момин скок.
Еменският каньон разкрива цялата си красота през пролетта, когато реката е най-пълноводна, а природата е свежа и гостоприемна. Зелените поляни край пътеката са подходящи за пикник, а вирът при водопада Момин скок може да се използва за плаж.
Еменската пещера
Еменската пещера е една от най-дългите пещери в България (3113 м). Установено е, че е била населена през неолита, има находки и от бронзовата, ранно- и късножелязната епоха и античността. По времето на социализма е превърната във ферма за култивиране на печурки, по-късно е била мандра за зреене на сирене, част от военен обект, а най-накрая в нея направили даже и ресторант. Тези приложения на пещерата не се оказали дълготрайни, но във вътрешността й могат да се видят следи от застрояване. Това е единствената пещера у нас, в която има асансьорна шахта. Еменската пещера е едно от подземните местообитания на прилепи в България с национална и европейска значимост. В нея живеят и се размножават няколко вида, но за съжаление броят им непрекъснато намалява. Местни пещерни клубове са обединили усилията си за спасяването на това ценно природно богатство. Влизането в пещерата не е желателно. Освен Еменската пещера, в района има още 12 пещери.
Еменската екопътека
Интересен е фактът, че Еменската (Негованската) екопътека е първата такава в България. За съжаление мостовете, изградени някога над каньона, отдавна не са проходими. Екопътеката е безопасна и лесно достъпна, до голяма част полегата, а до водопада пътят е около час.
В началото си пътеката представлява коларски път. След първите 5 минути ходене се стига до пещера – една от забележителностите по пътеката. Ще видите, че входа на пещерата е залят с бетон и може би разбирате защо, като се има предвид, че са правени опити да използват пещерата дори и за ресторант. Бетонът, определено, не се вписва в общата картина, но това е само началото на разходката, така че до края й този факт ще бъде забравен.
След пещерата има беседка, след която пътеката свива вляво и продължава през скалите, за да се изкачи отгоре на платото. И там започват да се нижат гледките към пролома на река Негованка. Не след дълго пътеката влиза в горичка, която създава приятна прохлада, ако времето е горещо.
В тази си част пътеката се разклонява на две успоредни части, едната от които върви през горичката, а другата се движи по ръба на скалата. Едната част предлага сянка и хладина в летните жеги, а другата – главозамайващи гледки към Еменския каньон. С втората част трябва да се внимава, защото се движи на ръба на пропастта.
В най-високата част на пътеката има скала, от която се вижда освен пролома, и язовира. От началото на пътеката до тази скала се ходи около 45 минути. До тук пътеката не е стръмна и по нея се ходи леко. От тази най-висока точка започва трудното, тъй като следва стръмно и хлъзгаво спускане в продължение на 10-15 минути. Навремето е имало дървени стъпала, за което говорят някакви остатъци от тях. Като се спусне до реката, пътеката се разклонява – направо се върви 5-10 минути до язовира, а за водопада се завива вдясно.
Как се стига до Еменския каньон?
За да стигнете до селото, трябва да се отбиете за Балван и през центъра на Балван – за Емен. Минава се през Емен и след мегдана се продължава по един почти обратен завой надясно. Пътеката започва от изходната табела на селото, вдясно от шосето. Там около нея има удобна отбивка, на която може да се остави колата.
Наблизо:
Наблизо са Зараповският водопад и Хотнишкият водопад и ако сте за по-дълго време в района, може да планирате следващите си разходки до тези удивителни места. На около 30 км в посока към Севлиево пък е крепостта Хоталич, където можете също да се насладите на прекрасни гледки и да научите повече за средновековната ни история. Крепостта е една от най-добре проучените ранновизантийски и средновековни крепости в България.
