Природен парк “Сините камъни”

“Сините камъни” е природен парк, част от [Източна Стара планина], разположен на север от [Сливен]. Името на парка идва от скалните масиви, които са част от парка и се виждат от града. Те се различават драстично от релефа на останалата част на Стара планина. Южната граница на природния парк е очертана от градa. Синият цвят идва от специфичен мъх, с който са обрасли скалите. В зависимост от времето и от сезона този мъх изглежда по различен начин – син, сив или зелен. Най-високата точка в природния парк е връх Българка – 1181м., който е и най-високият връх в Източна Стара планина. Връх Българка е лесно достъпен и често посещаван от туристи.

Сред най-големите богатства на парка са птиците, които съставляват 70% от животинското царство. В парка се срещат 145 вида птици, някои от които могат да се видят само тук. На територията на парка виреят много растителни видове, част от които са защитени. Местността [„Харамията”] в природен парк [„Сините камъни”] е свързана с хайдушкото движение и борбата за освобождение от османско владичество в миналото. Други известни местности в планината за отдих са [“Даулите”] и [“Абланово”].

Карандила е най-прочутата местност близо до Сливен, част от парк „Сините камъни”. Името “Карандила” идва вероятно от времето, когато в Сливен е върлувала черна чума. Тогава много хора се изнесли в местността, за да се спасят от болестта. Счита се, че слабата радиация от урановите залежи в района е унищожила чумата и е предпазила приютилите се тук бежанци. Заради това, че местността е използвана в черни времена, вероятно е наречена и черна – кара.