Манастир “Рождество Богородично”

Осеновлаският манастир е разположен в един от прелестните кътове на живописната Средна Стара планина на изток от Врачанския балкан, под връх Измерец. Намира се на 86 километра на изток от София по пътя за гр. Мездра през Искърския пролом, на 50 километра от гр. Враца и на 5 километра южно от гара Елисейна, в подножието на планински рид, на който се намират останки на старинна крепост, наричана от местното население “Латинско кале”.

Легенда свързва основаването на манастира с името на болярина Петър Делян и с въстанието против византийското владичество през 1040г. Има и друга легенда за създаването на манастира, свързана с името “Седемте престола”. Според нея обителта е основана през 11-ти век от 7 боляра (или 7 братя според друга версия на легендата), които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана заедно с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник.

Най-ранните свидетелства за съществуването на Осеновлаския манастир са едно четириевангелие с приписка от 1511г. и един служебник от 1554 година. На два пъти – през 1737г. и в началото на 19-ти век, манастирът е ограбван и разрушаван от турците. Обновяван е съответно през 1770г. и през 1815г. със средства на околното население. Манастирът е бил духовен и религиозен център с особено значение за развитието на околните селища по времето на турското робство. През 1848г. отец Христофор основава килийно училище, като един от учителите става самият той, а през 1851г. за¬почнало изграждането на нова голяма триетажна сграда.

Манастирът от е ограден от висок каменен зид, а в средата на вътрешния двор е разположена църквата. Комплекса включва също камбанария и две жилищни сгради, голямата част от които са стаи за посетители. Манастира има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, включително една подарена от руската императрица Екатерина. Камбанарията се състои от две камбани (датиращи от 1799г. и 1940г.) с дървено и метално клепала – последното е взето от останките на римската крепост, намираща се в близост до манастира.

Манастирската църква датира от 11-12в., но от многократните преправяния през изминалите столетия, е загубила напълно автентичната си архитектура. Уникалното в нея са седемте олтара – нещо, което няма еквивалент в друг български храм. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата, а последният 7-ми олтар, е непосредствено срещу входа на църквата. Всеки престол представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец. Стенописите в църквата са на повече от сто години. Иконостасите в централното храмово помещение, както и в страничните ниши, са неполихромирани, с опростена резба и датират от 18-ти в. Иконите по тях са от 17-ти до 19-ти в., като сред тях се откроява голямата многофигурна икона “Страшният съд”. Едно от най-интересните произведения в манастира е големия дървен полилей “хоро” (датиращ от 1815г.), съставен от петнадесет части.