Водопад Райското пръскало
Водопад Райското пръскало се намира на 1700 м надморска височина, в един от природните, биосферни резервати на Стара планина – „Джендема“.
Началото му е във “Вечната пряспа” – така наричат “снежника” под най-високия старопланински връх Ботев (2376 м), който не се разтопява напълно дори и през лятото. Там започва живота си малката река “Пръскалска”. В началото тя тече като бистър поток, който се носи между камъните, изминава около 600 метра югоизточно от върха и внезапно излиза на ръба на огромен вертикален, гранитен откос – “Райските скали”. От тук тя прави големия си, впечатляващ скок, който познаваме като Райското пръскало. Падащата вода се пръска на хиляди сребърни капчици, удря се в скалната основа на гранитната стена, отскача встрани, заблестява в цветовете на дъгата и се понася към потресаващите пропасти на Южен Джендем.
Тук ще отворим една скоба, за да разкажем малко за Джендема, който е най-големият резерват, намиращ се в Националния парк „Централен Балкан“, и втори по площ в България. Името му идва от арабско-турски: cehennem, джендем – (пъкъл, ад), както хората са наричали тази най-непристъпна част от планината. Резерватът обхваща целия водосбор на Бяла река (ляв приток на Стряма), горното течение на река Тунджа и ждрелото на река Тъжа. Заема площ от 4220,2 хектара и е един от най-недостъпните резервати в България.
Характерните планински цветя са планинско омайниче, алпийска незабравка, високопланински карамфил, жълта и петниста тинтява, връшняк, старопланинска иглика. По скалите се забелязват каменоломки. Върху варовиците вирее силивряк.
Фауната на резервата представлява особена ценност, тъй като поради непристъпността на голяма част от района животинският свят е останал относително необезпокояван. Едрите бозайници и хищните птици са основни обитатели. Тук са и едни от най-големите естествени местообитания на дивата коза. Срещат се царският орел и скалният орел, кафявата мечка и вълкът, благородният елен, дивата свиня, а също и дива котка, невестулка, златка и много други. Резерватът е важен за популацията на снежната полевка, алпийския тритон, усойницата и особено на прилепите. Безгръбначната фауна е представена от консервационно значими таксони и съобщества.
Райското пръскало е най-високият постоянен водопад в България и на Балканския полуостров – 124,5 m. Обявен е за защитен природен обект през 1965 г.
Понякога той е наричан неправилно Калоферско пръскало или Голям Джендемски водопад, но това са названията на друг голям водопад (120 m), разположен в Южния Джендем, на Джендемската река, който, обаче, е много труднодостъпен.
След Райското пръскало водите на Пръскалска река се вливат в Бяла река. Тя тече в царството на непристъпни пропасти, зъбери и скални гребени, и през живописни високопланински пасища. По пътя си през Джендема в нея се вливат водите на Джендемски дол и доловете Голяма и Малка Бъзовица.
Райското пръскало привлича туристи от цяла България и чужбина. Водопадът е подходяща дестинация за любителите на походи, скално катерене, екотуризъм, парапланеризъм и за всички, които просто обичат планината и свежия планински въздух. Лятото е времето, през което той се радва на най-много посетители.
Величествените отвесни скали са истинско предизвикателство за най-смелите катерачи, а суровата му и дива красота – наслада за погледа на всеки, който е достигнал дори и до хижа “Рай”. Хижата се намира до подножието на Райското пръскало и е изходен пункт за изкачване до него.
До Райското пръскало се стига единствено пеша, а най-удобният изходен пункт е град Калофер – Паниците. Преходът е дълъг и тежък, но все пак е възможен с връщане до града на същия ден, стига да сте подготвени физически. Най-добрият вариант е с преспиване на хижа Рай, но имайте предвид, че през летните уикенди в хижата няма места. Заета с палатки е даже и околността. Ето защо, ако сте решили да се изкачите до хижата и да преспите, трябва да запазите места поне месец-два предварително.(ТД”Хайдут” – гр. Калофер, тел.: 0882966494, тел.: хижа “Рай” 02/49 10 007).
Какво може да се каже за маршрута до Райското пръскало.
Началната точка на маршрута е местността Паниците над Калофер, до която има хубав асфалтов път. За пътуването си до нея може да използвате местен превоз – малки автобуси (“Мегатранс” – Милен Маринов тел. 0885013165) и таксиметров транспорт – Георги Чолпанов, тел:0885598725. Телефоните са актуални към 2021 г.
Ако, все пак, сте решили да преодолеете разстоянието до Паниците пеша – пешеходното разстояние от центъра на града до нея е близо час и половина.
Маркировката до хижа Рай е в отлично състояние. От там до самия водопад няма маркировка, но пътеката е ясно различима. Питейна вода има на няколко места по маршрута и на хижа Рай. Половината от маршрута се движи на открито, а другата сред гора. Най-тежка е горската част. Теренът е предимно почвен. Опасни участъци няма.
Маршрута може да се раздели условно на три части – от Паниците до местността Долен Параджик (1:45 ч); От местността Долен Параджик до хижа Рай (2:45 ч); От хижа Рай до Райското пръскало (0:30 ч).
От Паниците до местността Долен Параджик маршрутът започва със стръмна горска пътека, която продължава около половин час. След като се излезе от горския пояс, наклонът рязко намалява. Стига се на обширни поляни, които се преодоляват за час и петнайсет минути. През лятото е много горещо. Затова тръгнете рано, за да избегнете обедните жеги. Първата чешма се намира на двайсетина минути след края на гората, леко вляво.
