Големият мост е широк около 15м. в по-широките части и дълъг почти 100м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45м. и ширина 40м. Малкият мост е на 200м. от големия по течението на реката - непроходим, дълъг 60м., с обща височина 50м., а височината на арката е 30м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера. Местността около двата моста е заета от вековни иглолистни гори, съставени предимно от смърчови дървета. И двата моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях. Интересна традиция е възникнала след обявяването на мостовете за туристически обект - всеки турист, минал под големият мост, записва името си с въглен на стената. Около скалния феномен се намират множество пещери, но повечето от тях не са годни за посещения от туристи, понеже не са осветени и обезопасени. В близост са хижите „Чудни мостове“ и „Скалните мостове“.

Легенда разказва за създаването на Чудните мостове. Преди много години в землището на село Забърдо имало много пастири. Незнайно от къде се появил змей, който започнал да опустошава стадата им. Дълги години пастирите страдали от набезите на змея. Накрая те са събрали и измислили как да надхитрят змея. Натоварили едно магаре с прахан, запалили го и го изпратили срещу змея. Змеят глътнал магарето заедно с праханта, която бавно, но сигурно се разгаряла. Обезумелият змей отчаяно се опитвал да избяга, накрая намерил малка дупка в земята. Огромното му тяло отворило пролукатa. След години, когато костите на змея изгнили, останали огромните сводести мостове.