Триградско ждрело

Триградското ждрело се намира в [Родопите], южно от [Девин], на 1,5км. от [село Триград]. Пътят от [Девин] до [Триград] минава по живописното ждрело над реката. Средната му надморска височина е 1450 метра, общата дължина – 7км., а същинската му част е 2-3км. От двете страни на реката се издигат отвесни скали, които образуват пролома. Западната стена на ждрелото се издига на височина 180м., а източната достига до височина от 300 – 350м. В началото на ждрелото разстоянието между двете стени е около 300м., но в по северните части става близо 100м.

Тук могат да се видят кари, въртопи, понори, валози, ували и скални мостове. В района са правени множество археологически разкопки, от чиито находки се съди, че там някога е имало пещерни жилища и тракийски некрополи. Голям интерес за учените представляват растителността и животинският свят в ждрелото. Там редки видове растения и животни. От растенията се срещат родопски силивряк (хаберлея родопензис), родопски ръж и други, а от животинския свят – единствените в България отровни паяци, живеещи дълбоко в пещерите.

Формирането на Ждрелото е станало през неогена и кватернера. Тогава коритото на Триградска река се е вдълбало дълбоко в планинските недра съставени главно от протерозойски мрамор и метаморфни скали. Това е дало възможност да се образуват разнообразни карстови форми, а в по-дълбоките пластове да се оформят огромни пещери.

В края на Ждрелото, в посока [село Триград], от долната страна на пътя е входа за пещерата [Дяволското гърло]. Реката влиза в пещерата, образува водопад и малко езеро в нея и 530м. след това излиза като голям карстов извор. По-нататък се слива с [река Буйновска]. В източния склон на ждрелото се намира друга известна пещера – [Харамийската пещера], а на запад по [Триградското плато] и [Ягодинската пещера].