Бяла
Град Бяла се намира между Варненска и Бургаска област, на почти на равно разстояние от областните градове Варна (56 км) и Бургас (70 км). Най-близкият град до Бяла е Обзор, който се намира само на 5 км, а девствения плаж на Иракли е само на 20 км от града. Градът е своеобразна граница между Северното и Южното Черноморие.
Българското черноморско крайбрежие е било населено от дълбока древност. Селищата по бреговата ивица са имали стратегическо значение и са били важни центрове на търговия. Първото селище в района на Бяла е възникнало вероятно през VІ в. пр. н.е. около залива на нос Свети Атанас. За това свидетелстват резултатите от подводните археологически проучвания на това място през 1979 г. с групата „Космос“ и през 1988 и 1989 г. – с водолазната група на НЕК-ЮНЕСКО. Селището се е намирало непосредствено до известна римска пътна станция /Темплум Йовис/, а около него има римска крепост. Името на станцията е дадено от храма на Зевс.
При археологическите проучвания на нос Св. Атанас е открита късноантична (ранновизантийска) крепост, която е била част от голямата военно-отбранителна система изградена при византийските императори Анастасий I и Юстиниан I. Обхващала е площ от около 38 – 40 декара. Укрепителната линия се е състояла от крепостна стена и ров пред нея. Локализирана е една голяма кула – основите ѝ са с диаметър над 14 – 15 м. Недалеч от крепостната стена е имало казармени помещения, едно от които е частично проучено. При разкопките също така е установено, че преди изграждането на крепостта, на носа е съществувало римско селище. Най-интересният обект, открит тук е раннохристиянска базилика, датирана от V в. Крепостта е разрушена и опожарена при аваро-славянските нашествия от началото на VII век.
След основаването на Първото българско царство през 681 г., районът на днешния град влиза в границите му. От това време се отнася земленият отбранителен вал, който е преграждал брега между реките Двойница и Панаир дере (между Обзор и Бяла), който е доста разрушен. В насипа на този вал е открит и камък с врязани рунически букви-знаци.
През 1731 г. селото е споменато в османски регистър под името Акдере („Бяла речна долина“). По спомени на местни жители към края на ХІХ в. селището се е разделяло на две махали, които са се назовавали по името на църквите разположени в тях – гръцка или „Св. Успение Богородично“ и „Св. Параскева“.
От събитията преди 1878 г. славата на Бяла се свързва с името на хайдут Щерю Певтичев. Жителите на града му издигат паметник през 1986 г., който се намира в центъра.
В началото на ХХ век Бяла е най-голямото село във Варненски окръг и е стоварищен център на суров дървен материал. Според данни в редовния печат през 1905 г. Българското параходно дружество установява в Бяла спирка на парахода “София” по маршрута Варна-Бургас.
От 1925 до към 1928 г. от Бяла в Гърция са се изселили около двеста семейства в Катерини, Коринос, Китрос и Аспрос. В техните къщи се настаняват българи-бежанци от Македония, а по-късно и от Източна Тракия и Северна Добруджа.
След Втората световна война започва благоустрояването на селището. Дотогава къщите са едноетажни, измазани с кал или въобще без никаква мазилка. Общината се помещава в изоставени от германските войски бараки. За телеграфо-пощенска станция, медицинска амбулатория, родилен дом, ветеринарна лечебница и др. служби се наемат помещения в частни жилища. Голямо значение за благоустрояването на селището изиграва трудовата повинност. Тя се въвежда през 1948 г., като този труд се влага в изграждането на училището, читалището, мостове и пътна мрежа, водоснабдяване и електрификация, озеленяване.
Отделят се средства за изграждането на обществени сгради и оформянето на нов център. През 1976 г. са открити детска градина и аптека, преустроена е пощатата. През 70-те години започва строителството на поликлиника, която официално е открита през 1983 г. От 7 септември 1984 г. Бяла е със статут на град.
Туризмът е основен отрасъл в Бяла. Градът е сравнително спокоен и предлага на своите посетители възможности за пълноценен летен отдих. Базата за настаняване се развива с изключително бързи темпове. Строи се модерно и природосъобразно. В града функционират хотели, почивни бази, частни квартири и самостоятелни стаи, даващи подслон и комфорт на гостите на града на добри цени и с добро качество на обслужването.
Няколко предложения, които биха могли да ви заинтересуват и ориентирали в невъобразимото изобилие от обекти за настаняване – Вила Захарен пясък, Студиа под наем Танго, Къща под наем Heaven, Къща за гости Евин Рай, Семеен хотел Вемара Клуб, Апартамент под наем Пайнс Резорт.
Още предложения, заедно с подробно описание на услугите и удобствата, които предлагат тези обекти може да разгледате тук.
Къмпинг “Зора” Ви предлага идеалното място за морска почивка на спокойствие и тишина, съчетани със забавления и вълнуващи преживявания. Комплексът се състои от 11 бунгала, двуетажнa вила с 8 самостоятелни стаи, места за палатки и каравани, парк, барбекю и кухненски блок, паркинг, детска площадка и ресторант, на обща площ от 5000 кв.м.
Бунгала “Dream View”/Дрийм Вю/ са разположени на морския бряг на 3 км южно от град Бяла и 3 км на север от град Обзор по средата на Българското Черноморие в Къмпинг Луна. Тук можете да откриете слънчева, широка и спокойна плажна ивица и прохладна гориста местност.
