Крепост Букелон – село Маточина

360° Виртуална разходка

Крепостта Букелон се намира край пограничното село Маточина в южните склонове на Сакар планина. Селото е част от община Свиленград и отстои на около 40 километра от общинския център и на около 110 километра от областния център Хасково.

Крепостта е известна още и като Маточинската крепост. Разположена е на висок хълм в северния край на селото и е опасвала цялото било със своите 150 метра дължина и 60 метра широчина. Главната кула, която е останала от нея е висока 14 метра и изглежда като страж сред околния сакарски пейзаж.

Построена в началото на XIV в. като своеобразна преграда, срещу подхода към Адрианопол (Одрин). Това е една от най-добре запазените военни постройки от времето на Втората българска държава. Тя принадлежи към т.н. вътрешни кули или донжони – самостоятелно укрепени сгради вътре в очертанията на големите крепости.   

През вековете

През вековете крепостта е била многократно реконструирана, в зависимост от нуждите на своите завоеватели.

На терена се забелязват следи от различни укрепвания през различни периоди от време. През всички периоди на съществуването си (изключваме римския) укреплението е било с неправилна, издължена в посока север- юг, елипсовидна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена.

Най-голямото укрепление на мястото е с размери 290х120 м, вероятно през тракийския период. През римското присъствие на мястото вероятно е имало кастел (замък).

Следващото укрепление, следи от което се забелязват на терена, вероятно е построено през ІV век от Източната Римска империя. То е с приблизителни размери 240х82 м. Разполагало е с двойна, крепостна стена. Вътрешната е била широка 2 м, като протейхизмата е била разположена на около 2 м пред нея. Издигнатата мощна твърдина е важен опорен пункт, защитаващ подстъпите към Адрианопол и столицата Константинопол. Наричали я Букелон.

През Х век обекта е разрушен. Две столетия по-късно върху руините му е построена нова крепост. Средновековното укрепление е използвало отново част от късноантичните, крепостни стени. Неговите размери са приблизително 175х82 м, като цитаделата е построена на предна линия да посреща вражеските нападения. Тя е иззидана с ломени камъни, споени с бял хоросан, а четири декоративни пояса от печени тухли украсяват фасадата ѝ. Цитаделата представлява кула с кръстообразен план, правилно ориентирана в посока изток- запад. Тя е имала три високи етажа и обширно подземие. 

Малко история

Много изследователи предполагат, че близо до възвишението, където се намира древното укрепление, през 378 г. е станала битката при Адрианопол, решителното сражение в Готската война от 376 – 382 г. сл. Хр. В тази битка римските легиони претърпяват катастрофално поражение, а римският император Валент е обграден и убит от настъпващите готски войски. Валент, заедно с Деций Траян, са двамата императори, загинали в пределите на днешна България, убити от готите.

Името Вукелон се споменава в надпис върху мраморна колона, намерена при с. Теке Козлуджа (днешното с. Избул), близо до Плиска, съхранявана сега в Археологическия музей в Шумен. Наред с други триумфални колони, надписът засвидетелства превземането на крепостта Вукел… (гр. ΒΟΥΚΕΛ…) измежду няколко други крепости от кан Крум през 813 г. Надписът е отчупен и краят на името не е запазено.

На 14 април 1205 година българските войски, предвождани от цар Калоян, водят битка с рицарите от Четвъртия кръстоносен поход в близост до крепостта (Битката при Адрианопол). Латините са разбити, а пълководецът им – император Балдуин IX Фландърски, е пленен и отведен в столицата Търново, където умира през 1206 година. Не е ясно дали към онзи момент средновековната крепост (донжон) е бил вече построен, тъй като според изследователите е възможно кулата да е построена, както през ХIII в., но и по-късно, дори през ХIV в, но е вероятно на мястото да е имало останки от късноантична крепостна стена с височина около 1,80 метра.

Крепостта Букелон е свързана и с името на цар Михаил III Шишман във връзка с вградения тухлен монограм на владетеля с формата на кръст. Той се намира встрани от входната врата. Известно е, че към 1328 г. българският цар Михаил, воювайки срещу Андроник III, достига чак до Димотика. Възможно е по време на този поход българският цар да е възобновил набързо крепостта, която по-късно разменя с Византия за Созопол.

В мемоарите пък на византийския император Йоан Кантакузин се споменава, че през 1344 г. Мануил Апокавк напуснал Адрианопол и заел крепостта Вукелу (гр. Βουκέλου). Мануил Апокавк бил втори син на великия дукс Алексий Апокавк и първоначално бил в партията на баща си и Анна Савойска, които се противопоставяли на влиянието на Йоан Кантакузин в регентския съвет. Ок. 1341 г. бил назначен за управник на Адрианопол. През 1344 г., след като преминал на страната на Йоан Кантакузин в разразилия се междуособен конфликт, той напуснал Адрианопол и отишъл във Вукелон.

