Язовир Жребчево

360° Виртуална разходка

Язовир „Жребчево“ е четвъртият по големина язовир в България след язовирите „Мандра“, „Искър“ и „Студен кладенец“. Намира се в Южна България и е построен е на река Тунджа. Името си е получил от останалото на дъното му село Жребчево със старо име – Атлари. На площ 25 кв.км., язовирът се простира от градовете Николаево и Гурково, и село Паничерево (Област Стара Загора), през Община Твърдица до селата Баня и Асеновец в Община Нова Загора (Област Сливен).

Построяването му започва през 1964 г. и приключва 1969 г., когато е въведен в експлоатация. В чашата на язовира са също и бившите села Запалня и Долно Паничерево. Язовирът е с водовместимост от 400 млн. куб. метра. Намира се в живописна местност между Средна Гора и Стара Планина. Водното тяло на язовира е с дължина 14 км. Водите му се използват основно за напояване, но и като място за отдих и спорт. Северната му част е по-плитка с полегати брегове и плитчини с водолюбива растителност. На юг и изток е заобиколен от гористи хълмове.

Язовир Жребчево е влажна зона с международно значение за зимуващи водолюбиви птици. През 2005 година е обявен от BirdLife International за Орнитологично важно място. Обявен е за защитена зона BG0002052 за опазване на дивите птици през 2007 г.

Предмет на опазване в защитената зона, според Заповед № РД – 749 от 24.10.2008 г., са над 14 вида птици. Ключовите видове за управление са: голям гмурец (Podiceps cristatus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), голям воден бик (Botaurus stellaris), голяма бяла чапла (Egretta alba), сива чапла (Ardea cinerea), черен щъркел (Ciconia nigra), червеногуша гъска (Branta ruficollis), поен лебед (Cygnus сygnus), бял ангъч (Tadorna tadorna), кафявоглава потапница (Aythya ferina), белоока потапница (Aythya niroca), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), вечерна ветрушка(Falco vespertinus), орел рибар (Pandion haliaetus), морски орел (Haliaeetus albicilla), голям горски водобегач (Tringa ochropus) и белобуза рибарка (Chlidonias hybridus).

Тук всяка година се концентрират над 20 000 водолюбиви птици от 33 вида. В язовира и рибарниците са установени 77 вида птици, основно зимуващи в района, от които 23 вида са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 62 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 5 вида, в SPEC3 – 18 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 20 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 16 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Язовирът заедно с рибарниците са от международно значение за зимуващите тук зимно бърне /Anas crecca/, зеленоглава патица /Anas platyrhynchos/, голяма белочела гъска /Anser albifrons/ и голямата бяла чапла /Egretta alba/. Тук е едно от няколкото места в България, където застрашената от изчезване в света червеногуша гъска /Branta ruficollis/ зимува във вътрешността на страната далеч от черноморското крайбрежие. Редовно през зимата в района се задържа и морския орел /Haliaeetus albicilla/. През гнездовия период мястото е едно от най-важните в страната от значение за Европейския съюз за опазването на тръстиковия блатар /Circus aeruginosus/.

Язовир Жребчево е в близост до населени места и достъпа на хора е неограничен. Мястото е чувствително към всички човешки дейности, причиняващи безпокойство, особено навлизането с лодки в язовира преди изгрев слънце, когато птиците нощуват във водата. Другият основен проблем е бракониерството на защитени видове, лова извън разрешените ловни дни и с непозволени средства.

Язовирът се използва активно за риболов. Зарибяването с неприсъщи видове риби в язовира води до промяна на хранителната база на птиците. Промяната в управленските практики на рибарниците, включително пресушаването на част от басейните през дълги периоди от време има отрицателно въздействие върху водните местообитания. Налице са конфликти между интересите на рибопроизводителите и рибоядните птици.

Язовир “Жребчево” е една от любимите дестинации за въдичарите. Той има доста разчупена форма с ръкави и заливи и всичките са много удобни и атрактивни за риболов. Водоемът е пълен с трофейни сомове, шарани, амури, бели риби и костури. Щуките също вече притежават завидни размери. В язовира има още каракуди, платики, червенопрки, уклеи и толстолоби.

