Роженски манастир "Свето Рождество Богородично"
Манастирът е красиво разположен на около 5 километра от най-малкия град в България – Мелник. Своеобразното му географско положение определя както ролята му на посредник в многовековното културно взаимодействие на балканските народи, така и рядката екзотична красота на заобикалящата го природа. На югозапад от манастира е планината Славянка (Боздаг), по чийто хребет минава днес границата между България и Гърция. На североизток се открояват с причудливите си очертания знаменитите мелнишки пясъчни скали (плиоценски езерни образувания),които оформят предпланинското понижение към долината на река Струма. А зад тях в долината издига величествените си заснежени масиви Пирин планина.
Структурата на манастира представлява неправилна шестоъгълна форма. Жилищните сгради и килии са изградени по краищата, като обграждат красив двор. В средата на двора е разположена и сградата на църквата. Всяка отделна постройка в манастира датира от различни исторически периоди, защото през 17-ти век обителта претърпява пагубен пожар. До днес са успели да се запазят монашеската трапезария, костницата и няколко от селскостопанските сгради.
До манастира се намира и двуетажният параклис-костница "Рождество на Св. Йоан Кръстител", който е построен през 1597г. Стенописите в параклиса са от 1662г. На около 200 метра източно е черквата "Св. Св. Кирил и Методий", построена през 1914г., за да обслужва българите, които не били допускани в манастира, докато е бил в гръцко владение. Инициативата за построяването й е на Яне Сандански, чийто гроб днес се намира пред черковната апсида.
Стенописите, украсяващи притвора на главната църква са най-ранните, вероятно от 16-ти век. Те представят предимно сцени, илюстриращи деянията на Христос след възкресението. В църквата е създаден живописен ансамбъл със сложно идейно съдържание и високи художествени достойнства. Тематичният му обхват не се изчерпва с традиционните евангелски сюжети, нито със символичните композиции, задължителни за украсата на всеки християнски храм. Тук са включени изображения, специално свързани с култа към Богородица, на която е посветена църквата и самият манастир. Чудотворна икона-защитничка (на Дева Мария) се пази в кивот в северния дял на притвора - параклисът “Св. Св. Козма и Дамян”.
