Археологически резерват "Мадара"
360° Виртуална реалност
Мадарският конник се намира на 18,2 km от Шумен, като основен знаков символ на Националния историко-археологически резерват „Ма̀дара“. Мадарският конник представлява скален релеф (барелеф), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на 23 m височина. Размерите на изображението са 2,6 m височина и 3,1 m основа (ширина). Изобразява конник, лъв, куче и надписи на гръцки език.
Конникът е изобразен в естествена големина и е с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи поводите (юздите) на коня си, който е възседнал, а с дясната ръка мъжът е хвърлил късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче.
Научните проучвания доказват, че районът на Мадарското плато е бил заселен още през 4 хил. пр. н. е. Тук са намерени сечива от камък и кост, глинени съдове. Центърът на резервата е около Голямата пещера висок 30-метров скален навес, и Малката пещера, които са подслонявали най-древното население на Балканите. Непристъпните скали образуват лесноохраняемо плато, което заедно с наличието на вода, извираща от пещерите, прави мястото удобно за живот.
Голямата пещера е била тракийско светилище, посветено на Трите нимфи. Тук са открити оброчни плочки на богинята майка Бендида, на Трите нимфи и на Асклепий. В днешно време тя е сцена на Музикалните дни „Мадарски конник“ през юни, организирани от Шуменската филхармония.
Между пещерите има стълбище, водещо към древна крепост на платото. По време на българското управление на крепостта тя играела важна роля за отбраната на старите столици Плиска и Преслав. Българите превръщат Мадара в свой духовен център още в дохристиянския период на българската държава. Скалният релеф „Мадарски конник” потвърждава, че това място е било от съществено значение за тях. Релефът е изсечен на височина 23м. от основата на скала в близост до Голямата пещера.
Около конника има три групи надписи на гръцки език, които са трудно четими, но е установено, че принадлежат на хановете Тервел, Кормисош и Омуртаг. През 1979г. е обявен за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО, а през 2008г. Мадарският конник е бил избран за символ на България.
На терасата северно от Конника е разположен внушителен комплекс от култови старобългарски постройки - прабългарско светилище, трикорабна базилика, както и голям манастир. В скалата над манастирските сгради са вдълбани над 150 килии, църкви и гробници. Открити са и група постройки, едната от които наподобява тронната зала в Плиска, както и голям басейн - т. нар. прабългарска баня. В югозападното подножие на платото се намира Римската вила - останки от римско имение.
Мадарският конник е единственият по рода си паметник от Ранното Средновековие в цяла Европа. Подобни релефи са открити в Кавказ и Афганистан, което дава насоки за нови разследвания относно прародината на българите. Има няколко предположения за етимологията на името „Мадара”. Някои езиковеди го превеждат като “герой, храбрец”, опирайки се на раннотюркски аналогии, други приемат, че името произлиза от гръцката дума Мадарос (плешив, гол, необрасъл) заради липсата на растителност по скалите. Твърде вероятно е думата да идва от Mandara – “огромна, твърда скала”, название на свещената планина при древните иранци и индо-арии. В българските диалекти „мада“ означава „каменна плоча, буца“.
