Часовникова кула

Часовниковата кула на Ботевград е символът на града. Строена е между 1862 и 1866г. по предложение на Мидхад паша от врачежанския майстор Вуно Марков, но името на архитекта й не е известно. Часовниковият механизъм е направен от местния железар Генчо Наков, а камбаната – от банския майстор Лазар Димитров.

Освен с височината си, кулата се отличава от другите часовникови кули в България, със своите барокови елементи и стенописи, украсяващи вълнообразните й корнизи. Долната част на кулата е каменна зидария с вратичка през която се влиза вътре за обслужване и навиване на часовниковия механизъм. Върху нея се издигат вълнообразна, а отгоре шестоъгълна надстройки с намаляващи диаметри.

Кулата е завършвала с дървена къщичка, от чиято вратичка, на всеки отмерен кръгъл час, е излизала човешка фигура. Фигурата е била на турчин, който се покланял с отброяването на часовете от камбаната и е била местната атракция, но след Освобождението хората свалят и изгарят турския символ. Днес часовникът на кулата работи с подновен механизъм, дело на майстори от Етъра с части, внесени от чужбина, който също отброява часовете с камбанен звън. Оригиналният часовников механизъм се съхранява в музея на града.

През 1924г. до часовниковата кула е пристроено читалище, но след около половин век, при реставрация на кулата, то е премахнато. По-късно до нея се засажда дугласка ела, която почти достига височината на кулата и ежегодно бива украсявана за коледните и новогодишни празници. Под предлог, че с височината и клоните си дървото застрашава кулата обаче, то също бива премахнато.