Тъй като водата от язовира се използва за напояване, през лятото той се източва значително, поради което, през месеците юни, юли, август и септември, нивото му спада драстично. През поливния сезон дебитът на източваната вода многократно надвишава дебитът на вливаща се от река Тунджа. Това осезаемо влияе на риболова, което обуславя и сезонния му характер.

Край язовира има изградени множество вилни зони и почивни станции, предлагащи отлични условия за почивка, риболов и различни видове водни спортове.

Ето две места, където бихте могли да отседнете за вашия уикенд или по-дълъг отдих през лятото – Къща за гости Попови Кошари – Паничерево и Комплекс При Графа – Паничерево. Освен в Паничарево, вили, къщи за гости и малки семейни хотелчета има и в близките Твърдица и Лява река.

Едно от бижутата около язовир Жребчево е “Аглика палас” – СПА хотел и ресторант. Криволичещ път, заобиколен от лозови масиви и плодови дръвчета ще ви отведе до комплекса. Тук има ресторанти и заведения, спортни съоръжения/тенис кортове, футболни игрища, скуош, фитнес/, СПА център, басейни и много други предложения за неповторими преживявания.

Ежегодно на територията на язовира се провеждат състезания по спортен риболов, кану-каяк и други.

Ако сте решили да плувате в язовирът, бъдете особено предпазливи, някои ръкави и брегове са много дълбоки и стръмни.

На около 7 км от язовир “Жребчево” се намира с. Баня в което има минерален извор и са изградени минерални бани, известни като “Кортенски минерални бани”. Минералната вода е подходяща за СПА медицинско лечение и СПА рехабилитация.
Какви забележителности бихте могли да видите в язовира или в неговите околности.

Една знакова забележителност в язовир “Жребчево” е църквата – “Св. Иван Рилски”, или “Потопената църква”. Храмът е бил издигнат в село Запалня две десетилетия след Освобождението, но през 60-те години селото е изселено, за да се построи язовирът, а църквата е изоставена и залята. Част от олтара е пренесен в селата Гурково и Копринка, а камбаната – в Твърдица, с обещанието, че когато почине жител на потопеното село, тя ще известява със своя звън неговата кончина.

През годините църквата не веднъж се показва на повърхността, после отново бива потопена от водите. Днес тя е атракция за запалените фотографи и за любителите на приключения. Стотици хора идват край бреговете на язовира, за да я видят как “плува” във водата. Подобна съдба има и църквата “Свето Възнесение” на някогашното село Живовци, потопена в язовир “Огоста” над Монтана.

Северно от град Николаево се намира крепостта Хисара. Това е ранновизантийска крепост, която е разположена на едноименния хълм. Крепостта е била с отлично стратегическо разположение, като основната и задача е била да охранява прохода Хаинбоаз. Крепостната е стена е запазена от части с височина 1м. От запад крепостта е с три реда крепостни стени по подобие на крепостта Царевец във Велико Търново. Най-външния пояс е с кръгли кули, а най-вътрешния е най-дебел – около 2м. Успоредно на крепостния зид е имало и ров, който е обхващал изцяло крепостта.

До крепостта се намира пещерата Царска дупка, която в миналото е служела за таен изход от крепостта. Крепостта е построена през V-VI век от византийците. В района са открити следи от каменни сгради, средновековни оръжия, съдове и украшения и керамични елементи от различни епохи.

В Гурково пък се намира единственият в България Музей на магарето. Открит е през 2013 г. В музея има десетки експонати и снимки, онагледяващи ежедневието на българина в близкото минало, в което активен помощник е магарето. Изложени са както уреди от селскостопанското ежедневие на българина, така и медали, спечелени по време на прочутото състезание с магарешки каручки, наречено още биорали. Музеят е създаден по Европроект, реализиран от Общината, а идеята е на 3-ма студенти от Гурково.

Около бента на язовира са намерени останки от римска крепост, от която за съжаление не е останало нищо.