Самуилова крепост
Самуиловата крепост е разположена мястото, където склоновете на планините [Беласица] и [Огражден] планина се приближават и образуват Ключката клисура, върху невисок хълм на десния бряг на [р. Струмешница]. Този грандиозен паметник на българската история, разположен в Югозападна България, се намира в клисурата край [село Ключ]. Самуиловата крепост е на около 20км. западно от [град Петрич], а от македонската граница я делят само 4км. [Село Ключ] е известно от писмени източници – византийски и по-късно български, още от 6-ти век. Намерените археологически находки и монети говорят, че възвишението е заселено още през 3-ти – 1-ви в. пр. н. е. от тракийското племе меди.
Крепостта вероятно е построена в периода 1009-1013 година по време на управлението на цар Самуил и е част от мащабна фортификационна система. Представлява землено укрепление, защитено от три вала и два рова, концентрично разположени. Първият вътрешен вал има сложна конструкция с ядро от камъни и пръст и скара от дървени греди. Гребенът на вала е завършвал с широка стена, изградена от ломени камъни, споени с кал. Върху най-високата част на хълма са открити правоъгълни каменни основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула, конструктивно свързана с каменната стена. Останалите два вала имат единна структура на насипа си. Разположението на крепостта позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система.
Самуиловата крепост е превърната в Национален парк музей за увековечаване паметта на Самуил и ослепените български войници. Националният парк музей е открит тържествено на 23 октомври 1982г. с голям митинг събор. Към парка музей сега води алея край брега на р. Струмешница (сред високи чинари, кестени и кипариси), която минава по мостче над реката и през красива голяма поляна с разноцветни полски цветя се отправя към подножието на хълма. Още отдалеч се очертава бронзовата фигура в цял ръст на Самуил с превити в коленете крака под тежестта на страшната мъка. Фигурата е монументална и величествена. От двете страни на големи каменни пана са изобразени релефните фигури на ослепените войници, а между паметника и предната стена на хълма са създадени две зали, в които е уредена музейната експозиция, запознаваща с историята на Самуиловата крепост.
Експонирани са оригинални движими паметници на културата, намерени при археологическите разкопки на крепостта – керамика, накити, оръдия на труда, стрели, бойни оръжия и др.Голям интерес представляват две мраморни плочи със старобългарски надписи в центъра на експозицията. Едната от тях е паметна плоча, поставена от Самуил в гробищната църква в с. Герман за увековечаване паметта на баща му Никола, майка му Рипсимия и брат му Давид. Втората плоча е т. нар. Битолски надпис на Иван Владислав от 1016г.
След музея алеята продължава нагоре, опасвайки южната част на хълма, и отвежда до крепостта при раннобългарското селище. Там под стъклен купол е запазено най-голямото жилище (землянка) на селището. Покрай него е показана и музейна изложба със снимки и исторически сведения за раннобългарското селище. Останалите жилища от селището са маркирани със ситен бял чакъл със затревени площи между тях. От крепостта се очертават ясно каменните зидове от първия отбранителен вал. В дясно от стъкления купол върху каменните основи на крепостната кула са издигнати четири пилона с височина 25м. (приблизително каквато височина е имала кулата). Пилоните са захванати на 5м. височина и създават площадка, от която може да се наблюдава панорамата на Ключката кория.
