Шуменска крепост
Върху скалист хълм, на около 3км. западно от град Шумен, се издига Шуменската крепост, защитена от три страни с непристъпни склонове и здрави стени. Продължилите повече от 30 години изследвания разкриват сложни крепостни съоръжения, жилищна и култова архитектура, развито градоустройство. Резултатите показват, че животът в крепостта продължава през различните исторически епохи. Дълбоко, на повече от четири метра от днешното ниво, са открити останки на тракийския крепостен зид, който е проследен в участък от над 200 метра. Той обгражда крепостта от запад и юг, където хълмът е най-достъпен.
При проучването е намерен и релеф на Тракийски
конник. С откриването на външната тракийска стена се установява, че крепостта е укрепена с двойни крепостни зидове. Разкопаните жилища, находките и двойното
укрепяване подчертава, че тя е най-голямата и значима твърдина на Шуменското плато. Почти всички римски пътища в провинция Долна Мизия (днешна Североизточна България) минават през Шуменската крепост. Стената на римската крепост е запазена от височина 0,60м. в южната част до 1,40м. по нейното югозападно протежение. Градежът е от редове големи ломени камъни по лицата на зида и пълнеж от по-дребни камъни, свързани с бял хоросан.
Първото разрушаване на укреплението е по време на готското нашествие в средата на 3-ти век. Към неговия край, крепостта е
възобновена, което личи от преправките на кулите и на стената. Повторно е разрушена през вторите готски нашествия от края на 4-ти век. Впоследствие жилищните квартали са
оградени с нова стена, вървяща успоредно на ранноримската. Новият крепостен пояс, ограждащ крепостта от юг и запад е издигнат на 4м. извън късноримската стена, като между тях се образува проход. Крепостта е укрепена с цял ред от различни по форма кули (петоъгълни, подковообразни), конструктивно свързани с нея и разположени на равни разстояния една от друга с цел подобряване на отбранителната функция.
Главният вход, намиращ се в северозападната половина на стената върху високо разположена средна тераса е снабден с две врати - външна падаща (катаракта) и вътрешна двукрила. Втори вход е изграден в южния сектор на стената. Всички кули са плътни в долната си част и са изградени от ломени камъни на хоросанова спойка. Към ранновизантийския период се отнасят и развалините на голяма едноапсидна трикорабна базилика с дължина 30м., разположена в източния сектор на укреплението върху изравнена скална тераса. Извън апсидата има баптистерий с форма на латински кръст и писцина (купол) в средата, вдълбана направо в скалата. На 12м. извън първата кула, в югоизточния ъгъл на крепостта, е разкрита друга базилика от същия период.
