Катедрален храм “Успение Богородично”
Катедрален храм „ Успение Богородично „ е емблемата на Пазарджик . Църквата представлява внушителна сграда с уникална архитектура изградена от розов риолит. Храмът е създаден през 1836 година и представлява трикорабна псевдобазилика с три входа: централен – на св. Богородица, ляв – на св. Харалампий, десен – на св. Мина, и два параклиса в женското отделение – св. Архангел и св. Николай.
Катедралната църква е и най-голямата запазена църква от периода на Възраждането на България Катедрален храм „Успение Богородично„ е много известен със забележителният си дърворезбован иконостас изработен от орехово дърво, който е под закрилата на ЮНЕСКО. Той е дело на няколко изтъкнати майстори , възпитаници на Дебърската школа. За изработката на ценния иконостас, на видните дейци е бил необходим по-дълъг период от време – завършен е след няколко години усилена работа. Храмът е забележителен също със своята високо художествена ажурна дърворезба в стила на Мияшката школа.
Църквата има и уникална колекция от икони с образите на Исус Христос, Св. Димитър , Св. Георги и други. Най-красивата и една от най-ценните икони е тази на Св.св. Кирил и Методий , създадена през 1860 година от Станислав Доспевски. Иконите в църквата са от различни години, спасени от пожара в 1834г., а най-новите са от 1914г., когато било последното изписване на църквата. Най-старата датирана икона е “Св. Дионисий” от 1815г., от времето на епископ Дионисий. Друга стара икона е “Св. Богородица”, подарена от калфите на абаджийския еснаф, по случай събора на еснафа през 1827 година.
Интересна е историята за изграждането на храма. По времето когато е строена църквата, турските управници са разрешавали строежа на християнски храм при условие, че той е не по-висок от джамия. Турския градоначалник позволил на българите да си построят църква голяма колкото една волска кожа. След това условие изобретателните християни разрязали на тънички ленти кожата на вол и така очертали мястото за постройката на храма. След като уговорката между управника и българите била спазена, турския управник се трогнал от хитростта на българите и не има създал никакви пречки за изграждането на така мечтания храм. Друг любопитен факт е, че по-голямата част от църквата е вдълбана в земята,заради условието на мюдюрът относно височината. Няколко пъти опожаряван и разрушаван той е завършен в този си вид през 1837г.
