Национален дворец на културата

НДК е национален културен център за конференции, изложби и специални събития, най-големият конгресен център в югоизточна Европа. Идеята за създаването му принадлежи на Людмила Живкова. Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство – на колектив, начело с арх. Атанас Агура. НДК е открит на 31 март 1981г. Дворецът е изграден за по-малко от 4 години, макар че планът за построяването е бил за 12 години.

Сградата се намира в центъра на столицата, разположена е върху 18 300кв.м. площ, разгъната на 8 етажа и 3 подземни нива. Носещата конструкция е метална и съдържа повече метал отколкото има в Айфеловата кула. НДК разполага с 13 многофункционални зали, с 55 помещения за срещи с общ капацитет от 8000 места и над 15 000кв.м. изложбена площ. Сред тях зала 1 е най-голяма и най-представителна. Тя има 11 000кв.м. площ и капацитет от общо 3692 места (стационарни кресла).

В централното фоайе на двореца се намира позлатена скулптура (“Възраждане”), наричана “Майка България”, която символизира гостоприемна и възродена София. Част от интериора на НДК е и още един представителен знак – птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина. Запазеният знак на двореца представлява жар-птица, оформена от извити ивици-лъчи, разположени в кръг. Знакът символ на НДК е представлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е изработен от бронз, с диаметър около 7 метра. От вдлъбната полусфера излизат лъчи – житни класове, с дължина 2,60 и 1,80 метра.

Самият интериор на пространствата и помещенията между отделните зали е обогатен от над 100 произведения на монументалната живопис, скулптурата, дърворезбата. гоблена, металопластиката и други жанрове. НДК ежегодно е домакин на различни фестивали и изложения и средище на известни светски български и чуждестранни личности.