Бачковски манастир “Св. Богородица”
360° Виртуална разходка
Вторият по големина български манастир, Бачковската обител, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10км. южно от Асеновград. Манастирският комплекс и околността са се превътнали в развит туристически обект. Манастирът е основан през 1083г. от Византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий. Само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни.
Костницата е уникален исторически обект заради нейните старинни стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от 11-ти – 12-ти век. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава, за което свидетелства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи, в Бачковската обител също се помещава килийно училище (от 11 век). Въпреки че Бачковския манастир оцелява след първоначалното нашествие на Турските армии, по-късно бива ограбен и разрушен. Възобновен е към края на 15-ти век.
Манастирските здания образуват два правоъгълни двора – северен (първоначален) и южен (добавен през 30-те години на 19-ти век.) Освен основната църква комплексът включва по-малките храмове „Св. Архангели“ и „Св. Никола“ и килийната църква „Все светии” (над старата трапезария). Сегашната църкша е построена в 1604 г. върху основите на старата Бакурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове. В нея е запазен един от най-ранните дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част представлява иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части: пояс на царските икони, триделен архитрав и два реда малки икони. Те образуват релефен архитектурен фриз, увенчан с висок дървен кръст, фланкиран с две рипиди.
Оригинални икони от 17-ти век са запазени в празничния ред, а част от тях в царския ред са подменени през 18-ти век. са илюстрирани и най-поетичните текстове в религиозната литература – песнопенията в чест на Богородица, известни като “Богородичен акатист”. В свода се разгръщат клонките на “Дървото Йесеево” – родословното дърво на християнските светители. Прочута е била и манастирската библиотека със своите византийски, старобългарски и дори старогрузински книги. Сред тях е уникалният византийски музикален ръкопис – стихирар от 13-ти в. (пазен, както и цялата бачковска сбирка, в ръкописния отдел на Църковния историко-археологически музей). Най-голямата светиня на Бачковския манастир е иконата на Св. Богородица, за която се смята, че е чудотворна.
