Аладжа манастир “Света Троица”

Аладжа манастир се намира в североизточна България,  на 2-3 км от морския курорт “Златни пясъци” и на около 14 км северно от Варна. Разположен е в югозападната част на Национален парк “Златни пясъци” и представлява средновековен скален манастир – паметник на културата от национално значение.

История

Аладжа манастир е най-старият оцелял манастир на територията на България. Пещерите му са обитавани още през ранновизантийската епоха и оттогава датират първите археологически материали намерени там – монети и няколко керамични парчета. Има предположение, че още през IV век на това място в отвесната варовикова скала, на височина около 40 м са издълбани пещери от християни-отшелници.

През 9-10 век пещерите в скалата са превърнати в манастир, а по времето на Втората българска държава, пещерите на манастира се използват от монасите-исихасти, когато е и времето на най-големия му разцвет. След завладяването на България от Османската империя в края, XIV век. Аладжа манастир е опустошен от турците. Той обаче продължава да съществува с прекъсвания като жилище за отшелници до 18 век.

От 1901 г. комплексът на Аладжа манастир взет под закрилата на Археологическото дружество на България като “народна старина” и с указ No 35 от 13 април. През 1915 г. (Държавен вестник. София, 1915. 27 април, No 92)  е прехвърлен от Народното събрание на България в юрисдикцията на Варненското археологическо дружество, създадено от братя Шкорпил. Избрана е комисията „Аладжа манастир“ с 2 отдела (технически и правно-финансов), които описват комплекса и му придават статут на туристически обект. Понастоящем Аладжа манастир е клон на Историко-археологическия музей на Варна.

През 1957 г. Манастира е обявен за „паметник на културата от национално значение“. От 1966 г. до 1989 година Аладжа манастир е бил в списъка на 100-те национални туристически обекти.

Името на манастира

Старото християнско име на манастира е неизвестно. Според предание, записано от Карел Шкорпил, патронът на манастира е „Свети Спас“ – от „Христос Спасител“.  От 1960 г. българските християни го наричат „Света Троица“. Името „аладжа“ (от турски:  alacali) означава “шареният”, “пъстрият” и  най-вероятно идва от живописните фрески и стенописи, с които е бил зографисан манастира.

Структура

Вследствие на многовековната ерозия на варовиковите скали, от помещенията на манастира са се съхранили само катедралната църква Света Троица, два параклиса, 20 килии и помощни помещения, разположени в три взаимосвързани нива. Входът на манастира, със започващите от него система от тунели, стълби, балкони, се намира в източната страна на комплекса. Църквата, която се намира в западната част на второто ниво, представлява малък храм с две колони с апсида под формата на сводеста ниша и притвор. В центъра на притвора има стълбище, свързващо църквата с килиите на по-ниското ниво. Тронът също е издълбан от скалата.

В храма е бил монтиран дървен иконостас, за което свидетелстват улуците в страничните стени и свода. В олтарната част има фрагменти от живопис – дрехи и ореол от фигурата на светец. Стенописите на параклиса са по-добре запазени и датират от 14 век. В центъра на плоския таван, в медальон, поддържан от четири ангела е изобразен Господ Исус Христос на трона. Композицията е оградена от четири страни от полуфигурите на евангелистите – Матей, Марко, Лука и Йоан. По стените има откъслечни изображения на светци-монаси.

Запазените два параклиса в Аладжа манастир са разположени в дъното на всеки от етажите. От тях най-добре се е съхранил този на последното ниво.

Проучвания

За първи път името на манастира “Аладжа” е споменато през 1832 г. от руския археолог Виктор Теплеков, който по това време прави разкопки в Северна България. Начало на цялостното проучване на манастира е поставено от Карел Шкорпил, който през 1889г. изследва пещерите и прави конструктивен план.

Манастирът днес

Понастоящем Аладжа манастир е нефункциониращ. 

