Строежът на националният храм-костница започва през 1977г. на мястото на църквата "Вси Светии" върху старото русенско гробище. Проектът принадлежи на архитекта Никола Николов. Пантеонът е открит на 28-и февруари 1978 г. по случай честването на 100 години от Освобождението на България. През 2000г. сградата е християнизирана с поставяне на кръст върху купола й. Открит е параклисът „Св. Паисий Хилендарски“ и музейна експозиция.

Пантеонът на възрожденците е издигнат в памет на българите, дали живота си за свободата на България. Там са положени костите на Любен Каравелов (1834г. - 1879г.), Захари Стоянов (1850г. - 1889г.), Тома Кърджиев (1850г. - 1887г.), Атанас Узунов (1857г. - 1887 .), Олимпи Панов (1852г. - 1887г.), борили се за освобождението на България от османско владичество.

В пантеона се намират костите и на първите русенски учители - Даскал Драгни, Даскал Тони, Нил Изворов, Цани Гинчев, Драган Цанков, работили в името на науката и просветата през 18-тии 19-ти век. Завинаги в историята са останали и имената на участниците в Червеноводската чета, взела участие в Сръбско-турската война от 1876г. Техните имена са изписани във вътрешността на Пантеона. Отдадена е почит и към баба Тонка и семейство Обретенови - борци за национално освобождение от османско владичество, живели в град Русе през 19-ти век.