Почивна база „Бъчвата“ в гр. Бяла предлага почивка в бунгало, с каравана или на палатка край морето.
На разположение на гостите на града са десетки ресторанти и заведения за бързо хранете, механи, бистра и кафенета в града. Храната е за всеки вкус и за всеки джоб.
Ето две предложения – Механа “Воденицата” е тихо и спокойно място без силна музика, което е добър избор за вечеря. Подходящо е за семейни тържества и партита. Допускат се домашни любимци.
Посейдон е рибен ресторант. Мястото предлага чудесна гледка към морето и много вкусно приготвени ястия. Един от малкото истински рибни ресторанти, с прекрасна кухня и голямо разнообразие на рибни вкусотии.
Град Бяла е свързан с редовни автобусни линии с град Варна. До града пътуват редовно автобуси от София, минават през Варна и от там стигат до Бяла. От Гълъбово и Сливен също има директен транспорт до града.
Чрез железопътен транспорт може да се стигне от всички краища на страната до Варна и от там чрез частни автобуси, маршрутки или таксита до град Бяла.
Друг вариант е – от София до Варна със самолет и от там чрез частни автобуси, маршрутки или по редовната автобусна линия Варна – Бяла до дестинацията.
Плажът на Бяла е един от красивите плажове в България. Плажът представлява красива, дълга и широка пясъчна ивица, където морската вода е кристално чиста и чудесна за къпане. На разположение на плажуващите летовници са платена зона с чадъри и шезлонги, а също и свободна зона. Множество заведения и барове се грижат за храната и напитките на туристите, а за безопасността им се грижат спасители. На плажа има разположена водна пързалка. Към нея функционира заведение за бързо хранене с 55 места.
Бреговата ивица на Бяла се характеризира със съчетание от скалист бряг, малки заливи, плажови ивици с пясъчни дюни. Брегът е стръмен и разчленен, което води до силно ограничаване на плажния потенциал, но от друга страна му придава атрактивност, което е ценен курортен ресурс. Просторната плажна ивица в съчетание с широколистна гора, благоприятната температура на морската вода и нейната чистота предлагат оптимални условия за профилактика и възстановяване по крайбрежието на града. Посетителите на града могат да се насладят както на морски бриз, така и на чистия горски въздух.
Една от големите забележителности на Бяла e природозащитения обект „Белите скали”. Белите скали са разположен между устието на Бялата река и северната страна на централния плаж. Този природен и геоложки феномен е ценен обект от висока научна и екологична стойност. Строежът му е рядко срещан и е съставен от силно дислоцирани и с ненарушени интервали последователно напластявани слоеве светлосиви варовици с високо съдържание на глина. Това място е едно от малкото по света ( има само още 4), където посетителите биха могли да видят следи от гигантския космически катаклизъм на границата Креда- Терциер, когато всъщност изчезват динозаврите.
Интересни и ценни за българската и световната археология движими и недвижими паметници и културни ценности са открити през последните години на територията на Бяла.
В града има изградени два храма – „Света Преподобна Мъченица Параскева“, която е най-старата църква и съществува и до днес, и Църквата „Свето Успение Богородично“ – изградена върху останките на предходната, построена през 1876 г., носеща същото име.
През 2013 г. в Община Бяла приключи мащабният проект по консервацията, реставрацията, експонирането и социализацията на „Античното селище и Късноантичната крепост на нос „Свети Атанас“. По проектът са реставрирани и консервирани три важни сгради – баптистерий, винарна и раннохристиянска базилика. Винарната е от късния античен период и е единствената в България.
Както се вижда вино се е произвеждало в Бяла от древни времена. Лозарството и винопроизводството и сега продължават да са едни от традиционните поминъци в Бяла освен туризма. Местната винарска изба разполага със собствени лозарски масиви, засети с най-подходящите за региона винени сортове грозде. Тук се произвежда чудесното вино “Димят”.
Добре развит в Бяла е и риболовът. От древни времена местните жители са използвали морето за своето препитание. Съществува идеен проект за създаване на рибарско селище в близост до пристанище Бяла.
Ето няколко интересни забележителности, които може да искате да посетите, докато сте на територията на града – Къмпинг “Луна” между град Бяла и Обзор – 4 км.; Плаж “Кара дере” между град Бяла и село Горица – 4,5 км.; Къмпинг “Зора” в североизточната част на Обзор – 5,5 км.; Екопътека “Калето” – 6 км.; Зоологическа градина в село Горица – 7 км.; Плаж “Шкорпиловци” – 9,5 км.; Къмпинг, плаж и Защитената местност; “Иракли” – 19 км.; Резерват Камчия – 33 км.; Водопад Орлов камък на река Армера до село Горен Чифлик – 17 км ; Защитената местност “Лонгоза” – 17 км.; Увеселителен парк “Хепи Ленд” – 17 км.; Емонският манастир “Свети Николай Мираклийски” край село Емона – 18 км.; Нос Емине – 25 км.; Комплекс Елените – 47 км.; Слънчев бряг – 40 км.; Несебър – 48 км.
Инвестиционните апетити в Бялa са големи поради атрактивните природни дадености – красива и голяма плажна ивица и огромните свободни площи. Само от мъдростта и прозорливостта на гражданите и управителите на града зависи, дали тази красота и богатство ще бъдат запазени за бъдните поколения от настъплението на бетона и безвкусицата.