След повече от час вървене на открито се излиза на разклон в местността Долен Параджик. Наляво е екопътека „Бяла река“, надясно е жълтият маршрут за връх Ботев, а направо е пътеката към хижа Рай и Райското пръскало. Пет минути след разклона се открива една от най-красивите гледки по българските планини – към Джендема и връх Ботев над него. Зашеметяваща е! Има няколко пейки, на които да починете с тази гледка насреща. Времето от Калофер до тук е около 1:45 ч.
От местността Долен Параджик до хижа Рай, маршрутът навлиза в резерват Джендема. Какво предстои – слизане до долината и изкачване до гребена на Райските купени. Хижа Рай се намира на върха на гребена, от другата страна на гората.
Спускането е по широк черен път, който навлиза в букова гора. След 15-20 минути пътят свършва на едно уширение. Вляво от него тръгва тясна горска пътека. Гората се сгъстява, а наклонът се увеличава. Стига се до река Малка Бъзовица, след която наклонът се обръща нагоре. Малко след нея е чешмата Мечата глава. От нея не винаги тече вода, но ако тя не тече след десетина минути по маршрута има и друга чешма.
Много скоро наклонът рязко се увеличава – веднага след като се прекоси едно поточе. Оттук маршрута влиза в тежката си част и продължава над час и половина – почти до хижа Рай. Макар и тежко, утеха ще ви е дебелата сянка на гората. След като се излезе от горския пояс, остават пет минути до хижата. Може да отдъхнете след прехода, наслаждавайки се на красивата гледка пред себе си – Райското пръскало се спускащо се от стената.
От хижа Рай до Райското пръскало е само половин час, но по също толкова стръмна пътека, колкото досега. Минава се от другата страна на хижа Рай, покрай параклиса в посока на водопада. Точно където се прекосява река Пръскалска, на първия завой на пътеката край едни камъни се тръгва по разклонение. Основният маршрут продължава към Тарзановата пътека и връх Ботев, а вдясно се излиза на малка пътека, по която трябва да се тръгне. Ако идвате през май и юни, е много вероятно реката да е пълноводна. Затова е препоръчително да бъдете с хубави непромокаеми обувки. След двайсетина минути сте в подножието на водопада. Пътеката е сипеста и хлъзгава, затова бъдете внимателни.
Годишно до отвесните скали на Райското пръскало, по този маршрут преминават повече от 7000 души. В красивия ареал на водопада, освен да се насладите на природното чудо, може да се отдадете на ред приятни занимания на открито – спускане с парапланер, конна езда, пешеходен туризъм или пък сафари с джипове. И не забравяйте камерата си! Гледките трябва да бъдат запечатани и споделени, не просто с думи, защото те понякога са недостатъчни.
Къде може да се настаните за времето на престоя си, ако не сте дошли само за изкачване до Райското пръскало. В Калофер и местността Паниците има много възможности – от бунгала до хотели. Някои предложения в Паниците – Калоферски бунгала “Букаците”, вила “Мечкарев”, вила “Камелия”, хотелските комплекс “Калоферските войводи”(5 км от град Калофер) и “Райски кът” (4 км от Калофер), вила “Еделвайс” – в местността Паниците.
В комплекс “Калоферските войводи” има ресторант, лятна градина, беседка, пейки и маси покрай реката, детска площадка и волейболно игрище. В ресторанта има живо изпълнение на автентичен, български фолклор. Интересно е, че домакините са събрали и направили колекция с народни носии, които може да се наемат и обличат, за да се почувства автентичната атмосфера на българския бит. По желание на гостите се организира конна езда и джип сафари по различни маршрути, като най-дългият от тях е до връх Ботев, откъдето, в ясно време, може да се види Бяло море и река Дунав.
Хотелски комплекс “Райски кът” разполага с леглова база от 50 места. Той граничи с резерват Джендема. Разполага с двойни стаи и студия с екзотични тераси, разположени на самия бряг на река Тунджа. На разположение на гостите са външно барбекю, лятна градина с детски кът, волейболно игрище, безплатна безжична интернет връзка и денонощен паркинг.
В Калофер също има чудесни места за отсядане – Къща за гости „Бяла река“, Къща за гости „Боримечковата къща“, Къща за гости „Стара планина“, Къща за гости „Хаджи Кальовата“, а още Илийковата къща, къща за гости „Чардака“, Цуцовата къща, хотел „Калифер“, хотел „Панорама“ и още много други, повечето от които са в традиционен битов стил.
Още няколко туристически маршрута могат да направят престоя ви в Калофер и Паниците още по-запомнящ се и удовлетворяващ.
От местността Паниците може да се предприеме един малко по-необичаен преход към разположената в близост местност Русалиите (Русалийски гробища), като се ползва трасето на древния римски път Марин проход или по точно по неговото югоизточно разклонение – Русалийската пътека.
От Паниците много лесно се стига и до скит “Покров Богородичен”. Той е разположен на 850 м надморска височина, на около 800 м източно от Калоферския манастир „Рождество Богородично“ и на около 8 км над град Калофер. Скит „Покров Богородичен“, известен още като „Малкото манастирче“ е многовековен православен скит. Построен е от тревненски майстор.
Интересен маршрут е и екопътека “Бялата река”. До нея може да стигнете, като от местността Паниците се върнете на юг, там където на пътя за Калофер има разклонение за Калоферски манастир “Рождество Богородично”. Тя е особено предпочитан маршрут, защото е е дълга само около 2 км и има места за почивка по цялото си трасе.