Дуранкулашко езеро

360° Виртуална разходка

Дуранкулашкото езеро е разположено в най-североизточната част на България, на около 6 км от българо-румънската граница и на 15 км северно от град Шабла, между селата Дуранкулак на северозапад, Крапец на юг и Ваклино на югозапад. Езерото се намира на 100 км северно от Варна. Това е най-североизточната точка на България. 

Езерото е защитена местност с площ 446,54 ха, населявана от множество редки биологични видове. С уникалните на за България и Европа археологически ценности, то е и археологически парк.

Образуване и особености

Дуранкулашкото езеро представлява плитък лиман, отделен от морето с пясъчна коса широка 50-70 м. Образувало се е преди около 10 000 години в резултат на потъване на земни маси и нахлуването на морски води в устията на реките Ваклинска и реките от селата Било, Смин, Граничар и Дуранкулак (днес вече суходолия), вливащи се в Черно море. Поради слабия повърхностен воден отток езерото се подхранва основно (около 80 %) от пресноводни карстови извори. Липсата на постоянно течащи повърхностни води се дължи на равния релеф на Добруджанското черноморие, малкото валежи, карстовият литоложки субстрат, неспособен да задържи падналите дъждове в коритата на суходолията. Тези води бързо потъват в дълбочина и подхранват подпочвените водни хоризонти.

Езерото има форма на латинската буква „Y“, обърната с горния си край на запад. То има две „опашки“ – северозападната започва при моста в село Дуранкулак и в нея се влива Дуранкулашкия дол, а в югозападната – Ваклиновски дол. Самото езеро се простира в югоизточна посока до морския бряг. Езерото е с площ от 3,4 – 4,05 км² и с приблизителни размери – 4 км дължина и 0,37 – 1,1 км ширина. В западната му част са разположени два острова (съответно 20.0-25.0 и 5.3 дка). По-големият в зависимост от нивото на езерото периодично се превръща от остров в полуостров и на него се намира Археологическият резерват „Дуранкулак“. Езерото е свързано посредством изкуствено изграден канал с разположеното северно Карталийското блато при нос Карталбурун. Максималната му дълбочина достига до 4 м, обемът му е 4,9 млн. куб.м., а солеността до 4‰. основното му подхранване е от карстови извори. През 50-те и 60-те години е изградена преградна стена, която предпазва отливането на водите на езерото в Черно море.

Името Дуранкулак

Името Дуранкулак има много интересна история. Според някои източници, то е с турски произход и означава „стоящо ухо“ – („дур“–стои) и („кулак“–ухо). Това необикновено име идва от формата на намиращото се в близост Дуранкулашко езеро.

В началото на XX век Дуранкулак се намира в Румъния, но след връщането му към България през 1940 г. е прекръстено на с. Блатница. През 50-те години на миналия век обаче е възвърнато старото му име.

Според други изследователи името „Дуранкулак“ има древен произход. Те считат, че произлиза от старата българска дума „тур“, която на латински е Taurus. Това е чифтокопитен бозайник, прародител на бика, който е изчезнал отдавна. Скулптури и златни украшения на Тур са открити в много тракийски гробници, включително и във Варненския халколитен некропол.

От друга страна, на старобългарски „колак“ или „кулак“ означава юмрук.

Какъвто и да е произходът на името, обаче, каквито и владетели да са го владеели, древното име Дуранкулак продължава да съществува и до днес.

Защитени видове

Дуранкулашкото езеро е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България с международно значение за опазването на повече от 260 вида редки и застрашени от изчезване растения и животни. Тук е най-представителното находище на триръбест камъш в България.

В Дуранкулашкото езеро са регистрирани 12 вида бозайници, 23 вида риби, 7 вида земноводни и 5 вида влечуги.

Разположена на миграционния път Via Pontica, влажната зона осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. Дуранкулашкото езеро е с международно значение за опазването на малкия воден бик, както и от особена важност в национален мащаб за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, индийското шаварче. В околните ронливи брегове може да се срещне да гнезди изключително красивият с многоцветното си оперение пчелояд. Тук зимуват популациите на три вида водолюбиви птици – голяма белочела гъска, червеногуша гъска и зеленоглава патица, има големи популации на малък корморан и розов пеликан.

В района на защитената местност са регистрирани 256 вида птици, като 92 вида от тях са гнездящи. В езерото гнездят малкият воден бик (Ixobrychus minutus), черночела сврачка (Lanius minor), белоока потапница (Aythya nyroca), морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus) и др.

Езерото е и единственото в България доказано находище на див шаран.

