Демир баба теке

360° Виртуална разходка

Демир баба теке се намира край село Свещари в близост до Исперих. Това е най-известното теке в България и според „Вилаетнаме” – османска ръкописна апокрифна книга, предполагаемото време на построяване на тюрбето е 1612-1617 година. Текето е един от първите официално обявени (1927 г.) национални паметници на културата поради забележителната си архитектура, природна среда и запазеност.

От текето е запазено само тюрбето и една битова сграда.

Тук ще е необходимо да обясним няколко непознати думи – теке, тюрбе, алиани и др.

Теке или текия (от турски: tekke)

Това е мюсюлмански ритуален комплекс от сгради, в който централното място заема от седмоъгълната гробница на алиански светец, наречена тюрбе. Това е специално място, предназначено за събиране на дервиши (вид ислямски монаси) – суфити, бекташи и др. Първоначално текетата са били жилища на духовните водачи и техните ученици. С времето те се превръщат в религиозни центрове, които често включват и други сгради, а понякога дори и джамии и стават места за подслон на поклонници и мюсюлмански ученици. Текетата в България са свързани преди всичко с алианите.

Демир баба теке включва джамия, разрушена в средата на XIX век по неизвестни причини, малък музей, разказващ за живота на Демир Баба и лековит извор, който съществува и до днес. Текето е оградено с каменна ограда с красиви каменни релефи – изображения на теке и джамия, на розети, на слънчеви и лунни знаци, на звездата на Давид и други. През османския период неговите пазители много често са били християни.

Алевити – алиани – казълбаши

Макар че се смятат за мюсюлмани, алевитите са разглеждани от сунитите (култ към Мохамед) като еретици поради култа им към Али ибн Абу Талиб и семейството му и особените им обичаи и ритуали. В някои отношения алианите са по-близки до шиитите, но сравнително изолираното им съществуване в продължение на векове ги отделя от основните шиитски общности.

Алевитите са затворена общност и усърдно крият ритуалите си. Знае се, че са мистици и вярват в личното общуване с Бог чрез състояние, близко до транс, не използват традиционната ритуалност на исляма, а почитат гробници на алевийски светци (тюрбета) с курбани, дарове, свещи, вино и ракия, музика и танци. Такава е гробницата (тюрбето) на алианския (алевийския) светия Демир баба.

Алианските жени се смятат за равностойни с мъжете – участват задължително в ритуалите, не носят фереджета и шалвари. Алевитите не посещават джамии и медресетата, защото в тях се преподава ортодоксалният сунитски ислям, а и защото на входа на джамия в Кербала в Ирак е бил убит от армията на Язид I, един от техните най-почитани светци, Хусейн ибн Али, внук на пророка Мохамед и син на имам Али и Фатима.

По тази причина те са се образовали само в рамките на общността си, и това е довело до съхраняването на вярата и обредността им през вековете.

Алевийската теология е силно повлияна от хуманизма и универсализма. Основни верови принципи на алевиите са – любов и уважение към всички хора („Най-важното нещо не е религията, а да бъдеш човек“); толерантност към другите религиозни и етнически групи („Ако си наранил другиго, никаква полза няма от ритуалните ти молитви“); уважение към труда („Най-големият израз на вярата е да се работи“).

Тюрбето на Демир баба

Гробницата, или тюрбето на алианския лечител, представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие. Покрито е с полусферичен купол с височина 11 метра. В средата на помещението е разположен гробът на Демир баба, който е ориентиран на югозапад. Изграден е от тухлен зид с дървена надземна част, а дължината му е 3,74 м. Дървеният ковчег винаги е затрупан с дарове и се показва единствено на алиански поклонници.

Кой е Демир баба?

Демир Баба е духовен водач и лечител. В превод името му означава Железният баща. Хасан Демир баба Пехливан и неговият брат Хюсеин през ХVI в. построили по едно теке, носещо името им. Демир бил надарен с божествена сила и станал евлия (светец). Той прекарал голяма част от живота си в пещерата Кая-юстю – над днешната гробница, където светецът бил погребан след смъртта си.

Легендата разказва, че по време на страшна суша по тези земи Демир Баба, бръкнал в скалата и оттам потекъл извор, който бил лечебен. Този извор все още е известен под името Петте пръста или Беш Пармак. Легендата за Железния баща гласи, че той само с две крачки от извора се изкачвал на платото. Демир Баба е носил железни обувки, които сега са изложени за посетителите в къщата-музей в двора.

През 1952 г. е намерено житието на Демир Баба, датиращо от началото на 18-ти век, което свидетелства, че светецът е бил реална личност.

Ето цитат от последната книга за Железния баща на Борис Илиев: „За последен път Железния баща се появява по време на Плевенската епопея. Тогава той оставя завет – мюсюлманите и християните от Лудогорието да си помагат като братя от общ корен и деца на една земя. После изчезва с обещанието да се появи в усилни години под друг лик и под друго име“. Заветът, който ни е оставил Демир Баба гласи: „Ако търсиш Бога, иди, търси го в човека”.

