Троянски манастир “Успение Богородично”
На десет километра източно от [Троян], непосредствено до [Орешака], в красива местност на брега на [Черни Осъм], е разположен Троянският ставропигиален манастир “Успение Богородично”. За неговата ранна история няма достатъчно данни. Сведенията от една изгубена история съобщават, че негов основател бил неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил около Осъма малка дървена църквица “Рождество Богородично”. През средата на 18-ти век игумен на манастира бил Христофор от Сопот. Той преустроил сградите и обзавел църквата, a през втората половина на 18-ти в. на мястото на първоначалната църквица била построена нова, разширена през 1812г.
Историята на Троянския манастир през 17-ти – 19-ти век е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите. Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие. През цялото си съществуване Троянският манастир бил локално средище за духовна просвета и грамотност. Още в средата на 18-ти век преди Освобождението, там функционирало килийно училище. Израз на стабилизирането на манастира било строителството на нова църква през 1835г. и разширяването на жилищните постройки.
Най-значителен паметник на културата в Троянския манастир е църквата “Успение Богородично”. Разположена в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради, тя представлява архитектурен и колоритен център на ансамбъла. По план тя е еднокорабна постройка (наос и притвор), двуделна по оста изток-запад, с три конхи в източната част и със средно висок купол над нея. От западната страна е имала открита нартика (галерия), продължена по-късно до половината на северната стена. За първоначалния вид на църквата и за сградите около нея съдим по една щампа от 1839г. и от описанието и рисунките на унгарския пътешественик Феликс Каниц. Стенописите на Захарий Зограф покриват всички вътрешни стени на храма с ярки багрени хармонии и множество редки сюжети.
С декоративно-монументална украса са били покрити отвън стените на кулата. На втория етаж са запазени интересни орнаментални композиции, фигури на архангели и светци-стълпници. Над входа на северното крило към вътрешния двор е запазено стенописно изображение на Св. Богородица с Младенеца, а на стените на източния корпус са били изрисувани две големи изображения на лъв и слон. Изключително богато в Троянския манастир е застъпена дърворезбата. На първо място това са иконостасите в главната църква и в църквите на двата скита. Най-стара е полихромираната резба на иконостаса в скита “Св. Никола”. Тя носи стиловите елементи на ранната тревненска дърворезба.
Най-едромащабна творба на резбата е позлатеният иконостас в главната църква. По композиция, пластични детайли и структура той е сроден с творчеството на тревненската резбарска школа. Освен произведения на живописта в музейната колекция на Троянския манастир се пазят много творби на приложните изкуства и занаятите – сребърна обковка на евангелие, великолепен потир, изработен в 1773г. от майстор Генчо, сребърна мощехранителница от 19-ти век. Особено интересен е един напрестолен кръст, покрит с миниатюрна резба, каквато през 18-ти век най-много се създава в манастирите на Атон. Неговата обковка – изпълнена в сребърен филигран, позлата и украсена с камъни, е дело на изключително изкусен майстор.
