Исторически музей

Първият археолог, който започва разкопки из земите в региона на Тетевен и проучва многобройните надгробни могили и пещери, е роденият там Рафаил Попов. Усилията му донасят неочаквано богати резултати и неговите съграждани решават да ги съберат в музей. През 1932г. е издигнат Дом-паметник в чест на падналите в три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Именно в него днес се помещава Градският исторически музей на Тетевен. До входа на музея е поставена паметна плоча с имената им. За нуждите на музея през 1974г. сградата е преустроена и разширена.

Музеят е разделен на три основни експозиции: “Археология”, “Етнография” и “Възраждане”. Музейният фонд наброява около 4600 експоната. В раздел „Археология” са показани оръдия на труда от късния палеолит и неолита: череп на пещерна мечка, зъби на глиган, медна брадва, кремъчна стъргалка, медна игла, култова брадвичка със стилизирани фигури, глави на овен, вол и коза, както и бронзови и сребърни сестерции от времето на императорите Траян и Комод – съкровище от над 1300 сребърни монети, сечени през 2-ри – 4-ти век.

Етнографският отдел на музея представя облеклото, бита и занаятите, характерни за тетевенския район: резбарство, тъкачество, златарство. Показани са автентични женски и мъжки народни носии от Тетевен, с. Бабинци, с. Лесидрен, с. Малка Желязна, с. Рибарица, както и колекции бродерии и пафти. Отдел „Възраждане“ разкрива чрез фотографии, документи, ордени и лични вещи участието на жителите на тетевенския край в борбите за национално освобождение на България. В музея са запазени и знаменателните думи на Иван Вазов: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Ходил съм в Швейцария, и по други места в Европа, пребродил съм България, но не съм видял по-вълшебен край.”