През 70-те години на миналия век в близост до манастира е изградена музейна сграда, в която наред с постоянната експозиция, представяща миналото на монашеската обител, са уредени и други, посветени на българската християнска култура.

Във фоайето на музея посетителите могат да закупят научнопопулярни издания, дискове с българска църковна музика и разнообразни сувенири.

През 2009 г. със средства на Община Варна е създаден уникалния аудиовизуален спектакъл “Легенди от Аладжа манастир”, носител на наградата на БХРА “Културна атракция на 2010 г.”

Забележителности в района

На около 400-500 метра западно от основната част на Аладжа манастира, в основата на по-нисък скален бряг, се намира още една група помещения, наречени “Катакомбите”. Те са разположени на две нива, долното от които е било жилищно, а горното е представлявало костница с изсечени в пода и пет гробници. Откритите там фрагменти от керамика, монети на император Юстиниан I (527 – 565 г.) и частите на една металическа кадилница – дават основание да се предположи, че “Катакомбите” са били обитавани още през 4-6 век.

Туристически маршрути

Като част от Национален парк “Златни пясъци”, Аладжа манастир е включен в, така наречения, Дендрологичен  маршрут – пет специални маршрута, които запознават туристите с уникалното растително и ландшафтно разнообразие в националния парк и с много археологически, исторически паметници и природни забележителности в ареала.

Червен маршрут (веломаршрут) – начало кв. Виница – край с. Кранево

Дължината на маршрута е 11700 м, продължителност 4 часа и 30 мин. Това е най-продължителният маршрут, който представя парка от Юг-Север, като се редуват разнообразна растителност и ландшафти, панорамни гледки към морето и к.к. „Златни пясъци“.

Маршрутът минава покрай „Ковшак чешма“ с добре уредени кътове за пикник и отдих,  чешма  „Аладжа  манастир“, х. Аладжа, чешма „1300 години България”, х. Корабостроител и „Кальова чешма“, детска стая  за игра на открито, чешма “Свети Седмочисленици”, отклонение за панорамна площадка „Кът на влюбените“, м-ст „Бежаната” и достига северната граница на парка където прави обратен завой.

Син маршрут – начало Музеен комплекс „Аладжа манастир“ – край к.к.“Златни пясъци“ (поликлиниката)

Дължината на маршрута е 4285 м., продължителност 1 час и 20 мин. Това е един от най-посещаваните маршрути.

Маршрутът започва от Музеен комплекс „Аладжа манастир“, минава край ч. Аладжа манастир, покрай х. Аладжа, следва преход надолу до чешма “1300 години България”, х. Корабостроител, чешма “Йордан Минков”, р-т “Горски кът” до комплекс “Златни пясъци”.

Жълт маршрут – начало  – к.к „Златни пясъци“ (поликлиниката), край музеен комплекс „Аладжа манастир“. Маршрутът е с дължина 3585 м. и е с продължителност 1 час и 30 мин. Често посещаван маршрут. Минава през лонгозна гора, край ресторант „Горски кът“, чешма „Св. Седмочисленици“, чешма на „туристите – ветерани“, край беседка,  х. “Аладжа“ и излиза до музеен комплекс „Аладжа манастир”.

Зелен маршрут – начало – музеен комплекс „Аладжа манастир“ край – „Панорама II“ Дължината на маршрута е 7190 м., продължителност 2 часа и 30 мин. Минава в най-западната част на парка, в посока на север, дублира се с Червения маршрут от музеен комплекс „Аладжа манастир“ до местност „Бежаната“, минава покрай чешма “Св. Седмочисленици”, м. Бежаната и през вилната зона и стига до спирка “Панорама”.

Оранжев маршрут – начало музеен комплекс „Аладжа манастир“, край туристическа база „Академик“. Дължината на маршрута е 2065 м. Започва от Аладжа манастир, минава покрай х. Аладжа, “Т”-образното кръстовище и стига до туристическа база “Академик”. Продължителността му е – 40 мин.