Дуранкулашко езеро и съседните Шабленски езера формират заедно най-многочисленото съвременно зимовище на застрашената от изчезване в световен мащаб червеногуша гъска. Природния комплекс е разположен на миграционния път Via pontica и осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. Обекта е с международно значение за 3 гнездящи вида птици – малък воден бик (Ixobrychus minutus), морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus) и черночела сврачка (Lanius minor), както и от особена важност в национален мащаб за гнезденето на белооката потапница (Аythya nyroca), немия лебед (Cygnus olor), тръстиковия блатар (Circus aeruginosus), турилика (Burhinus oedicnemus), дебелоклюната чучулига (Melanocorypha calandra) и индийското шаварче (Acrocephalus agricola). Езерото има сериозен потенциал за съхраняването на дивия шаран (Cyprinus carpio), а пясъчните дюни са убежище на многочислена и стабилна популация на сирийската чесновница (Pelobates syriacus). Степните местообитания около езерото са важни за опазването на пъстрия пор (Vormela peregusna), нютоновия хомяк (Mesocricetus newtoni) и лалугера (Spermophilus citellus).

Археологическият резерват „Дуранкулак“

Големият остров – Дуранкулак, известен сред специалистите като „Европейската Троя“ и „Езерният град“, е първият палео исторически музей на открито в България. На това знаково за световната и европейската история място са открити находки от палеолита (над 100 века пр. Хр.).

Идентифицирани са още много признаци и артефакти на най-древната европейска неолитна култура Хаманджия – селищата на първото най-древно културно, уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа (54 век пр. Хр.), първите каменни градежи в Европа (51 век пр. Хр.), най-старото обработено злато в света (50 век пр. Хр.), първи наченки на писмени знаци в човешката история (50 – 48 век пр. Хр.) предвестник на праисторическата Дунавска протописменост, най-ранните форми на парично-разменни ценности (50 – 48 век пр. Хр.).

Находките от Дуранкулак се считат за аргумент в полза на хипотезата за „Потопът в Черно море“. Това колосално наводнение – потоп, не е станало като връхлитащо цунами, а водата е настъпвала с 15 – 20 см дневно. Тя е потопила от 2 – 3 до 90 км суша навътре от предишния бряг до дълбочини около 120 м.

Ако обаче сверим тази хипотеза с Библейският потоп, е съвсем сигурно, че “Потопът в Черно море”, не само е съществувал, но е бил още по-унищожителен и не е достигнал до 90 км навътре в сушата, а е потопил всичко.

Ето какво се казва в Библията, книгата Битие, глава 7, стихове 10-24

“И след седмия ден водите на потопа заляха земята. В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха. И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи. В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи – те и всичките животни според вида си, всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, които пълзят по земята според вида си и всичките птици според вида си, всяко пернато от всякакъв вид. Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ноя. И които влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог му бе заповядал; и Господ го затвори вътре. Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите придойдоха та подеха ковчега и той се издигна над земята. Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите. Водите се усилваха твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе. Петнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите, та планините се покриха. И всяка твар, която се движеше по земята, умря, – птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек. От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря. Всичко живо що се намираше по лицето на земята се изтреби, – човеци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; останаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега. А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.“

Археологическите разкопки в Дуранкулак започват през 1974 г. от научен колектив под ръководството на проф. д-р на и.н. Хенриета Тодорова. Направените там открития донесоха много нови знания относно праисторията и ранната история на Балканския полуостров. Дуранкулак е комплексен археологически обект, където са представени върховите моменти от праисторията на Добруджа.

На западния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки от първите земеделци на Добруджа (5100 – 4700 г. пр.н.е.), могилни погребения от протобронзовата епоха (3500 – 3400 г.пр.н.е.) и късноантичен сарматски некропол. Там са разположени и некрополите, оставени от хората, населявали Големия остров в езерото.

Проучените над 12 000 праисторически погребения, наред с некрополите от Девня и Варна, показаха, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството. На Големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4600 – 4200 г. пр.н.е.), която е паметник на културата с национално значение. На южния склон на острова има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха (1300 – 1200 г. пр. н.е.).

На 26 м навътре в скалния масив на острова е изсечен елинистически пещерен храм на богинята Кибела (3 в. пр. н.е.), а върху целия остров е било разположено укрепено прабългарско селище от 9 – 10 в. Част от него е експонирана.

Транспорт

До езерото може да се стигне с кола по международен път Е87. Преди с. Дуранкулак има отбивка за археологическите разкопки на големия остров. Също така може да се вземе автобус до селото и оттам пеша до езерото.

Наблизо:

Ако целта на вашето пътуване е Дуранкулашкото езеро – идете, вижте и заобичайте още повече България, а на връщане идете до Тюленово с уникалния му скалист бряг и невероятни скални образувания. Отбийте се в Шабла и вижте Шабленският фар, посетете нос Калиакра и ако мислите, че няма да можете да видите всичките красоти на североизтока за един ден, пренощувайте в района. Ще откриете много прекрасни местенца за отдих и почивка.