По време на османското владичество крепостта загубва значението си и запустява. Цялата околност обраства с дълбоки гори, изобилстващи с дивеч. От дневника на султан Мехмед IV се научава, че през 1664 г. е ловувал в подножието на крепостта и намиращото се под нея село. В писмения паметник на султана селото е наречено Фикла. (възможно е, името да е турска транскрипция на Вукелон, Вукел) Впоследствие името се преобразува на Фикел, с което име селото се именува до 1934 година, когато е преименувано на Маточина по името на лековитата билка, която расте в региона.

Археология и опазване

Първите археологически проучвания и архитектурно изследване започват в далечната 1961 година, а през 1968 г. руините край с. Маточина са обявени за „обект от национално значение“ През 1970 г. са предприети ограничени мерки по консервация на средновековната кула.

През 2008 г. са извършени допълнителни консервационни дейности, с частично европейско финансиране по проект, осъществен от филмова къща „Интерфилмарт“, които заснемат възстановки на средновековни бойни действия.

При археологически разкопки през 2017 г. са заложени три сондажа. Общо при разкопките са намерени многобройни монети са от II в.пр.н.е. до XVI в. При първия сондаж е разкрита част от средновековната крепостна стена, която е дебела 2 м. Пълнежът е от дребни и средни ломени камъни, споени с бял хоросан. Външното лице на стената е ремонтирано с дялани камъни на глинена спойка. Към него, на фуга е изграден контрафорс от същите камъни на глинена спойка, с размери 0.7×0.9 м. Сред находките са монети на императорите Алексий I Комнин (1081-1118 г.), Исак II Ангел (1185-1195 г.), Алексий III Ангел (1195-1203 г.), султан Мурад I (1324-1360 г.), анонимни византийски фолиси клас А2 (976-1030 г.) и клас Н (1070-1075 г.). Открита е и пробита монета на император Септимий Север (193-211 г.) и друга неопределима монета от V в. Във втория сондаж е открита битова късноантична керамика и такава от XII-XIII в. с един фрагмент от Х-ХI в. От същия пласт произхождат златна апликация и медни гривна и тока. Открити са монети на Фаустина II (145-175 г.), Юстиниан I (527-565 г.), сечена 527-535 г. и Маврикий Тиберий (582-602 г.). В източната част на траншеята е разкрита част от крепостната стена, ориентирана в посока североизток- югозапад. Вътрешното лице е от едри дялани камъни със спойка на бял хоросан и частична лицева обмазка, пълнежът е от по- дребни камъни, залети с хоросан. В него е открит и фрагмент от ранновизантийска гребенчата керамика. В третия сондаж е открит анонимен византийски печат от края на ХIII в. с изображение на св. Богородица Оранта и метричен текст. Според И. Йорданов принадлежи на протогеракария (първия соколар на императора). Така да се каже – кипял е живот на това място!

Как се стига до село Маточина?

Два маршрута може да използвате за да достигнете до Крепостта Букелон. Първият е от Свиленград през селата Димитровче, Райкова могила и Сладун до село Маточина.  Този маршрут е почти непосилен за кола различна от джип. Пътят е стар, правен преди десетки години по времето на „социализма“ и не е реновиран от тогава. Изглежда като лунен пейзаж.

Другият маршрут е през Левка, Студена и Сладун. Този маршрут е по-дълъг с 8 километра от предишния, но се преодолява по-бързо.

Щом стигнете село Студена, оглеждайте се за табелата, указваща завоя вдясно към село Сладун. Останките от крепостта се виждат още преди да влезете в село Маточина. Последните 500 метра са черен път, можете да оставите колата си в селото и да продължите пеш.

Наблизо:

Скална църква Маточина – намира се на 2 км югозападно от село Маточина, на 38 км от Свиленград и на 42 км от Тополовград. Тя е изсечена в едно от скалистите възвишения на Сакар планина. От това място се открива красива панорамна гледка на юг, към меандрите на река Тунджа и на запад към долината на река Фишера. Църквата е датирана от Х век – царуването на Цар Симеон Първи, когато монашеството и аскетизма преживяват своето възраждане в България. Това има връзка с разпространението християнството по нашите земи и вълненията свързани с иконоборството във византийската империя.

Скална църква “Свети Пантелеймон” в с. Михалич. Църквата е от същият период както църквата  Маточина – 10-11 век. и е направена от монасите-отшелници. Издълбана е в меката варовикова скала и след главния вход, продължавате надолу по стълби, за да влезете дълбоко в скалата. В храма ще видите каменен олтар и шестметров купол. До скалната църква се стига много лесно. В района на село Михалич има точни указателни табелки. Следвайки табелките, стигате до широко място, където трябва да оставите колите и откъдето трябва да продължите пеша. Мястото е добре обозначено и лесно разпознаваемо.