Гложенски манастир “Св. Георги Победоносец”

360° Виртуална разходка

Манастирът се намира в близост до село Гложене, община Тетевен, област Ловеч. Отстои на около 28 км от град Тетевен, на около 17 км от село Гложене и на около 100 километра от София.

Построен е на североизточния склон под отвесните скали на връх Камен Лѝсец (1073 м), на една скална издатина на рида, който се спуска от него. Вижда се отдалеч, все едно е кацнал на скалата и… те оставя без думи. Само от гърдите ти, без да искаш, може да се изтръгне вик на възхита, а сърцето ти да се преклони. Гледката от манастира във всички посоки е забележителна. Той стои като планински страж, като орел, който строи гнездото си нависоко и вижда надалече.

Построен на видно място, манастирът се отличава от другите български манастири, които са били строени обикновено в котловини и закътани места – далеч от човешки поглед.

Малко история

Гложенският манастир е от старинните български манастири и има многовековна история. Смята се, че е създаден през 13-и век от киевския княз Георгий Глож. Князът, който бил гонен от татарите, намира подслон, който нашият велик цар Иван Асен II великодушно му дава заедно със земя. Княз Георгий Глож пък дал своя принос в спечелването на знаменитата победа на нашия цар в битката при Клокотница. Смята се също, че князът е дал и името на съседното село Гложене.

Според друг вариант на преданието князът с дружината си помогнал на Иван Асен II да свали възкачилия се на престола Борил и в знак на благодарност получил тази земя. Каквато и да е истината, която само историците могат да кажат, фактът е, че през 1223 г. той основал селище и то било наречено Гложене, построил в селото и манастир.

Пак легендата разказва, че иконата на свети Георги, която князът и неговите войни носели от родината си, постоянно изчезвала и се появявала горе на скалите. Те тълкували това като Божи знак и в края на 14 в. построили там нов манастир, където се намира и до днес. Така за кратко време съществували паралелно два манастира (в селото и на хълма), свързани помежду си с изсечен в скалата тунел.

Тунелът наречен “Просечник” е единственият останал от времето на изграждане на манастира и само чрез него може да се стигне до терасата му. Този проход е използван многократно от Васил Левски за бягство от турците. Тунелът е затрупан от земетресение през 1928 г.

По време на османското нашествие Гложенският манастир продължава да функционира, но изпада в тежко финансово състояние, тъй като изгубва собствеността си върху селата Малък Извор и Гложене, дарени му още от княза. В началото на 18 в. бил изграден нов манастир – “Св. Георги Победоносец”.

През късното средновековие Гложенският манастир съхранява религиозните и духовни постижения на българщината, но от многобройните старинни книги, пазени и преписвани в него, не оцелява почти нищо, тъй като са унищожени от ловешките гръцки владици. Днес, освен ръкописа със сказанието за манастира, е известен един “Апостол”, писан в 1689 година.

През 18 и 19 в. монасите от Гложенския манастир допринасят много за развитието на училищното дело. Освен откритото още през 17 в. манастирско килийно училище, били поддържани училища и в метоси в с. Малък Извор и Ловеч.

Гложенският манастир се превръща в сигурно убежище за революционните дейци, особено след 1864 година, когато игумен става хаджи Евтимий Симеонов от Сопот, близък съратник на Васил Левски. Тук все още се пази скривалището на Апостола намиращо се в тунела “Просечник”. В близост до манастира в с. Голям извор е създаден и първият революционен комитет.

С Гложенския манастир е тясно свързан Търновският митрополит Климент, който под светското име Васил Друмев написва драмите “Нещастна фамилия” и “Иванко-убиецът на Асена”. Той бил водач на русофилите в Царство България. На 14 февруари 1893 г. Митрополит Климент произнесъл във Велико Търново прочувствена реч в защита на православието. В същия ден имало и молебен за сгодяването на Фердинанд. Тогавашният министър-председател Ст. Стамболов счел речта за провокация срещу царя, който бил католик, което било и добър повод да се освободи от водача на русофилите в царството.

Граждански съд, вместо духовен, осъдил Климент на вечно заточение. Първоначално той бил настанен в Петропавловския манастир край Лясковец, но на 11 август 1893 г. бил преместен в Гложенския манастир, където прекарал 9 месеца до 24 май 1894 г. Днес килията на заточението му е реставрирана и превърната в малък музей.

