Рилски Манастир
Общата площ на комплекса, разположен сред иглолистните гори на [Рила планина], е 8800 кв. м. Манастирът има уникална архитектура, наподобяваща крепост със своите 24-метрови каменни стени ограждащи основните му сгради. Каменни арки, колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, крият монашеските килии – 300-400 на брой. В средата на калдаръмения двор са разположени бароковите сребърни куполи на главната църква и бойници на Хрельовата кула (построена през 13-14в. от феодала Хрельо Драговола). Непосредствено до нея стои малка църква, а около 500 години по-късно към кулата е добавена и камбанария.
Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква “Рождество Богородично”. Храмът е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостаса със своята невероятна дърворезба. Стенописите са дело на много майстори, но само тези на [Захари Зограф] са подписани.
Светата обител притежава и своя библиотека, която съхранява български писмени паметници събирани през вековете и ценен книжовен материал (около 250 ръкописни книги от 11 – 19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др.) Манастирският музей също притежава богата експозиция – историческа сбирка с 35000 експоната, богати колекции от икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. В него може да се види и уникалният Кръст на Рафаил, който авторът му изработва ръчно с най-фини инструменти от цяло парче дърво (81 х 43 см.). Работата по кръста, носещ името на своя създател, трае не по-малко от 12 години. Манастирът пази и мощите на своя създател – светецът почитан под името [Йоан Рилски].
Въпреки голямата площ на манастирския комплекс, той все пак не е в състояние да покаже цялото богатство, което притежава. Затова освен постоянните експозиции, той представя и временни изложби. Манастирът предлага също и настаняване, а околната местност се е превърнала в развит туристически център с множество хотели и ресторанти.
Рилският манастир се радва на голямо внимание още от основаването си, за което свидетелства Дарителският Акт от цар [Иван Шишман]. Построен от учениците на духовникът и отшелник [Иван Рилски], манастирът се превръща в културен и духовен център с помощта на официалната подкрепа на всички български царе от [Иван Асен II] до [Иван Шишман]. Подемът на светата обител е пречупен с идването на османски нашественици в края на 14-ти век, подлаган на нападения и грабежи и разрушен в средата на 15-ти век. Съживяването му започва в края на 15-ти век, като в историята си обителта познава и опустошителен пожар. В днешния си вид манастирът датира от 19-ти век. Рилският манастир е обявен за национален исторически паметник през 1976г., а през 1983г. е вписан в книгата на ЮНЕСКО за световно наследство.
