Скалната църква при село Михалич е паметник на културата от национално значение, издълбана във варовикова скала в близост до село Михалич, община Свиленград. Тя е единствената в България с уникална триконхална форма. Датирана е от 10 век и вероятно е използвана от монаси и отшелници последователи на различни ереси.

Цялата църква е издълбана във варовикова скала. Представлява същинска засводена триконхална църква, сякаш е градена от обикновен строителен материал.

Стремежът на строителите скалната църква да наподобява градена стига дотам, че в средата ѝ е издълбан централен купол с диаметър 5,5 м и височина от пода 6 м. В ъгъла между източната и лявата конха е издълбан кръст с разширени навътре рамене, висок 0,30 см. Други изображения или стенописи по стените няма. Подът е направен върху скалата, върху която има натрупан тънък слой /до 0,10 м/ пръст. Отвън около църквата, по повърхността има незначителни фрагменти от ранносредновековна керамика, а в близката околност - следи от стари селища от различни епохи.

По стените ѝ тече вода, за която се вярва, че помага при различни видове болести. Местните разказват, че от години наред църквата има две змии-пазителки. Ако някой тръгне да влиза в църквата с лошо намерение — да краде пари или да търси злато — тогава двете змии се появяват на входа на църквата.