Белоградчишки скали
В края на перма, преди около 230млн.г., в резултат на херцинския тектоничен цикъл земите в района на Белоградчик са били високо издигната суша. Релефът бил силно разчленен. При тези условия вследствие на интензивното изветряне и всеобща тенденция към потъване на земната кора започва заравняване, като във вътрешноконтиненталните басейни се отлагат среднокъсови конгломерати. В такъв именно вътрешноконтинентален басейн са се образували и конгломератите край Белоградчик. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. През юрския период върху пясъчниците се наслоили по-светли и по-дребни сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагънал и останал на суша, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма антиклинала. При това нагъване варовиците като по-пластични претърпели деформация, а среднокъсовите конгломерати в ядката на антиклиналата силно се напукали. Впоследствие започнала интензивна ерозия на най-високо издигнатите части. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери.
Белоградчишките скали се простират на около 30км. дължина и 3-4км. ширина. Скалната верига започва от връх Ведерник (1124м) със скалните групи край с. Граничак и с. Дъбравка(внушителният Борич) и завършва при с. Белотинци. На височина достигат до 200м. Състоят се от три скални групи: Фалковска група, Централна група и Збеговска група. Централната група включва Адам и Ева, Ученичката, Овчарчето, Дервишът, Камилата, Гъбите, Кукувицата, Червената скала, Мадоната, Хайдут Велко, Боров камък и други, които са може би най-интересните скали. В района на пещерата Лепеница, най-внушителната фигура е на Динозавъра.
Погледнати от различен ъгъл тези скали наподобяват ту обелиски, ту огромни катурнати сталактити, или имат невероятна прилика с животни или предмети, величествени мостове, гигантски гъби и др. Народът им е дал подходящи имена и векове наред ги е свързвал с вълнуващи истории и митове. Тъжна легенда се разказва за Мадоната. Преди векове между скалите имало девически и мъжки манастир. Рано всяка сутрин манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Валентина, не могла да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата на сестра Валентина се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Валентина с римлянина Антонио. Любовта им дълго време останала скрита, дори когато влюбеният се качвал по въже в килията на Валентина. Но детският плач не могли да скрият. Валентина била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я анатемосат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, неподозиращ за жестоката присъда над неговата любима. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, имало и земетръс. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило - Конникът, Монасите, Валентина, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце.
