Боянска църква
Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон” се намира в подножието на Витоша, в софийския квартал Бояна. Включена е в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979г. Строена е на три етапа: първи – 11-ти век, втори – средата на 13-ти век, и трети – средата на 19-ти век. Храмът принадлежи към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж е бил определен за гробница на дарителите, е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши аркосолии, оформени в северната и южната стена, а горният – повтаря архитектурния тип на първоначалната църква, е бил техен семеен параклис.
Източната част на църквата е малка, едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Първият живописен слой, покривал изцяло източната част на храма, датира от 12-ти век. През 13-ти век с дарението на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, управлявали Софийска (Средецка) област по това време, е пристроена втората двуетажна част на църквата, която принадлежи към типа двуетажни църкви-гробници. Ктиторският надпис говори за повторното изографисване през 1259 година. Зографите Василие и Димитър, чиито имена са разкрити при реставрационни дейности, полагат нов слой стенописи върху първия в старата част и изписват двата етажа на новата част на църквата.
Боянската църква дължи своята световна известност преди всичко на стенописите от 1259г., които отразяват изключителните постижения на българската средновековна култура. Всяко от пресъздадените над 240 изображения се отличава с индивидуалност и висока художествена стойност. Портретите на ктиторите – севастократор Калоян и съпругата му Десислава, и на българския цар Константин Асен Тих (управлявал в периода 1257г. до 1277г.) и царица Ирина са едни от най-старите запазени портретни изображения на исторически лица.
В притвора чрез 18 сцени, в които са включени елементи от бита на съвременниците на художниците, е илюстрирано житието на свети Никола – един от патроните на храма. Сред светците, изобразени тук, е най-старият съхранен портрет на българския национален светец Иван Рилски, живял през 10-ти век и основал Рилския манастир. Сред изображенията на монаси и отшелници е и ликът на свети Ефрем Сирин.