История и археология

Провежданите през 1983-1991 г. разкопки в двора на текето и в близката околност разкриват древно тракийско светилище (VI в. пр. Хр. –  II в. сл. Хр.) под тюрбето. Част от огромните скални блокове от жертвениците на светилището са вградени в дебелите 1,2 – 1,5 м стени. Върху единия от тях са запазени стъпалата, по които тракийските жреци са се изкачвали, за да отправят своите молитви към боговете. Върху скала при входа на двора личат улеите, по които са се стичали жертвена кръв и вино, а в подножието и са открити фрагменти от питоса (голям глинен съд), където се е събирала жертвената течност. Дълбоко под плочите на двора се е запазила стената от светилището и четири жертвени площадки. През елинистичната епоха (IV – III в. пр. Хр.) светилището е било свързано с близко разположения тракийски градски център – резиденция на тракийски владетели от племето на гетите. В района са намерени релефи и статуетка на Херос – Тракийския конник.

По време на Първата и Втората българска държава на това място вероятно е съществувал християнски параклис, тъй като в края на XIX в., при първите археологически обхождания на района, братя Шкорпил описват голям каменен кръст на склона на хълма. Според историите там е имало българско оброчище и манастир „Св. Георги“. Алианите считат, че храмът е издигнат в чест на техния духовен водач Демир Баба, а християните го приемат за свой светец. Демир баба теке е култов паметник, почитан едновременно от християни и мюсюлмани. До 1927 г. на купола е имало както християнски кръст, така и мюсюлмански полумесец.

Вяра и мистика

На това причудливо място се преплитат вяра и мистика. Това, което ще видите, когато отивате към текето са множеството парцалчета, които са вързани по клоните на дърветата. Според преданията, парчетата плат се остават, защото така „се завързва“ болестта и човек се освобождава от нея. Тази традиция е свързана с една от древните религии – анимизъм, от латински: „учение за душата”. Този мироглед изхожда от това, че всичко е одушевено. Често той намира израз в поклонение към  дървета и големи камъни. Връзването на шарени парцалчета е част от такова поклонение.

Поверия

Легендите за това свещено място са много – ритуалното измиване, лягане върху скала, пускане на пари в извора, са действия, практикувани от векове. За аязмото в двора се смята, че водата му лекува и помага на жените за зачеване. По традиция всеки посетител отпива три глътки, измива три пъти лицето си и пуска монета за здраве.

В зида вляво от сградата има две дупки. Заставаме на няколко крачки от тях и със затворени очи ги целим с показалци (т.нар. “избождане на очите на Вещицата”). Според поверието така човек се освобождава от злото.

Другото поверие е свързано с лягането върху свещения камък. Хората, които искат да се излекуват или да почерпят сили, лягат върху голям камък, който се намира в двора. Ритуалът трябва да продължи поне минута.

Входната врата към двора е висока около метър. Според легенда на алианите Демир баба е имал много добър приятел българин. Демир баба е искал да почитат приятеля му, както почитат и него затова направил вратичката ниска. Така винаги, когато някой влезе се покланя и на българина.

След това трябва да се изкачваш по пътеката на изпитанието. Минаваш през дупката на лъжата. Ако успееш значи животът ти е праведен, се казва в легендата.

Стигнеш ли до върха, пред теб се открива полянка. На нея има скала, в която са отпечатани стъпките на Демир баба.

Резерватът “Сборяново”

Демир баба теке е част от Историко-археологическият резерват “Сборяново”, който обхваща територията в западната част на Лудогорското плато, по поречието на р. Крапинец, между селата Малък Поровец и Свещари в община Исперих.  Резерватът е сред “100-те национални туристически обекта” на Българския туристически съюз и  представлява уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност. В него, освен Демир баба теке, тракийския град Хелис се намира и исторически музей.

Местността Сборяново е свещена още от времето на гетите, светилище е за хора от всички религии, в района има 100 могили, които са били построени по звездна карта. Намиращата се тук свещарска гробница е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Регионът е оживено културно и религиозно средище от 1 в. на н. е., като могилите, некрополът, гробниците и светилищата са разположени на площ от 100 дка.

През 1982 г. тук е открита една от най-големите археологически находки – Гинина могила. Свещарската гробница е наречена чудото на тракийската архитектура. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр.н.е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик.  За богатствата, затворени в гробницата, говорят откритите кости на пет коня, посечени тук, за да придружават господаря си в отвъдния живот. В гробната камера са открити две каменни легла, човешки кости и гробни дарове. До едно от леглата е изправена скулптурна фасада на умален храм. Всичко това показва, че е предстояло обожествяване (хероизация) на покойника – владетел.

Как да стигнете до Демир баба теке?

Текето се намира на 12 км от гр. Исперих като минавате през селата Драгомъж и Малък Поровец. Същото е разстоянието ако минете през с. Свещари.

Отбивка с табела има на шосето Исперих -Русе, на 1,5 км от Исперих. Спрете колата при поляната с беседки и тракийски разкопки и слезте по стълбите към текето.

Приятна разходка сред тайните на Лудогорието!