Тежко се отразяват на Гложенската обител двете земетресения от 1904 г. и 1913 г., когато е разрушена първоначалната манастирска църква.

Манастирът днес

Днес Гложенският манастир е действащ мъжки манастир и се състои от църква и двуетажни жилищни сгради, които образуват затворен отвсякъде двор, което наистина придава на манастира вид на замък. Обявен е за архитектурно-строителен и исторически паметник през 2006 година.

Сегашната манастирска църква е построена през 1931 г. на мястото на разрушената при земетресението от 1913 г. стара черква и представлява сравнително тясна и висока постройка. Тя е била построена през 14 в. и е била богато украсен със стенописи. Монашеските жилища са издигнати през 1858 г.

От времето на изграждане на Гложенската обител, днес е останал само тунела “Просечник”, изсечен в скалата, през който единствено може да се достигне до терасата. Оттогава са и останките на една малка четвъртита сграда с неправилни очертания, определяна като кула. Преди разрушаването и от земетръсите през 1913 г. тя е била частично запазена.

В манастира е изложено копие на старинната икона “Св. Георги Победоносец”, донесена от Георгий Глож при заселването му в местността през 13 в. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, се числят едно Киевско-Печорско евангелие от 1716 г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики, между които и два бронзови печата с определението на манастира като Киевски.

Храмовият празник в Гложенския манастир се чества на 6 май – Денят на Св. Георги.

Как се стига до манастира?

До манастира се стига с кола. От която и посока да идвате – от изток или запад, поемате по АМ Хемус, отбивате се към Ябланица и после в Ябланица вземате посоката към Тетевен. На село Малък извор се отклонявате за манастира. Има табели, които не се виждат много добре, така че внимавайте. След като излезе от с. Малък извор, шосето за Гложенския манастир криволичи из гората и става доста тесен, но пък е асфалтиран. Отсечката е около 5 км и на места даже е трудно две коли да се разминат.

Също така, от село Гложене до манастира има и пряка горска пътека. Пътеката започва зад стадиона на Гложене. Ако идвате с автомобил от Ябланица, ще преминете през един мост. След моста завийте вдясно и продължете до следващия мост. След като преминете по него, ще намерите стадиона. Там може да оставите автомобила и да тръгнете пеша, заобикаляйки стадиона отдясно. Зад стадиона започва павиран тесен път, който леко се изкачва и след около 300 м има асфалтово отклонение вдясно и нагоре. Тръгнете по него и ще видите първата табела на пътеката за манастира. Нататък ориентацията е лесна – има табели и маркировка. Маршрутът не е труден, нагоре става по-стръмен, но няма екстремни участъци и е удобен за ходене. Изкачването отнема около час и половина.

В самия манастир се влиза през каменен тунел със специална конструкция. Изграден е така, че в средата на тавана е поставен специален камък. Ако манастирът попаднел в обсада, някой е трябвало да се пожертва и да издърпа този камък. Тогава целият вход се срутва спирайки достъпа до манастира.

Наблизо:

Близо до манастира е пещерата Моровица, която със своите 3025 м подземни галерии е сред най-дългите в България. Добре маркирана пътека минава през благоустроената и превърната в отлично място за почивка манастирската чешма и през красивата ливада Маневица. Тя е в подножието на връх Лисец и от нея се открива прекрасна панорама – от манастира, през долината на р. Вит и с. Гложене, Васильовската планина, до скалните масиви над гр. Тетевен и върховете Вежен и Козя стена в Стара планина.

До пещерата се отива за 45 минути. Входът й е огромен. Следва широка хоризонтална галерия, която отвежда до пропаст. До тук може да се стигне без използването на специални алпийски съоръжения. Нататък до дъното на Моровица се стига след преодоляването на още два отвесни прага от 25-40 м.

В Моровица един от пионерите на българската археология Рафаил Попов е правил разкопки, при които открива следи от праисторическия човек, живял тук през старокаменната и каменно-медната епохи.

Настаняване:

Манастирът предлага нощувки. Капацитетът е от около 20 легла в общи и самостоятелни стаи, а манастирската магерница, пригодена днес като ресторант, има разнообразно меню.

В село Гложене се намират няколко малки семейни хотели и къщи за гости, които предлагат чудесни условия за почивка. От църквата може също да закупите брошури с информация за историята му, както и сувенири.