Чудните мостове

Чудните мостове са разположени в карстовата долина в Западните [Родопи], на 1450м. надморска височина, в подножието на [връх Голям Персенк] (2091м). Мястото е наричано Еркюприя (старо турско име, означаващо скален земен мост). Покрай Чудните мостове преминава пешеходният път от [село Орехово] за [село Забърдо]. В продължениe на столетия, [река Дълбок дол] оформя огромните мраморни арки на Чудните мостове. Водата си е проправяла път през скалите и е образувала воден тунел. Таванът на тунела се срутил, а от останалите части са се оформили огромните скални сводове на природното чудо.

Големият мост е широк около 15м. в по-широките части и дълъг почти 100м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45м. и ширина 40м. Малкият мост е на 200м. от големия по течението на реката – непроходим, дълъг 60м., с обща височина 50м., а височината на арката е 30м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера. Местността около двата моста е заета от вековни иглолистни гори, съставени предимно от смърчови дървета. И двата моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях. Интересна традиция е възникнала след обявяването на мостовете за туристически обект – всеки турист, минал под големият мост, записва името си с въглен на стената. Около скалния феномен се намират множество пещери, но повечето от тях не са годни за посещения от туристи, понеже не са осветени и обезопасени. В близост са хижите [„Чудни мостове“] и [„Скалните мостове“].

Легенда разказва за създаването на Чудните мостове. Преди много години в землището на [село Забърдо] имало много пастири. Незнайно от къде се появил змей, който започнал да опустошава стадата им. Дълги години пастирите страдали от набезите на змея. Накрая те са събрали и измислили как да надхитрят змея. Натоварили едно магаре с прахан, запалили го и го изпратили срещу змея. Змеят глътнал магарето заедно с праханта, която бавно, но сигурно се разгаряла. Обезумелият змей отчаяно се опитвал да избяга, накрая намерил малка дупка в земята. Огромното му тяло отворило пролукатa. След години, когато костите на змея изгнили, останали огромните сводести мостове.